Решение № 11664 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 587/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител срещу решение 1767 от 17.10.2023 г., постановено по административно дело 292/2023 г. от Административен съд /АС/ - Благоевград, с което е отменено негово Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. с изх. 02-010-2600/3730 /13.01.2023г., с което по подадено заявление от Калабрия 2 ЕООД с УИН 01/200521/41938 за кампания 2021 г. от заявените от същото дружество суми са извършени намаления и е отказано финансово подпомагане по Подмярка 13.1/НР 1 7 571,68 лева, по Подмярка 13.2/НР 2 7 329,36 лева, по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) 17 200,68 лева, по Схема за преразпределително плащане (СПП) 4 132,2 лева, по Схема за обвързано подпомагане на протеинови култури (СПК) 817,54 лева, по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП) 8 628,43 лева и по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент 640/214 г. на Комисията за 2021 г., са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на: по СПК 750,8 лева, СЕПП 13 722,63 лева, СПП 6,89 лева, Подмярка 13.1/НР 1 6 892,83 лева, Подмярка 13.1/НР 2 5 402,97 лева. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Калабрия - 2 , ЕООД, с ЕИК130838099, чрез управител И. Ч., представлявано от процесуален представител, в писмен отговор оспорва същата, като излага доводи за нейната неоснователност. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на предвидените от закона изисквания за неговата форма отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Решението е правилно. От съдържанието на акта се установява, че в същия не са посочени фактическите и правни основания за постановяването му, при което обоснован и законосъобразен е изводът на АС - Благоевград, че актът е постановен в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. АС правилно намира, че съгласно цитираната разпоредба административния акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Последното от своя страна е самостоятелно основание за отмяна на акта, при което проверката на акта за наличие или липса на друго отменително основание е безпредметно, още повече, че така допуснатото нарушение, както правилно сочи административния съд освен, че е довело до нарушаване правото на защита на земеделския производител в административното производство, препятства и възможността за извършване на проверка за това дали актът е постановен в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Правилно АС Благоевград е извел извод, че оспореният пред него акт не съдържа и относимите за конкретния казус правни норми. В оспорения акт под двете таблици, по колони следват обяснения на отделните понятия и начина на формиране на отделните суми, ведно с основанията за наложените санкции. Липсват обаче конкретни факти и правно основание, въз основа на което са намалени сумите за подпомагане по всяка мярка/схема, по която е кандидатствал заявителят Калабрия - 2" ЕООД. От поясненията под таблица 1, конкретно за колона 3 Намаления , същите не могат да се изведат, доколкото визират множество различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от визираните в поясненията хипотези органът е приел, че е налице. Административният съд правилно е отбелязал, че нито в оспорваното Уведомително писмо, нито в друг документ от преписката е налично позоваване на конкретно приложена правна норма, налагаща извършените Намаления , респективно отказ от оторизация на заявените суми. Нещо повече, съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. По делото не се установява посочване на конкретен критерий, условие или задължение, установено в законодателството на Европейския съюз, налагащо или предопределило процесните намаления. Използваният от административния орган подход за мотивиране на оспорения акт едва в съдебната фаза на производството, е недопустим, тъй като не изпълнява законовото изискване за мотивиране на акта към момента на неговото издаване, поставя в невъзможност адресата да организира защитата си, както и да бъде упражнен ефективен контрол относно неговата законосъобразност. В този смисъл съдът правилно намира за неоснователно възражението на касационния жалбоподател, че мотивите се съдържат в документ от административната преписка, което е допустимо съгласно ТР 16 от 31.03.1975 г. на ВС ОСГК, а именно в становище, подписано от органа, издал акта, и изготвено по повод постъпилата жалба против Уведомителното писмо. Съгласно ТР 16/31.03.1975 г. мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горестоящия административен орган, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, издал акта. Според тълкувателното решение, липсата на мотиви не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горестоящият орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. Следователно, мотивиране на акта след издаването му е възможно до приключване на евентуалното обжалване по административен ред, но не и след обжалването му по съдебен ред. Недопустимо е мотивите за издаване на обжалвания акт да се съставят от административния орган едва след подаване на жалба против акта по съдебен ред, поради което изложените мотиви в Становището по жалбата от заместник-изпълнителния директор не могат да санират отсъствието им в акта. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта, трябва да се доведат до знанието на адресата, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си и същото е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Правилно АС е извел извод, че в процесното Уведомително писмо е посочен методът и източникът на получени данни за постановяването му и начинът на изчисление на общата оторизирана сума - чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП), като получените данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП, но без каквато и да е яснота за съдържанието на информацията в интегрираната система и по - конкретно тази за декларираните за подпомагане площи и евентуалното им съответствие/несъответствие с проверените от органа данни. Както и, че няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на дружество. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касационния жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в това производство разноски в размер на 1000 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, доказано платени с приложен договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение