Решение № 8740 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13346/2015 г.

Решение № 8740 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13346/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Г. С. П. и касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Г., чрез юрк. И. С., подадени против решение № 5/13.08.2015 г., постановено по адм. д. № 5/2014 г. по описа на Административен съд - Г.. Излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което се иска да бъде отменено. От страна на процесуалния представител на ОД на МВР гр. Г. е направено искане за присъждане на разноски. Ответната страна - Д. С. Б., чрез адв. Д. С., с писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и протест. Атакуваният съдебен акт е правилен, постановен при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Съгласно приетото ТР № 1/2017 г. на ОСК на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационния протест и касационната жалба са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Пред АС - Г. е предявен иск от Д. С. Б. срещу ОД на МВР гр. Г., с който се претендира обезщетение в размер на 170 лв. за претърпени имуществени вреди, от които наложената му санкция в размер от 70 лева и 100 лева, представляващи направени от ищеца разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на електронен фиш серия К № 0265398, издаден под рег. № 31599/10.07.2012 г., издаден от ОД на МВР гр. Г., ведно със законната лихва от датата на заплащането (съответно от 25.07.2012 г. за глобата и от 20.07.2012 г. за адвокатския хонорар). С обжалваното решение Административният съд Г. е осъдил ОД на МВР гр. Г. да заплати на Д. С. Б. сума в размер на 100 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на електронен фиш серия К № 0265398, издаден под рег. № 31599/10.07.2012 г., издаден от ОД на МВР гр. Г., ведно с лихва върху тази сума в размер от 2,03 лв. считано от датата на увредата до датата на завеждането на иска. В останалата част на решението съдът е изпратил гр. д. № 5 от 2014 г. по описа на АС - Г. по подсъдност на Районен съд - Г. на основание чл. 135, ал. 2, във вр. с ал. 1 АПК в частта му, в която ищецът претендира вреди в размер на 70 лв., съставляващи предварително заплатена глоба на основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП въз основа на електронен фиш серия К № 0265398 изх. № 31599 от 10.07.2012 г. на ОД на МВР гр. Г.. Административният съд е приел, че са налице всички материалноправни предпоставки от фактическия състав на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: отменен като незаконосъобразен електронен фиш, заплатено в хода на обжалването адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева, който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на електронния фиш. Така постановеното решение е правилно в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, но е неправилно в частта на присъдените лихви. Видно от доказателствата по делото, с електронен фиш серия К № 0265398, издаден под рег. № 31599/10.07.2012 г., издаден от ОД на МВР гр. Г., на Д. Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. По подадена от Д. С. Б. жалба срещу посочения електронен фиш е образувано НАХД № 815/2012 г. по описа на Районен съд Г.. С решение № 237 от 30.04.2013 г. на Районен съд - Г. електронният фиш е потвърден. Против това решение ищецът подал касационна жалба до АС - Г., който съд с решение № 78 от 07.04.2014 г., постановено по к. н. а. х. д. № 148 от 2013 г. по описа на същия съд, отменил първоинстанционния съдебен акт, както и електронен фиш серия К № 0265398, издаден под рег. № 31599/10.07.2012 г., издаден от ОД на МВР гр. Г.. От приложеното НАХД № 815/2012 г. на Районен съд - Г. е видно, че Д. Б. е бил представляван от адвокат Д. С.. На стр. 67 от делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 20.07.2012 г., съгласно който е заплатено възнаграждение в размер на 100 лв. в брой. Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда за основателност на исковата претенция. Претендираната сума като заплатено адвокатско възнаграждение е доказана. Безспорно установено е, че ищецът е бил надлежно защитаван от адвокат пред районния съд. В точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Приложение в настоящия случай намира и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. От възприетото в тълкувателните решения следва, че наказателните постановления се издават при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Правилно административният съд е квалифицирал заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуална защита в съдебното производство по обжалване на издадения срещу него електронен фиш като имуществена вреда, причинена пряко от отмяната му. В пряка причинна връзка с издадения електронен фиш, отменен от съда като незаконосъобразен, Д. С. Б. е претърпял вреда, изразяваща се в направата на разноски в размер на 100 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на електронния фиш. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадения електронен фиш, за обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. По отношение на присъдените лихви върху главницата от 2,03 лв., съдът намира решението за неправилно поради нарушение на материалния закон. В случая се касае за разход за адвокатско възнаграждение. След отмяната на електронния фиш, този разход не става автоматично изискуем, поради това че нито ЗАНН, нито НПК предвиждат процесуален ред за присъждането му. В решението по ТД № 2/2016 г. на ВАС е прието, че заплатените адвокатски възнаграждения са пряка и непосредствена последица от отмяната на наказателното постановление. Но с това не се променя характерът и видът на вземането - разноски за адвокатски хонорар. Той може да се претендира по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, но става изискуем с присъждането му от съда. По изложените съображения решението, предмет на касационния протест и касационната жалба, е правилно в частта му, с която е осъдена ОД на МВР гр. Г. да заплати на Д. С. Б. сума в размер на 100 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на електронен фиш серия К № 0265398, издаден под рег. № 31599/10.07.2012 г., издаден от ОД на МВР гр. Г.. В тази част решението следва да бъде оставено в сила. В частта на обжалваното решение, с която е присъдена законната лихва върху сумата в размер на 2,03 лв., считано от датата на увреждането до датата на завеждането на иска, решението е неправилно и следва да бъде отменено. Поради изложените съображения, законната лихва не се дължи и в тази част претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,