Решение № 5281 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9338/2012 г.

Решение № 5281 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9338/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Диана Драганова-70", чрез процесуален представител, против решение № 1051/09.05.2012 г., постановено по адм. д. № 1177/2010 по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт (РА) № 160902040/15.03.2010 г., издаден от Ваня Стоянова Кирякова на длъжност - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 348/19.05.2010 г. на директора на "Дирекция Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") по отношение на установените дължими суми за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. в общ размер на 44 398, 29 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното му разчитане с бюджета в размер на 8 209, 41 лв. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и при необсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът излага твърдения, че не е проверена истинността на доставките, не са събрани доказателства за това как е извършен транспортът на стоките по спорните фактури, нито проверени плащания по фактурите за наличие и осъществяване на доставки от цитираните доставчици. Счита, че в настоящия случай не следва да намира приложение чл. 122 от ДОПК, относно ревизиране при особени случаи, защото това е субсидиарен способ, който трябва да намира приложение само в изключителни случаи, когато няма друг начин за определяне на данъчна основа. В хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, водещи до извода, че при определяне на данъчната основа не са отчетени всички относими обстоятелства в чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Сочи се, че първоинстанционният съд не е възприел доказателства, приложени счетоводни документи и неоспорените експертизи, сочещи неправилността на определената по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа и е постановил неправно съдебно решение, чиято отмяна се иска. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите (ДД "ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 1051/09.05.2012 г., постановено по адм. д. № 1177/2010 по описа на АС- Пловдив е отхвърлена жалбата на ЕТ "Диана Драганова-70" срещу РА № 160902040/15.03.2010 г. на ТД на НАП, потвърден с Решение № 348/19.05.2010 г. на ДД"ОУИ" по отношение на установените дължими суми за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. в общ размер на 44 398, 29 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното му разчитане с бюджета в размер на 8 209, 41 лв. Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения и правилно и законосъобразно е определена данъчната основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, като при формирането й не са допуснати и правилно за определени съответните данъчни задължения за ревизираните периоди. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд подробно е описал възприетата от него фактическата обстановка по спора. Относимите факти и обстоятелства са правилно установени от решаващият състав и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Спорът между страните се свежда до наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за определяне на облагаема основа по особения ред, предвиден в разпоредбата на чл. 122 от ДОПК, като на първо място се концентрира във въпроса за реалното получаване на стоките по неосчетоводените фактури, респективно за наличие на осъществени последващи доставки по тези фактури. Съдът установява, че през ревизираните периоди 2007 г. и 2008 г., ЕТ "Диана Драганова-70" не е отразила в счетоводството си покупките на стоки по фактури, подробно индивидуализирани в ревизионния доклад, издадени от доставчиците ЕТ "Пав - Павел Банков"; "Унитемп" ООД; "Омега 2005 МГ" ЕООД; "Смарт Хепи Пипъл" ЕООД; "Девин Роял" ЕАД и "Метро Кеш Енд Кери България" ЕООД, като не е отчетена и последващата реализация на стоките, следователно не са отчетени приходи от продажбата им, като в отчетните и счетоводни регистри не са отразени и фактури за продажби, издадени на клиенти през 2007 г. и 2008 г. в общ размер на 10 004, 00 лв. за 2007 г. и 3 278, 80 лв. за 2008 г. Неоснователни са твърденията на ЕТ "Диана Драганова-70" за недоказаност на извършването на тези доставки. Първоинстанционният съд правилно посочва, че макар част от фактурите, издадени от споменатите доставчици, да не съдържат подписа на получателя като реквизит, този факт не води автоматично до извода, че същите са лишени от доказателствена сила и не обективират действително осъществени стопански операции. Безспорно е установено от представените по делото доказателства, че спорните фактури са издадени от посочените в тях доставчици и са намерили отражение в счетоводството им, че ДДС по тях е начислен и внесен в бюджета, като са извършени разплащания по доставките. Голама част от тях са подписани от представител на получателя ЕТ "Диана Драганова-70", а предмет на доставките са обичайно необходими за дейността й стоки. Настоящата инстанция не споделя напълно становището на Административен съд - Пловдив, че при определяне на данъчната основа по особения ред на чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите не е длъжен да разгледа и анализира всички критерии, визирани в нормата на ал. 2 с оглед тяхната разностранност. Напротив, органът е длъжен да разгледа всички един от относимите към конкретен случай критерий. Въпреки това, така определената данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК е резултат от неправомерното поведение на задълженото лице, което в случая не е осчетоводило всички доставки на съответните стоки и реализацията на същите, не е отразило приход от продажбата им, за което не е начислило и следващите се данъчни задължения. Правилно съдът е приел, че ЕТ "Диана Драганова-70" е разполагала с процесуалната възможност в хода на производството по обжалване на ревизионният акт да опровергае установените фактически констатации в ревизионния акт, което с ангажираните доказателства не е направено. С оглед направените в хода на ревизионното производство констатации, органите по приходите приемат, че в отчетните и счетоводни регистри на касатора не са отразени и фактури за продажби, издадени на клиенти през 2007 г. и 2008 г. в общ размер на 10 004, 00 лв. за 2007 г. и 3 278, 80 лв. за 2008 г. Констатациите не са опровергани от касатора посредством проведено пълно насрещно доказване по смисъла на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, като нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство са ангажирани в необходимата пълнота доказателства, опровергаващи материалната доказателствена сила на съдържащите се в ревизионния акт фактически констатации. Фактическите констатации не са опровергани от приетите по делото заключения на съдебно- счетоводните и съдебно-икономическа експертизи и от ангажираните гласни доказателствени средства - показанията на разпитания свидетел. Съдът приема показанията на свидетеля за твърде общи, като сами по себе си са крайно недостатъчни за да се формира категоричен извод за действителния оборот, реализиран в търговския обект на ЕТ "Диана Драганова-70" за ревизираните периоди. Правилно първоинстанционният съд приема, че в разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК се съдържа оборима презумпция за истинност на фактическите констатации в ревизионния акт, която може да бъде оборена посредством проведено пълно доказване, т. е да се създаде сигурно убеждение в истинността на съответното фактическо твърдение, като това не е сторено посредством свидетелските показания на разпитания по делото свидетел. По делото не са ангажирани никакви доказателства на какво основание е извършена сторно операцията за сумата 77426 лв., поради което правилно административният съд е приел, че РА е законосъобразен и в тази част, в която тази сума е включена в облагаемата данъчна основа. ЕТ "Диана Драганова-70" не е изложила и никакви фактически твърдения и доводи за невключване в декларираните облагаеми доходи средствата, които са получени на основание договор за наем, които са констатирани в РА и съответни взети предвид при определяне на данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ. Предвид гореизложеното решението на Административен съд -Пловдив не страда от пороците, посочени в жалбата, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на претенции за разноски от ДД"ОДОП" разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,