Решение № 292 от 18.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 1221/2016 г.

Решение № 292 от 18.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 1221/2016 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова Главният прокурор на Република България е депозирал искане да се възобнови внохд № 82/16 г. на Окръжния съд - гр. Ямбол, отмени постановеното по него решение под № 59, а делото - върне за ново разглеждане. Претендира се наличието на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Осъденият С. Р. Н. и защитата му - адв. М. Х., редовно призовани, не се явяват. Последната е депозирала писмено становище, в което е заявила липсата на основание за удовлетворяване искането за възобновяване на посоченото по-горе наказателно производство. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда № 82 от 16.06.2015 г. по нохд № 433/15 г. РС - гр. Ямбол осъдил подсъдимия Н., за деяние, извършено на 23.04.2014 г., на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 58а, ал. 4 и чл. 55 от НК на 8 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор; на основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът отнел в полза на държавата предмета на престъплението по чл. 354а НК; на основание чл. 25, ал. 4 от НК ЯРС постановил наказанието от 1 г. лишаване от свобода по чнд № 809/14 г. на РС - Стара Загора да се изтърпи от подсъдимия в затвор при строг първоначален режим на изтърпяване. С решение № 161 от 19.11.2015 г. по внохд № 291/15 г., образувано по жалба на подсъдимия, ОС - гр. Ямбол изменил присъдата, като намалил наложеното на подс. Н. наказание на 6 месеца лишаване от свобода и отменил същата присъда в частта по приложението на чл. 25, ал. 4 от НК, в която част върнал делото за ново разглеждане. С присъда № 11 от 3.02.2016 г. по нохд № 433/15 г. ЯРС на основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК определил на подсъдимия едно общо наказание измежду наложените му с влезлите в сила присъди по нохд № № 756/13 г. на ЯРС и 2535/13 г. на СЗРС, а именно - 1 г. лишаване от свобода, като постановил на основание чл. 25, ал. 4 от НК изтърпяването му в затвор при първоначален строг режим. С решение № 59 от 20.04.2016 г. по внохд № 82/16 г., образувано по жалба на подс. Н., ЯОС отменил присъда № 11, постановена по нохд № 433/15 г. на ЯРС и прекратил производството в тази му част. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо и основателно. Оспореното въззивно решение е постановено в нарушение на закона и поради това трябва да се отмени по реда на възобновяването. Решението е основано на съображения, изложени на л. 2 от мотивите, където ЯОС е заявил, че "не са налице условията за ново групиране на присъдите по нохд № № 756/13 г. на ЯРС и 2535/13 г. на СЗРС, тъй като е налице вече произнасяне в тази насока с определение по чнд № 809/14 г. на СЗРС и е недопустимо ново произнасяне с присъда или определение по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК. В този смисъл е ТР № 3/09 г. на ВКС. Не са налице условията и за групиране на посочените присъди на ЯРС и СЗРС с присъдата на ЯРС по нохд № 433/15 г., тъй като деянието по посочената присъда е извършено след като присъдата по нохд I 756/13 г. на ЯРС и присъдата по нохд № 2536/13 г. на СЗРС са влезли в сила." От изложеното добре е видно, че фактически липсват мотиви за взетото от ЯОС решение, т. к. съдът е пропуснал да посочи поради какви причини ново групиране е недопустимо. Нещо повече, ангажирането на ТР № 3/09 г. на ОСНК на ВКС е формално и очертава неверен прочит на изложеното в т. 3 от същото. От указанията, дадени в т. 3 на цитираното тълкувателно решение се налагат следните изводи: ЯРС постановил последната влязла в сила присъда - по нохд № 433/15 г. е компетентен и длъжен да се произнесе по въпросите по чл. 23-25 от НК и да даде отговор дали престъплението, предмет на последната влязла в сила присъда е в съвкупност или в рецидив с престъпленията, предмет на предходните влезли в сила присъди. Обобщено се извежда, че предходно произнасяне по въпросите по чл. 23-25 от НК, с влязъл в сила съдебен акт, не препятства осъществяването на правомощията на съда, постановил последната влязла в сила присъда, да се произнесе по същите въпроси с оглед на престъплението, предмет на последната. При изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 426 във връзка с чл. 355, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение