Решение № 4875 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2009 г.

Решение № 4875 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Кирил Драганов Николов от гр. Кюстендил срещу решение № 284 от 14.09.2009 г. по адм. д. № 370/2009 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил, втори състав, в частта му, с която жалбата е била отхвърлена. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът директор на РУ "Социално осигуряване" гр. Кюстендил не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 284 от 14.09.2009 г. по адм. д. № 370/2009 г., в обжалваната му част, Административен съд гр. Кюстендил, втори състав, е отхвърлил жалбата на Кирил Драганов Николов от гр. Кюстендил срещу Решение № РД-12-37 от 12.06.2009 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Кюстендил и потвърденото с него Разпореждане № 4805042860 от 23.04.2009 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" гр. Кюстендил, в частта им за надвзетата пенсия на инвалидност поради общо заболяване след 1.01.2004 г., ведно с лихвата. Съдебният акт в обжалваната му част не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Със заявление вх. № 4739 от 2. 04.2001 г. Николов е поискал да му бъде отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като в същото изрично е декларирал, че не работи от 8.04.1998 г. При така представените данни исканата пенсия му е била отпусната, считано от 4.10.2000 г. Впоследствие лицето е представило данни за осигурителен стаж за периода след 8.04.1998 г. Размерът на пенсиите поради общо заболяване се определя според два основни критерия, установени в чл. 75 - 77 КСО. Те са: доходът и осигурителният стаж на осигуреното инвалидизирано лице. Съгласно чл. 75, ал. 1 КСО размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя като доходът от който се изчислява пенсията, се умножи с процент, равен на едно за всяка година осигурителен стаж. Според чл. 77, ал. 1 КСО индивидуалният коефициент на лицето се определя по реда на чл. 70, ал. 3 - 6 КСО до датата на инвалидизирането. Според чл. 70, ал. 3 КСО индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. В тази връзка са и разпоредбите на чл. 70, ал. 4, 5 и 6 КСО. Ето защо новопредставените пред органите на РУСО гр. Кюстендил доказателства за осигурителен стаж и осигурителен доход са се отразили при определянето на индивидуалния коефициент. По първоначалното дело жалбоподателят не е оспорил правилността и законосъобразността на изчисленията на размера на новата му пенсия. Възраженията са били за изтекъл давностен срок и да добросъвестност на лицето при получаване на процесните осигурителни плащания. С оглед разпоредбата на чл. 115, ал. 1 КСО, съдът правилно е отчел погасените по давност суми за надвзета пенсия и лихвите върху нея. Но за разликата основателно е постановил дължимост. В тази връзка законосъобразно са приложени нормите на чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.), чл. 171, ал. 1 ДОПК и чл. 115, ал. 1 КСО в ред., обн., ДВ, бр. 109/2008 г. Касаторът изтъква единствено съображения за добросъвестност при получаването на процесните осигурителни плащания. Тази теза е трудно защитима при условие, че лицето е декларирало, че не работи от 8.04.1998 г., а впоследствие е установено, че към момента на заявлението за отпускане на пенсия Николов има осигурителен стаж, който предхожда заявлението и не е бил деклариран. Не може да се възприеме, че лицето е полагало труд, както и че е било надлежно осигурявано без да съзнава това. В тази връзка съдът правилно и законосъобразно и приел, че процесните осигурителни плащания, представляващи разликата между първоначално определената и изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване в по-голям размер от дължимия, е получена недобросъвестно. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а решението, в обжалваната му част се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,