Решение № 1455 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9221/2019 г.

Решение № 1455 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9221/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център Бургасмед" ЕООД, гр. Бургас, представлявано от доктор С. Апостолов, чрез процесуален представител адв. Ненчева, срещу решение № 955/22.05.2019 г., постановено по адм. дело № 515/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлено оспорването срещу писмена покана изх. № 29-04-239/15.02.2019 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Бургас. Наведените в жалбата пороци досежно неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение на нормите на чл. 63, ал. 1 ЗЗО и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при преценката на релевантните към предмета на спора доказателства, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 2 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесната писмена покана. Претендира се присъждане на съдебно- деловодни разноски. Ответникът - директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Бургас не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е писмена покана изх. № 29-04-239/15.02.2019 г., издадена от директора на РЗОК - Бургас за възстановяване от "Диагностично-консултативен център Бургасмед" ЕООД, гр. Бургас на неоснователно получена сума в размер на 13.77 лв. (тринадесет лева и седемдесет и седем стотинки) за извършена и отчетена медицинска дейност с код 06. 34 по отношение на лицето Б. Димитрова, чиито здравноосигурителни права са били прекратени към момента на извършване на дейността. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд приема за установено, че в изпълнение на Договор № 021911/25.05.2016 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център /диагностично консултативен център, на 03.10.2016 г. в стопанисваното от жалбоподателя лечебно заведение е извършена МДД по отношение на лицето Б. Димитрова с персонален идентификационен номер [номер], въз основа на направление № 13/03.10.2016 г. Извършената и отчетена МДД е с код 06. 34 "Ехографска диагностика на коремни и ретроперитонеални органи", за която РЗОК е заплатила на жалбоподателя въз основа на договора между тях 13.77 лв. Страните не спорят досежно обстоятелството, че лицето Б. Димитрова при явяването си в лечебното заведение удостоверява здравноосигурителния си статус, чрез представяне на документ – удостоверение изх. № 94-05-67/26.04.2016 г., от което се установява, съобразно данните в регистъра по чл. 63, ал. 1, т. 2 ЗЗО, че същата е регистрирана в НЗОК с дати на валидност от 01.02.2016 г. до оттегляне, въз основа на документ Е 106 от държава Австрия ISO, код АТ. След извършването, отчитането и заплащането на МДД в канцеларията на РЗОК - Бургас постъпва от съответните австрийски органи формуляр Е108 "Съобщение за спиране или прекратяване на правото за обезщетения в натура при общо заболяване и майчинство" с вх. № 02/99-00-214 з/12.09.2018 г., в което е посочено, че осигуровката на Б. Димитрова е изтекла на 30.09.2016 г., поради което считано от 01.10.2016 г. здравноосигурителните й права са прекратени. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че поканата е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 76а, ал. 3 ЗЗО, в предвидената от закона писмена форма, при изложени мотиви, представляващи фактически и правни основания за издаването й. Развити са съображения относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения. Обоснован е извод досежно правилното приложение на материалния закон. Възражението на жалбоподателя, че липсва вина при отчитането и приемането на неоснователното плащане, е отхвърлено като несъстоятелно, като е прието, че подобно оплакване би могло да има значение при носенето на отговорност за извършено нарушение, каквото в случая от административния орган не е установено. Първоинстанционният съд намира, оспорената покана за издадена в съответствие и с целта на закона, тъй като е насочена към връщане на получена без правно основание сума, която не е свързана с извършване на нарушение по ЗЗО или на НРД. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната писмена покана. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Неоснователни са касационните доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до отмяна на съдебния акт. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Основанието за плащане от здравната каса към медицинското заведение въз основа на сключения договор, при извършване на предвидена в него ММД, е положителния здравноосигурителен статус на пациента. Предвид изложеното, правилно е прието от първоинстанционния съд, че макар доказателствата по случая да са били събрани по-късно, те безспорно установяват, че към момента на извършването на процесната МДД пациентът Димитрова не е била здравно осигурена и не е имало правно основание за РЗОК да извърши плащането към медицинското заведение. В този смисъл процесната сума е платена без правно основание и са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената писмена покана. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената писмена покана, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата, посочена като правно основание за нейното издаване - чл. 76а, ал. 3 ЗЗО, обуславяща разпоредените правни последици. Възраженията на касатора досежно наличието на валидно основание за получаване на сумата, обективирано в удостоверение с изх. № 02/94-05-67/26.04.2016 г. са неоснователни, предвид съдържанието му, от което се установява единствено начало на срок на осигуряване на лицето – 01.02.2016 г., а продължителността му е обвързана с волеизявление за оттеглянето му. При правилна преценка на относимите към предмета на спора факти и обстоятелства, съобразявайки невъзможността лечебното заведение да извършва справка относно здравноосигурителния статус на лицата извън информационната система по чл. 63, ал. 1 ЗЗО, административният орган не налага заповед за налагане на санкции, а писмена покана за възстановяване на суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по ЗЗО или на НРД. С установяване на изискуемият от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за издаване на писмената покана са доказани. Административният орган в рамките на нормативно възложеното му правомощие обосновано намира, че осъщественият нормативен състав създава необходимост от издаване на писмена покана за възстановяване на неоснователно получени суми, с което се изпълняват целите на закона. Съобразно наличните данни административният акт на цитираното в него фактическо и правно основание правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,