Решение № 16661 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10726/2013 г.

Решение № 16661 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10726/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на службата по геодезия, картография и кадастър гр. Кюстендил чрез неговия процесуален представител срещу решение № 139/21.06.2013 г. по адм. д. 121/2013 г. на Административен съд Кюстендил. Счита обжалваното решение за нищожно, недопустимо и неправилно поради противоречието му с материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Васил Кирилов Траянов, Бончо Кирилов Георгиев и Маргарита Кирилова Йорданова чрез своя пълномощник намират касационната жалба за неоснователна и претендират разноски. Ответниците по касационната жалба Йордан Димитров Божков, Кремена Василева Божкова и Димитър Йорданов Божков не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Васил Кирилов Траянов, Бончо Кирилов Георгиев и Маргарита Кирилова Йорданова срещу заповед № КД-14-10-83/18.02.2013 г. на касатора, с която им е отказано изменение в кадастралната карта и регистри относно имоти с идентификатори 41112.503.1557 и 41112.503.1559 с мотива, че не е подписан актът за непълноти и грешки от заинтересованите лица Йордан Димитров Божков, Кремена Василева Божкова и Димитър Йорданов Божков, което сочи на спор за материално право. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган с указание за нанасяне на вярната имотна граница съобразно постановеното съдебно решение по гр. д. № 893/1997 г. на Кюстендилския районен съд, което елиминира изискването за подписване на акт за непълноти и грешки. Така постановеното решение е валидно и не страда от пороци, сочещи на неговата нищожност, която само се твърди от касатора без посочване в какво се състои. Решението е и допустимо като постановено по допустима жалба, депозирана от лица с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване административен акт. Решението е и материалнозаконосъобразно: Искането пред административния орган е за поправка на грешка в кадастралната карта и регистър в смисъл на нанасяне на вярната имотна граница. Тази граница е установено с горецитираното решение между жалбоподателите и праводателя на заинтересованите страни, с което решение на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ /отм./ е постановено, че при изготвянето на кадастралния план през 1975 г. е допусната грешка. Съобразно диспозитива на решението дворищно-регулационната линия следва да минава по правилно установената имотна граница съобразно скицата, неразделна част от решението. Със заповед № 1090/2.11.2000 г. на кмета на община Кюстендил е одобрено изменението на регулационния план между процесните имоти, според вещото лице - съгласно съдебното решение. Това съдебно решение решава конкретен спор за материално право, като установява точни имотни граници. Ето защо това решение може да се прилага пряко при отстраняването на непълноти и грешки в кадастралната основа, без да се подписва акт за непълноти и грешки. А уточнената със съдебното решение имотна граница е следвало да бъде съобразена при одобряване на кадастралната карта. Тази допусната грешка се коригира именно със съдебния акт, както законосъобразно е приел първоинстанционният съд. В разглеждания аспект неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдебното решение няма действие по отношение на действащия кадастрален план. Нов такъв няма, а има само изменение на дворищно-регулационния план. Предвид изложеното обжалваното решение не страда от твърдяните в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените пред касационната инстанция и своевременно претендира разноски в размер на 200 /двеста/ лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение