Решение № 12997 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 925/2012 г.

Решение № 12997 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 925/2012 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - град София против решение № 4984 от 8.11.2011 г., постановено по адм. дело № 9613/2010 г. на Административен съд - София град, с която е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-2600/8884 от 3.12.2010 г. за изплащане на субсидии по подаденото от жалбоподателя Общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2008 г., и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По конкретните твърдения са, че съдът неправилно е кредитирал изцяло заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, като не е взел под внимание констатациите от извършената проверка на място от експерта на Регионален технически инспекторат Варна - Ваня Георгиева, потвърдени и със свидетелските показания дадени от същата в съдебно заседание. На следващо място са изложени подробни доводи за нарушение на приложимите материално-правни норми, а именно чл. 43 от ЗПЗП във вр. с Регламент № 796/2004 г. и Регламент № 1973/2004 г. Касаторът моли настоящата инстанция да отмени изцяло обжалваното решение, като потвърди оспорения административен акт като законосъобразен. Ответната страна - "Искра - 2003" ЕООД - гр. Добрич, чрез упълномощения й процесуален представител адв. Ангелов в писмено възражение оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Искра - 2003" ЕООД - гр. Добрич против уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-2600/8884 от 3.12.2010 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София за изплащане на субсидии по подаденото от него Общо заявление за единно плащане на площ УИН: 08/090508/13665 и Уникален регистрационен номер /УРН/ 182732 за кампания 2008 г. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, които подробно е обсъдил, съдът е приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя общо заявление за плащания на площ 08/090508/13665 и Уникален регистрационен номер /УРН/ 182732 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г. Искането било по схемите за единно плащане на площ /СЕПП/ и схемите за национални доплащания за площ /СНДП/, като общият размер на заявените и коригираните площи за СЕПП е 1491.21 ха и за СНДП е 1491.21 хектара - 112 парцела. По това общо заявление са извършени административни проверки по чл. 24, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, а после и проверка на място, извършена на 4.02.2009 г. от назначения експерт от РТИ, за което бил съставен контролен лист, неподписан от жалбоподателя. С Уведомително писмо, получено на 29.05.2009 г., видно от приложено към преписката известие за доставяне, на последния са съобщени констатациите от извършената проверка, като му е изпратено и копие от контролният лист за сведение. На 30.05.2009 г. оспорващият подал възражение по административен ред, въз основа на което е извършена допълнителна административна проверка, в резултат на която констатациите на експерта от РТИ са потвърдени. Административният орган е изчислил общата сума чрез Интегрираната система за администриране и контрол, вземайки предвид резултатите от задължителните административни проверки и проверки на място и след сравняване на данните със съответната налична информация в регистрите на ИСАК. На основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП изчислил като недопустими за подпомагане площи по СЕПП и СНДП в размер на 43.65 ха или в проценти - 3.04 %, поради което оторизираната сума за подпомагане по процесното заявление за кампания 2008 г. по тези две схеми определил в размер на: по СЕПП - 173810.13 лева, вместо исканата финансова помощ от 190681.33 лв. и по НДП - 126356.62 лв., вместо исканата - 138621.65 лв. Уведомителното писмо съдържа като приложение Таблица за формиране на оторизираната сума по исканите мерки за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане, като в допълнение към нея е описано съдържанието на съответните колони. За изясняване на спора съдът е допуснал и изслушал агротехническа експертиза /основна и допълнителна/ и разпитал един свидетел. На следващо място отделяйки спорното от безспорното е изяснил, че предмет на образуваното производство е единствено констатацията за заявените от жалбоподателя 2.32 ха от БЗС № 1517554 в землището на Добрич, за които е прието, че не се стопанисват. Останалите, приети и отразени в уведомителното писмо като недопустими за подпомагане по СЕПП и СНДП 41.65 ха двойно заявени площи по подаденото заявление не се спорят от страните. При тези данни по делото съдът е направил обстоен преглед на приложимата нормативна база, регулираща административното производство по схемите за директни плащания. На първо място съобразил, че не налице твърдяната нищожност на административния акт, доколкото са представени доказателства за компетентност на издалия го орган. По основното възражение в жалбата посочил, че административният орган носи тежестта да докаже наличието на фактите и обстоятелствата, послужили като основание за издаване на акта, което в случая приел, че не е направено. На база приетата експертиза /основна и допълнителна/ е установено, че неправилно е приета като недопустима за подпомагане спорната площ от 2.32 ха. Изложено е, че проверката от експерта е изцяло на документално ниво и то на базата на същите документи, които би следвало да се вземат предвид от административния орган при определянето на окончателния размер на субсидията. Взимайки предвид, че по СНДП, допустими за подпомагане са всички площи по СЕПП, с изключение на постоянно затревените площи, площите с винени сортове лозя, площите, заявени за подпомагане по схемата за производство на ягоди и малини и предназначени за преработка и тютюн, решаващия съд е установил, че административният орган не е изложил фактически основания, защо всъщност е приел, че тези площи по СНДП са недопустими, т. е. дали са постоянно затревени или пустеещи и т. н. Установено е, че мотиви в тази насока липсват и в съпътстващата документация, съдържаща се в приложената административна преписка. От тук е прието, че при издаване на оспорения акт е нарушено изискването за форма поради липса на мотиви съгл. разпоредбата на чл. 59 от АПК. Съобразно експертното заключение, съдът е стигнал до извода, че процентното отношение между недопустима и установена площ в колона пет от Таблица № 1 за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане следва да е 2.93. С тази корекция, разликата между декларираните площи и установените на място по смисъла на чл. 22 от Регламент № 796/2004 г. пада под 3 % и съответно не следва да се редуцира от Фонд "Земеделие" изплащаната субсидия. Изложено е, че след като в хода на съдебното производство, направените в контролния лист констатации са оборени, то изводите на ДФЗ за наличие на наддекларирана площ са неправилни и субсидията съгласно подаденото от жалбоподателя общо заявление за плащания на площ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2008 г., е намалена неоснователно. По така изложените съображения, решаващият състав на съда е обосновал правния си извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото на спора относно размера на дължимата субсидия на основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка е върната на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона. В тази връзка, е указано на ДФ "Земеделие" - Разплащателна Агенция, че за спорните площи 2.32 ха, заявени от жалбоподателя, не е доказано неизползването им, поради което за същите на земеделския производител следва да се изплатят изчислени по съответния ред субсидии по СЕПП и СНДП, както и да се коригират наложените санкции на жалбоподателя. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават до териториалните структури на Разплащателната агенция /РА/ заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая разпоредба на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП посочва, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, като съобразно препращащата разпоредба на ал. 4 от същия законов текст Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по посочената по-горе алинея съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. Наред с това съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по ал. 1, т. е. при проверки за спазването на изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони - по реда на чл. 37 от закона. Съдът правилно е съобразил приложението на разпоредбата на чл. 138 от Регламент № 1973/2004 г. /приложима съгласно чл. 136 от същия регламент, изключващ приложението на чл. 51 от Регламент 796/2004 г. по отношение на СЕПП/, съгласно който, когато в резултат от административните проверки или на проверка на място се установи, че разликата между декларираните площи, и тези, които са били установени на място, по смисъла на точка 22 от чл. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004, е повече от 3 %, но не повече от 30 % от действително установената площ, сумата която следва да бъде изплатена по силата на схемата на единното плащане на площ по отношение на въпросната година, следва да бъде намалена с двойния размер на установената разлика. Обосновано е приел, че в такива случаи се начисляват санкции върху площта, с която е кандидатствано за субсидия и при положение, че процентното отношение на наддекларираните площи спрямо допустимите за изчисление е под 3 % не се прилага горното правило за намаляване с двойния размер. Предвид изложеното не са налице нарушения на материално-правните норми. Съдът е формирал обосновани правни изводи. Възраженията на касаторът по отношение на приложението на разпоредбата на чл. 51 от Регламент № 796/2004 г. и по-конкретно частта "над 2 хектара" се явява неоснователно предвид изложеното, тъй като в случая приложение намира цитираният текст на чл. 138 от Регламент 1973/2004 г. Твърдението, че съдът е приел, че след като недопустимите площи са под 3 % не подлежат на санкция също е неоснователно. Съдът никъде не е изложил подобен извод. Коментирано е единствено приложението на посочената по-горе санкционна разпоредба, но никъде не е посочено, че производителя не подлежи на санкция. Тъкмо напротив. Съдът е върнал преписката на административния орган с указания за произнасяне по съществото на спора, като за спорните площи 2.32 ха следва да се изплатят съответните субсидии, както и да се коригират наложените санкции. Под коригиране на санкциите не се има предвид изключването им, а корекцията им съгласно изводите на съда. Останалите доводи са свързани с твърденията, че съдът не е взел предвид констатациите от извършената проверка на място, нито свидетелските показания на експерта извършил проверката, а е кредитирал изцяло заключението на вещото лице основано само на документите по преписката. В тази връзка следва да се посочи, че експертизата е изготвена изцяло въз основа на проверка на документите в административната преписка, в това число таблицата за формиране на сумата, общото заявление за плащания, таблицата за използваните парцели и контролния лист за проверка на място. Проверката от експерта е осъществена изцяло на документално ниво и то на базата на същите документи, които би следвало да се вземат предвид от административния орган при определяне на размера на субсидията, поради което е неоснователно твърдението, че вещото лице не може да даде заключение за обстоятелства от преди две години. Поради това заключението обосновано е било кредитирано от съда, съответно законосъобразно е послужило за обосновка на правните му изводи. Правилен е крайният извод на съда, че тъй като изложените в контролния лист констатации са оборени, то изводите на ДФЗ за наличие на наддекларирана площ по отношение на спорните 2.32 ха са неправилни и субсидията съгласно подаденото от жалбоподателя общо заявление за плащания на площ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2008 г., е намалена неоснователно. В тежест на административният орган е било да докаже, наличието на фактите и обстоятелствата, послужили като основание за издаване на оспореният административен акт, което не е направено в хода на настоящото съдебно-административно производство. Решението на съда е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от изложените с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,