Решение № 68 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 791/2010 г.

Решение № 68 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 791/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 1162 от 7.12.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 308 от 11.03.2010 г. по в. гр. дело № 2442/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 2850 от 26.09.2009 г. по гр. дело № 9531/2007 г. на Варненския районен съд, 31-ви състав и е уважен предявения срещу Н. К. Д. /починал на 30.07.2009 г./ и срещу дъщерите му А. Н. Б. и И. Н. П. отрицателен установителен иск, като е прието за установено в отношенията между ищеца В. Й. А. и двете жалбоподателки, че последните не са собственици на имот с площ от кв. м., ПИ по плана на новообразуваните имоти на СО "Т.", [населено място], при граници: път, ПИ, ПИ и път. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК поради наличието на противоречива практика по въпроса за допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост върху земеделска земя, предявен срещу намиращи се в имота лица, черпещи права от предоставено им право на ползване по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С жалбата се поддържат оплаквания за недопустимост на въззивното решение, евентуално - за необоснованост и нарушение на материалния закон. Иска се обезсилване на решението и прекратяване на производството или отмяна и отхвърляне на предявения срещу касаторите иск. Ответникът по касация В. Й. А. е на становище, че жалбата е неоснователна. Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на II г. о. взе предвид следното: В. съд е обосновал наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, а не на иск за ревандикация, с факта, че планът на новообразуваните имоти, касаещ съответната местност и процесния имот е влязъл в сила и липсва заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за индивидуализация на възстановения в полза на ищеца имот. Според окръжния съд, с решението на поземлената комисия № 1071 от 8.03.2004 г., постановено след изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 68 от 1999 г., в сила от 30.07.1999 г./, само се признава правото на собственост при условията на § 4 - § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ и единствената възможност за защита е отрицателния установителен иск, чието успешно провеждане би прекъснало течението на давностния срок за придобиване на имота от ответниците, като решението по този иск се ползва в административното производство, за да се спре издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ответната страна, спрямо която с влязло в сила съдебно решение би било прието за установено, че не е собственик на имота по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. За да уважи иска, въззивният съд е приел, че по реда на ПМС № 21/1963 г. на Н. К. Д. е било предоставено право на ползване в м. "Б. ч.", а не в м. "Ф. д." или в м. "Б. б.", поради което не може да се направи категоричен извод, че придобитото право на ползване е върху имота, спрямо който се осъществява фактическа власт - ПНИ № с площ кв. м. в м. "Ф. д.". Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното решение е постановено по процесуално допустим отрицателен установителен иск. С изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г., в сила от същата дата/ ОСЗГ не възстановява правото на собственост на бившите собственици, респ. на наследниците им, които са притежавали земя в терени, раздадени за ползване по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за които са налице условията на § 4 - § 4л от същия закон, а само признава правото на собственост в съществуващи реални граници. Нормата на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е конкретизирана с чл. 28а ППЗСПЗЗ, която предвижда възстановяването, съответно придобиване правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти да се извършва със заповедта на кмета, с която този имот се индивидуализира. Разпоредбата се отнася както за лицата, на които е признато правото на възстановяване с решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, така и за правоимащите по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Възникналата колизия между двете групи лица относно това дали са били налице предпоставките за трансформиране на прекратеното право на ползване в право на собственост, респ. дали са били налице основанията за възстановяване на правото на собственост в съществуващи реални граници в очертанията на конкретния имот съставляват спорове за материално право на собственост по смисъла на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Този спор се разрешава по съдебен ред с предявяване на иск за собственост, решението по който ще бъде основание за изменение на плана на новообразуваните имоти. Предпоставка за предявяване на този иск ще е издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за една от страните, тъй като с тази заповед ще е приключила процедурата за възстановяване на собствеността за тази площ. За другата страна, в полза на която не е издадена заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но тя претендира, че е следвало да бъде адресат на тази заповед /което би съставлявало спора за материално право/, ще е достатъчно да й е било признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници с решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, ако е бивш собственик, респ. наследник на такъв или да е влязла в сила оценката на земята и да е налице издаден документ за плащане, ако е правоимащ по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предмет на доказване в този спор ще е наличието на материалноправните предпоставки за възникване правото на собственост, с оглед правилното му отразяване в плана на новообразуваните имоти с последващо решението изменение. В случая, щом със заповед № 782 от 6.08.2007 г. наследодателят на ответниците-касатори се е легитимирал като собственик на спорната площ, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен иск за собственост. Той обаче не може да предяви ревандикационен иск, тъй като не е адресат на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на спорния имот. Предвид на това, следва да се приеме за правилно възприетото от въззивния съд разрешение на процесуалноправния въпрос относно допустимостта на предявения отрицателен установителен иск за собственост. Обжалваното решение обаче е постановено при наличие на касационно основания за отмяна по чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК. За да приеме за недоказано обстоятелството, че на Н. К. Д. е било предоставено по реда на ПМС № 21/1963 г. право на ползване върху имот от 0.6 дка в м. "Ф. дере", въззивният съд се е позовал на липса на пълна или отчасти идентичност за местностите "Ф. д.", "Б. ч." и "Б. д.". Този извод е основан в най-голяма степен на списъка за раздаване на земи в местностите "Б. ч." и "Б. ч.", приложен към протокол № 10 от 12.06.1964 г. за заседание на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет - гр. В., на което е било взето решение за утвърждаване списъка на работниците и служителите от ДЗС "Д. К." за раздаване земя за вечно ползване съгласно т. т. 9, 10 и 11 от 21 ПМС от 1963 г. В този списък имената на Н. К. Д. фигурират в списъка за м. "Б. ч.". Пред първоинстанционния съд е била назначена съдебно-техническа експертиза, от допълнителното заключение на която е видно, че по картите на землище В. от 1933 г. и кадастралния план на "К." от 1956 г. няма изписване на местност "Б. бою" и местност "Б. ч." в територията на СО "Т.". Според вещото лице инж. Ю. Х. П., "тъй като местностите нямат точно определени граници, няма план на местностите за землище В., не може да се твърди, че местност "Б. б.", "Б. чешме" и "Ф. д." са идентични". В съдебното заседание на 28.07.2009 г. вещото лице е заявило в отговор на въпроси на страните, че е чувало за м. "Б. б." и че по документи същата местност се намира в СО "Т.", но картографски не е изписана, а за м. "Б. ч." не е чувало. Доколкото по делото е установено, че няма план на местностите за землище В. и че местностите нямат точно определени граници, заключението на експертизата от 18.05.2009 г. /л. 134-136/ не е подпомогнало съда в отговора на въпроса дали местностите "Б. б.", "Б. ч." и "Ф. д." са идентични, съотв. дали са съседни и дали попадат в СО "Т." и има ли преливане на местности. От експертизата е видно, че вещото лице е основало констатациите си единствено на карта на землище В. от 1933 г. и КП "К." от 1956 г., както и на писмените доказателства по делото. Между документите обаче е и удостоверение, издадено от кметство "Ч." /л. 49 от делото във В./, което въззивният съд не е пропуснал да отбележи при установяване на фактическата обстановка, но не го е обсъдил във връзка с преценката дали е налице идентичност между местностите. След като е безспорно, че с протоколното решение на ИК на ОНС-В. на Н. К. Д. е било предоставено право на ползване по реда на т. т. 9, 10 и 11 от ПМС № 21 от 1963 г. върху един декар земя в м. "Б. ч." и при липсата на категорично заключение на експертизата, че не е налице пълна или частична идентичност на същата местност с м. "Ф. д.", следвало е да се анализира извършения от районния съд разпит на свидетелите Б. Н. Б. и В. Ц. В., чиито показания съдържат информация относно наименованието на местността, в която на техните родители е била предоставена за ползване земя в съседство с имота на Н. К. Д. Така, и двамата свидетели говорят за м. "И." или "У. а.", а от извадката от картата на землище В. от 1933 г. /л. 136 от гр. дело № 9531/2007 г. на В., 31-ви състав/ е видно, че върху нея са нанесени две наименования, а именно: "В. Д." и "У. А." и вещото лице е компетентно да отговори за какви обекти се отнасят тези имена. В обобщение, въззивното решение подлежи на отмяна и тъй като се налага извършване на допълнително експертно изследване и евентуално ново изслушване на свидетелите от окръжния съд, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.