Решение № 4854 от 19.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби както следва:

1. на Д. Атанасова чрез процесуалния й представител, срещу решение 6358 от 04.11.2021 г. постановено по адм. дело 4660/2021 г. по описа на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Претендира от съда обезсилване на решението, алтернативно се иска отмяната му и постановяване на друго с което да бъде отхвърлена жалбата срещу оспореното предписание 2/28.10.2019 г. Претендира присъждане на разноски.

1. на кмета на район Витоша Столична община, срещу решение 6358 от 04.11.2021 г. постановено по адм. дело 4660/2021 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска се отмяната му.

Ответникът по касационните жалби Ц. Чипев в писмено становище намира касационната жалба на Д. Атанасова за неоснователна. По отношение на касационната жалба на кметът на район Витоша СО, изразява становище за нейната недопустимост.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Д. Атанасова и за недопустимост на касационната жалба на кмета на район Витоша Столична община.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба на кмета на район Витоша Столична община за процесуално недопустима.

В производството пред Административен съд София-град страна е Д. Атанасова в качеството на длъжностно лице в отдел Контрол на строителството при Столична община район Витоша като издател на оспорения административен акт. Втора касационна жалба е депозирана от името на кмета на район Витоша СО, като същият не е участвал като страна в производството пред АССГ, поради което е подадена от неучастваща страна в производството пред Административен съд София-град. Процесуално право на жалба и протест принадлежи на страна, която има правен интерес. Съгласно чл. 215, ал. 1 АПК жалбата и протеста се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производството се прекратява, когато се подава от лице, което не е участвало в първоинстанционното производство. В случая е налице основанието по чл. 215, т. 1 АПК за оставяне жалбата на кмета на район Витоша СО без разглеждане и прекратяване на производството по нея. По изложените съображения касационната жалба на кмета на район Витоша СО следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му част да се прекрати.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба на Д. Атанасова за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба на Д. Атанасова, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ц. Чипев срещу предписание 2/28.10.2019 г. с характер на ПАМ, издаден от Д. Атанасова - длъжностно лице в отдел Контрол на строителството при Столична община район Витоша в частта му по т. 1, с която е наредено незабавно да бъде преустановено изпълнението на всички видове СМР на обект в УПИ III-4346, кв. 5, м. Ботаническа градина по плана на гр. София с искане за прогласяване на неговата нищожност.

С обжалваното решение съдът е прогласил нищожността на предписание 2/28.10.2019 г. издадено от Д. Атанасова в качеството й на длъжностно лице в отдел Контрол на строителството при Столична община район Витоша в частта му по т. 1, с която е наредено на Ц. Чипев незабавно да преустанови изпълнението на всички видове СМР на обект в в УПИ III-4346, кв. 5, м. Ботаническа градина по плана на гр. София.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

С процесното предписание издадено от Д. Атанасова - длъжностно лице в отдел Контрол на строителството при Столична община район Витоша изрично е разпоредено на Ц. Чипев незабавно да преустанови всички СМР и е спряно строителството в собствения му имот. Съдът е приел, че предписанието съдържа императивно волеизявление на административен орган, което създава задължение за адресата му да изпълни разпореденото спиране, като се въздържи от последващо извършване на СМР в имота му. Решаващия съд е изложил мотиви, че процесното предписание притежава белезите на принудителна административна мярка, която създава задължения за настоящия ответник, което от своя страна презюмира правния интерес от оспорването му. Съдът е приел, че от съдържанието на оспореното предписание и от разпоредителната му част, същото следва да се счита за издадено на основание чл. 224а, ал. 1 ЗУТ. Цитираната разпоредба предвижда, че кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 ЗУТ. Съдът е установил, че процесното предписание е издадено без лицето издател да притежава делегирана материална компетентност за издаване на заповеди по реда на чл. 224а ЗУТ. По делото е представена заповед СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община. Видно от същата, Д. Атанасова - длъжностно лице в отдел Контрол на строителството при Столична община район Витоша не попада сред посочените в заповедта длъжностни лица, на които са предоставени функции за издаване на заповеди със съдържанието на процесното предписание. Прието е , че предписанието е издадено в противоречие с предвидените в чл. 59 АПК и чл. 224а, ал. 2 ЗУТ форма и съдържание, както и същото е издадено в противоречие с процесуалния и материалния закон с оглед липсата на материална компетентност на Д. Атанасова да издава актове със съдържание на оспорения. С оглед фактическите и правни установявания съдът е прогласил нищожността на предписание 2/28.10.2019 г.

Решението е правилно.

Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото.

Съгласно чл. 224а, ал. 1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1.

По делото няма спор, че кметът на Столична община е делегирал на основание § 1, ал. З ДР ЗУТ правомощие на главния архитект на Столична община да издава мотивирани заповеди за спиране изпълнението и забрана достъпа до строежи на основание чл. 224а ЗУТ. Безспорно е установено, че Д. Атанасова - длъжностно лице в отдел Контрол на строителството при Столична община район Витоша не е посочена в заповедта на кмета на СО, като лице можещо да осъществява дейностите по устройство на територията на Столична община. Ето защо оспореното пред съда предписание не е издадено от лице, определено по закон като носител на такова право. Твърденията на жалбоподателката, че процесното предписание не представлява административен акт по смисъла на чл. 21 АПК във връзка с чл. 214 ЗУТ са неоснователни. Фактът, че разпореждането за преустановяване на всички видове СМР на обекта, собственост на Ц. Чипев е обективиран върху бланка за издаване на предписание не е определящо за характера на акта. Законодателят е очертал ясни и конкретни белези за разграничаване на административните актове от останалите актове издавани от администрацията. Един от основните белези на индивидуалния административен акт е когато с него се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, независимо дали изрично са посочени като адресати. В настоящия случай предписанието създава за Чипев задължение да преустанови незабавно всички видове СМР на обекта, което представлява принудителна административна мярка, което обективира правен интерес за него от оспорването му.

Предвид това, като е прогласил нищожността на обжалвания административен акт, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора на ответникът по касационната жалба Ц. Чипев следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски по приложения списък в размер на 900 /деветстотин/ лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. Направеното в касационната жалба възражение за прекомерност не следва да се уважава, тъй като претендираното възнаграждение е в минималният размер от 900 лв. /деветстотин/ лв. съгласно чл.8, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,