Решение № 15314 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11426/2019 г.

Решение № 15314 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11426/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. И. от [населено място], подадена чрез адв. Г. Динкова, срещу решение № 157/20.06.2019 г. по адм. дело № 232/2018 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена неговата жалба против Уведомително писмо/УП/ изх. № 02-100-650-/1441 от 01.02.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3 по подадено от него заявление за подпомагане с УРН: 643608, УИН: 10.07.0715/56922. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с основни съображения, че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че е немотивиран, освен че бил постановен в нарушение на административно-производствените правила-предвид неизвършени проверки на място от ДФЗ, и при допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид липса на материалноправните предпоставки за постановяване на оспорения отказ по чл. 43, ал. 3, т. 6 от Закон за подпомагане на земеделските производители/ ЗПЗП/. Развити са и съображения, че съдът допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид безкритично съобразяване на изводите му с приетата съдебно-техническа експертиза. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител, в писмено становище поддържа касационната си жалба. Ответникът - заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", не изпраща представител и не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - Кюстендил е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо изх. № 02-100-650-/1441 от 01.02.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015 г., по подадено от него заявление за подпомагане с с УРН: 643608, УИН: 10.07.0715/56922 от 03.06.2015 година, с което, на основание чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16 а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г., му е отказано финансово подпомагане тъй като е заявил площи, попадащи извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" за 2015 година. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане. Оспорващият възразил, че в оспореното УП липсват фактически основания за постановяване на акта, както и че са налице нарушения на административнопроизводствените правила, изискващи установяване на всички обстоятелства от значение за спора чрез извършване на предвидените административни процедури, вкл. проверки на място след надлежно уведомяване на кандидата. Развил и доводи, че специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние", одобрен със заповед на министъра на земеделието и храните, е създаден без да са обновени цифровите ортофото карти, т. е. без надлежна актуализация на същите, както и надлежно извършени проверки на място, поради което не били налице материалноправните предпоставки за постановяване на оспорения отказ. Твърди, че не било необходимо обжалването на Заповед № РД46-236/01.03.2016 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой площи, допустими за подпомагане за кампания 2015 г. Така обосновал съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правни разпоредби. Съдът преценил оспорения пред него административен акт за валиден-издаден от компетентен орган-заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на делегираните му правомощия съгласно чл. 20 а ЗПЗП/предвид Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. и в предвидената в чл. 59 АПК форма. В тази връзка съобразил изложените основания в оспореното УП и таблиците към него - с пояснителните бележки към последните и с посочени площи, приети за недопустими за подпомагане по СЕПП и НР1, ведно с данните от административната преписка. Намерил оспореното писмо за издадено без нарушения на административнопроизводствените правила и за материално законосъобразно. Последният извод извел от факта, че цялата санкционирана площ е в следствие на недопустими площи от слой - декларирани са общо 16, 27 ха, недопустима площ е 6, 03 ха, а допустима - 10, 24 ха. При тези констатации - процентът наддеклариране е 58, 59% - което води до 100 % санкционирана площ. Съобразил и обстоятелството, че оспорващият не е е обжалвал Заповед № РД46-287/06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой площи, допустими за подпомагане за кампания 2014 г., като част от системата за идентификация на земеделските парцели. По съществото на спора съдът, въз основа на изслушаната по делото и кредитирана съдебно-техническа експертиза приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон, с оглед установеното, че процесните БЗС-та попадат извън допустимия слой, който е приложен правилно от ДФЗ. Съобразил и факта, че в заключението си, а и при изслушването му вещото лице е посочило, че при извършените административни проверки по заявлението на оспорващия не са констатирани площи, заявени от повече от един земеделски стопанин /двойно заявени/, т. е. не е налице застъпване с други кандидати, респ и не е провеждана процедурата по изясняване на двойно заявени площи. Приел, че установеното от вещото лице обуславя заключение за законосъобразност на постановения отказ. С оглед на безспорно установеното, посочено по-горе, съдът счел, че административният орган правилно е приложил материалния закон - чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16 а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за СЕПП По тези съображения отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с приложимата материалноправна уредба и е обосновано. Неоснователен е първият довод на касационния жалбоподател с твърдение, че съдът игнорирал липсата на мотиви, обосноваващи основания за отказано финансиране. Този извод се налага от посоченото по-горе съдържание на оспореното УП, с приложените таблици, като в уведомителното писмо изрично е посочено правното основание за отказа по схемите и фактическите основания, мотивирали административния орган да вземе решението- съответни на цитираните в акта правни основания. В случая няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК актът да съдържа фактически и правни основания, тъй като изложените основания в оспореното уведомително писмо и таблиците към него, посочените в таблиците парцели, както и площ, която е приета за недопустима за подпомагане по всяка схема, ведно с данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на оспорващия, а и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, че неправилно съдът е направил извод за спазване на административнопроизводствените правила при издаване на уведомителното писмо. Те не намират опора в доказателствата по делото и закона, тъй като писмените доказателства - протоколи от извършените административни проверки и заключението на вещото лице безспорно установяват, че процесните БЗС-та, заявени за подпомагане от жалбоподателя, са изцяло или частично недопустими за подпомагане и не попадат в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2015 г., Не е допуснато нарушение на материалния закон, предвид следното: Съобразно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая редакция на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. т. 6 от ЗПЗП, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато: заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33 а, ал. 1 за съответната година. Противно на твърдяното от касатора, по делото не е налице нито едно доказателство в обратния смисъл, т. е. липсват основания на жалбоподателя да бъде оторизирана сума за подпомагане за процесните площи. В случая, с оглед на конкретния размер на наддеклариране и съгласно чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията - законосъобразен е отказът на административния орган за отпускане на помощ по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони(НР1/. Изводите на съда са съобразени с безспорно установения по делото с експертизата факт, че е в случая са налице посочените по-горе несъответствия между заявените за подпомагане и реално установените площи, и като такива недопустими за подпомагане. По отношение на следващото възражение съдът намира за необходимо да посочи, че оторизирането на заявените за подпомагане площи се извършва след административна проверка чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Тази проверка представлява пространствено съпоставяне на данните от заявленията за подпомагане с данните от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Този регистър се създава, поддържа и обновява от Министерството на земеделието и храните - чл. 33 а, ал. 1 ЗПЗП. По законовата делегация на чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите по ал. 2, в това число и системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП. В изпълните на тази делегация е приета Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 16 а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г., в сила от 11.03.2014 г., данните в СИЗП за физическите блокове и специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" се обновяват ежегодно чрез дешифрация (дистанционно разчитане) на актуална цифрова ортофотокарта, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане или чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и на допустимата за подпомагане площ в тях. В чл. 16 а, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. е предвидено, че теренните проверки се извършват въз основа на заповед на министъра на земеделието и храните и не са проверки на място по смисъла на чл. 37 ЗПЗП. Резултатите от тях се отразяват в контролни доклади, които служат за обновяване на информацията в СИЗП. По отношение на последния довод - за неизвършена нова проверка следва да се посочи, че съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията, Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършени административни проверки по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно посочения по-горе регламент се прави на случаен принцип само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят очевидно не е попаднал. Горното обосновава извод, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба. Оттук следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Няма данни, обосноваващи извод и за неспазен принцип на чл. 11 от АПК. Не е налице и порокът на допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, предвид "неправилно кредитиране" на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Първо-защото заключението на вещото лице не е оспорено от пълномощника на жалбоподателя - видно от протокол на откритото съдебно заседание - /л. 268-269 от делото. Второ-защото отново противно на твърдяното, съдът обосновано е съобразил решението си с него, поради това, че е компетентно и обективно изготвено, а и с оглед обстоятелството, че констатациите в него кореспондират на данните от извършените проверки. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и е обосновано, т. е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Пето отделение,