Решение № 3681 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8527/2009 г.

Решение № 3681 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8527/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Евгения Николаевна Василиева от гр. Видин против Решение № 63 от 29.04.2009 г., постановено по адм. д. № 15 по описа за 2009 г. Релевира оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск. Ответникът - Областна дирекция на МВР оспорва касационната жалба като неоснователна. Министър на вътрешните работи - ответник по касационната жалба оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в указания в първоинстанционното решение срок 14-дневен, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, разгледана по същество е частично основателна. С решението, подложено на касационно обжалване, първоинстанционният съд е е отхвърлил иска на касационната жалбоподателка против Областна дирекция на МВР за заплащане на сумата от 2000 лв., ведно със законната лихва, причинени от обявената за нищожна заповед № 275/08.05.2000 г. на директора на РДМВ Видин, с която на същата е отнето право на пребиваване в Република България. Оставил е без разглеждане иска, предявен в същия размер и на същото основание против Министерство на вътрешните работи и е прекратил производството по делото в тази част. Отхвърлил е иска за заплащане на обезщетение в размер на 1000 лв за причинени имуществени вреди, произтичащи от отменената по съдебен ред заповед № 8479/16.09.2003 г. на началника на направление " Документи за самоличност и миграция" при ДНСП, предявен против Министерството на вътрешните работи. Оставил е без разглеждане предявения на същото основание и за същия размер иск против Областна дирекция на МВР Видин и прекратил производството по делото в тази част. Отхвърлил е иска, предявен частично против Министерството на вътрешните работи за обезщетение в размер на 1000 лв за причинени имуществени вреди, в резултат от незаконосъобразна заповед № 8479/16.09.2003 г. на началника на направление " Документи за самоличност и миграция", оставил е без разглеждане същия, предявен против Областна дирекция на МВР - Видин и е прекратил производството по делото в тази част. Накрая е осъдил ищцата в първоинстанционното производство да заплати държавна такса от 160 лв. Така постановеното решение, в частите, с които съдът се е произнесъл по предявения на основание чл. 1 от ЗОДОВ иск за заплащане на имуществени и неимуществени вреди от посочените заповеди, следва да се остави в сила, а да се отмени до размер на 10 лв, досежно определената пропорционална държавна такса върху отхвърлената част от исковата сума. Съдът е отхвърлил иска за вреди, произтичащ от обявената за нищожна заповед № 275 от 08.05.2000 г. на директора на РДВР Видин, като е приел за основателно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Съдът е приложил правилно, по възражение на ответниците, института на погасителната давност, който е 5-годишен /чл. 110 от ЗЗД/ от момента, в който вземането е станало изискуемо. Така броен срокът, в който искът е следвало да бъде предявен е изтекъл на 22.04.2007 г., както правилно е приел съдът. Обосновани са изводите и за липса на доказаност на исковата претенция относно причинените вреди от отменената по съдебен ред заповед № 8479/16.09-2003 г. От наведените в обстоятелствената част на исковата молба фактически обстоятелства се установява, че ищцата основава претенцията си, във връзка със заповедта от 16.09.2003 г., на невъзможност да да осъществи нормално гарантираните й от Конституцията на Република България права - изживени страдания, във връзка с възможността да бъде изгонена от страната, невъзможност за легална възможност за работа, платени такси за получаване на разрешение за продължително пребиваване. Видно от доказателствата, на ищцата е разрешено продължително пребиваване за срок до 12.01.2000 г. на осн. Чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, след което същата не е подавала друга молба за продължаване на срока за пребиваване. Със заповед № 275/08.05.2000 г., обявена по съдебен ред за нищожна, правото й на пребиваване е било отнето. Молба за постоянно пребиваване на осн чл. 25, т. 5 от ЗЧРб е подадена на 06.06.2003 г., по която е бил постановен отменения по съдебен ред отказ за разрешение със заповед № 8479/16.09.2003 г. Разрешение за постоянно пребиваване е издадено със заповед № 10579 от 21.09.2007 г. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е направил обоснован извод за липса на пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразната заповед № 8479/16.09.2003 г. и твърдените от ищцата в исковата молба неблагоприятни последици в личната и имуществената й сфера. Възможността да се ползва от правото на труд е в пряка зависимост от придобитото право на пребиваване като чужденец по реда на ЗЧРБ, но пропуснатите ползи следва да произтичат от конкретни трудови правоотношения, каквито по делото не са установени, а не от принципната невъзможност трудът да се реализира в страната поради липса на предоставен статут. Обсъдена е и приета за недоказана е претенцията за заплащане н обезщетение за платени такси за предоставяне на правото на пребиване. Следва да се отбележи, че молбата от 2003 г. за получаване на разрешение за постоянно пребиваване се основава на обстоятелствата по чл. 25, т. 5 от ЗЧРБ, а придобитото впоследствие през 2007 г. право на постоянно пребиваване се основава на чл. 25, т. 8 от закона в действащата към този момент редакция. Липсва идентичност на основанията, на които е поискано, а впоследствие предоставено правото на пребиваване сочи и на липса на причинно следствена връзка между двете обстоятелства. Обсъдени са доказателствата, събрани в хода на съдебното производство - заключението на вещото лице по приетата по делото съдебна експертиза, в което е посочено, че през 2006 г. ищцата е подавала две молби, а през 2007 г. една молба, по които са заплатени дължимите такси в размер на 600 лв. Посоченото изключва наличието на пряка причинна връзка между отменения административен акт и посочените в исковата молба суми. Предвид изложеното, решението в тази част следва да се остави в сила.