Решение № 4943 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10553/2013 г.

Решение № 4943 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10553/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Ливтас" ЕООД със седалище в гр. София, ул. "Уилям Гладстон" № 5, ет. 2, представлявано от управителя Ивайло Красимиров Тодоров, чрез адв. Мартин Емилов, против Решение № 4018 от 14.06.2013 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 2498 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 2101201612/30.07.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 2819/29.11.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчни периоди м. 02, 07, 08 и 09.2010 г. на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 22 855,72 лв. по фактури на "Кимот 3457" ЕООД, "Бета Алфа" ЕООД, "Тоби корп груп 09" ЕООД и "Инженеринг Европа" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилни изводи на съда относно действителността на РА. Съдът неправилно приел, че актът не е нищожен, въпреки че за процесните данъчни периоди има влязъл в сила РА, а процесната ревизия не е възложена по реда на чл. 133 и сл. ДОПК. Евентуално, съдът необосновано приел, че не е доказана реалността на процесните доставки като първа предпоставка за признаване на процесното право на данъчен кредит. Иска се отмяна на решението и уважаване на жалбата против РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кирова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: По доводите за нищожност на процесния ревизионен акт: С Ревизионен акт № 231100859/26.07.2011 г. е приключила ревизия по ЗДДС на дружеството касационен жалбоподател, възложена със Заповед за възлагане № 1100859/21.01.2011 г. за данъчни периоди 1.01.2006 г. - 30.12.2010 г. С този РА са определени задължения в общ размер на 5 764,38 лв. главница и 4 479,57 лв. лихви. Извършена е корекция в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 2 622 лв. по една фактура на "Сити Билд Къмпани" ЕООД за данъчен период м. 02.2010 г. и са взети предвид процедурите за приспадане на деклариран от ревизираното лице ДДС за възстановяване, възникнали през периодите от обхвата на ревизията. РА е обжалван на 26.08.2011 г. по административен ред пред Директора на Дирекция "ОУИ" София само в частта му за определяне на задължения по него, ведно с дължимата лихва за просрочие, а също и относно "неправилното и незаконосъобразно непризнаване на удължаване на срока на приспадане на данъчен кредит, съгласно тогава действащия чл. 77, ал. 1, т. 4 ЗДДС" по две писма на РЛ до ТД на НАП за м. 02.2005 и м. 10.2005 г. По жалбата по административен ред, сезираният орган се е произнесъл с Решение № 212 от 01.02.2012 г. В мотивите на това решение изрично е записано, че възражението в жалбата относно процедурите за приспадане по чл. 77 ЗДДС засягат само данъчни периоди през 2006 г., но отчитането на ефекта от процедурите може да доведе до корекция на записите на таблиците към РА последователно за всички периоди от обхвата на ревизията, поради което РА е отменен изцяло в частта на установените задължения по ЗДДС за целия период на ревизията и административната преписка е върната на органа, издал заповедта за възлагане с указание за издаване на нова заповед за възлагане за всички тези периоди. При така установените факти, основателно в касационната жалба се поддържа, че за данъчни периоди 1.01.2007-31.12.2010 г. горестоящият административен орган се е произнесъл плюс петитума на жалбата по административен ред против Ревизионен акт № 231100859/26.07.2011 г. като е отменил акта и за посочените данъчни периоди, въпреки че с него за тези периоди не са били определени данъчни задължения. Самото искане в жалбата по административен ред е за отмяна на акта само в частта му, с която са установени задължения. В мотивите на отменителното решение на решаващия орган изрично е взето предвид, че евентуалният ефект от претенциите на жалбоподателя за приспадане засяга единствено данъчни периоди през 2006 г. от обхвата на ревизията. Следва да се има предвид и обстоятелството, че става дума за две молби за удължаване на срока за приспадане с девет месеца, съответно на ДДС за възстановяване в размер на 11 345,15 лв. и 1 204,14 лв., възникнал съответно за данъчни периоди м. 02.2005 и м. 10.2005 г. При това, допълнението на мотивите на решаващия орган в отменителното решение, че отчитането на ефекта от процедурите може да доведе до корекция на записите на таблиците към РА последователно за всички периоди от обхвата на ревизията и по-специално за процесните от 2010 г. е явно несъстоятелно. Касационният жалбоподател с основание изтъква, че съгласно трайната и непротиворечива практика на ВАС, отменителните решения по жалбите по административен ред срещу ревизионни актове по принцип не подлежат на съдебен контрол, поради което страната не е могла да защити правата си чрез обжалване на това решение в посочената част. При наличието на влязъл в сила РА за данъчни периоди 1.01.2007-31.12.2010 г., процесната ревизия е следвало да бъде възложена по реда на чл. 133 и сл. ДОПК, което органите по приходите като не са сторили, е довело до издаване на нищожен РА. Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение е постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон и подлежи на отмяна, като вместо него се постанови ново по същество, с което по жалбата на РЛ против РА, той се обяви за нищожен. При този изход на процеса ответникът следва да заплати на касационния жалбоподател деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2 275 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение