Решение № 11752 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13571/2017 г.

Решение № 11752 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13571/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Пламекс – П. Колев" със седалище гр. [населено място] срещу решение № 1608 от 10.10.2017 г. по адм. дело № 2702/2015 г. на Административен съд – гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "Пламекс – П. Колев" срещу Заповед № 15ОА2801 от 15.10.2015 г. на заместник – кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, ал. 2 и 3 от ЗУТ е наредено премахването на стационарен преместваем обект – павилион (метална конструкция) с допълнителна част към него, заемаща обща площ от 24, 20 кв. м. – терен общинска собственост, с ползвател жалбоподателят. В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона. Твърди на първо място, че спорният обект не представлява преместваем такъв, а представлява строеж и не може да бъде премахнат по реда на чл. 57а от ЗУТ. Твърди и че не са били налице предпоставките за премахването на обекта като преместваем, ако се приеме, че е такъв, тъй като са били изпълнени условията на § 18 от ПЗР на Наредбата за разполагане на преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив (НРПОТДОДЕГОТОП), като в тази връзка не са налице предпоставките по чл. 57а от ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде отменена заповедта на заместник – кмета на Община Пловдив. Претендира разноски. Ответникът Заместник - кметът на Община Пловдив в писмен отговор изразява становище за недопустимост на касационната жалба, поради просрочие. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба, алтернативно дава заключение по съществото на спора - за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима. Видно от представено по делото съобщение за решението на първоинстанционния съд, същото е получено от касатора на 17.10.2017 г. (макар и с нанесена поправка в съобщението, това е крайната отбелязана дата) и съответно подадената на 31.10.2017 г. по пощата касационна жалба е подадена в 14 дневния срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на ЕТ "Пламекс – П. Колев" срещу Заповед № 15ОА2801 от 15.10.2015 г. на заместник – кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 57а ал. 1, т. 1, ал. 2 и 3 от ЗУТ и § 18 и чл. 46, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от НРПОТДОДЕГОТОП е наредено премахването на стационарен преместваем обект – павилион (метална конструкция) с допълнителна част към него (дървена конструкция), заемаща обща площ от 24, 20 кв. м. – терен общинска собственост в района на "Спортен комплекс за отдих и култура" – гребен олимпийски канал в близост до трибуните. За да постанови оспореното решение този резултат, съдът приел, че безспорно обектът, предмет на заповедта има характеристиките на преместваемият обект, и доколкото не са ангажирани доказателства същият да е поставен със съответно разрешение за поставяне, подлежи на премахване на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Приел е и че не е правнозначим факт дали обектът фигурира в схемата за разполагане на преместваеми обекти, а дали е поставен със съответно надлежно издадено разрешение за поставяне. Решението е правилно. По делото няма спор и от събраните доказателства се установява, че по касационният жалбоподател ползва терен общинска собственост за търговска дейност чрез поставяне на преместваемо съоръжение, за което са били налице през годините сключени договори – първоначално с общински предприятия за поставяне на павилион за бърза закуска от 1996 г., а впоследствие и с договор от 2008 г. за наем на терен за открита консумация и терен за каравана. Върху определения с договора от 2008 г. терен е поставен спорният павилион (метална конструкция). От доказателствата по делото се установява, че по отношение на павилиона не е налице разрешение за поставяне. Установено е, че към датата на издаване на оспорената заповед има одобрена нова схема, в която попада и мястото на павилиона, но няма издадено разрешение за поставяне. Спорният по делото въпрос е дали обекта представлява преместваем такъв или е строеж. В тази връзка настоящият състав споделя изводите на АС – гр. Пловдив, че спорният обект представлява преместваем такъв съобразно легалното определение по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Правилно съдът е приел, като е обсъдил всички доказателства събрани п делото в цялост, и съответно с оглед на всички доказателства е коментирал и приетата по делото СТЕ, че се касае за преместваем обект. На първо място спорният павилион отговаря на изискванията за преместваем обект с оглед предназначението си на търговски такъв. Освен това видно от събраните доказателства същия може да бъде отделен от земята без да губи своята индивидуализация и може да бъде използван и на друго място, като и от СТЕ се установява, че скелета на конструкцията може да се отдели и да се ползва на друго място, като с това преместване няма да се измени трайно субстанцията или начина на ползване на земята. Наличието на фундамент не обосновава извод за това, че спорният обект е строеж, предвид установеното, че се касае за поставен фургон тип "Туристстрой", като и съответно и допълнителната част към него, която е изградена, представляваща дървена конструкция също представлява преместваем обект. С разпоредбата на § 18 (Нов с Решение № 324, Пр. № 16 от 09.10.2014 г.) от НРПОТДОДЕГОТОП е даден "двумесечен срок след приемане на схемата за определяне на зони за разполагане на преместваеми обекти на територията, заключена между границите: на север – коритото на река Марица, на изток – бул. Копривщица, ул. Ясна поляна, ул. Братия, бул. Шести септември, на юг – бул. Свобода, ул. Парк Отдих и култура, на запад – крайна регулационна граница на подробен паркоустройствен, регулационен и застроителен план "Спортен комплекс Отдих и култура" гр. Пловдив (одобрен с решение № 368, взето с протокол № 29 от 29.11.2001 г. на ОбС - Пловдив) ползвателите на преместваеми обекти, са длъжни да приведат всички издадени разрешителни, документи, схеми за разполагане в съответствие с изискванията на настоящата Наредба". Не са налице доказателства за изпълнение на изискванията по тази разпоредба. Макар и да се установява, че мястото на обекта е включено в новата схема за разполагане на такива обекти, не са изпълнени другите изисквания на разпоредбата и не е налице разрешение за поставяне. Предвид установените по делото факти и при правилно прилагане на материалния закон административният съд е приел, че преместваемият обект е без разрешение за поставяне, като е без правно значение обстоятелството, че в одобрената схема за разполагане на преместваеми обекти мястото на същият е предвидено за поставяне на преместваем обект. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да се остави в сила. Предвид изход на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,