Решение № 1451 от 8.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8956/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на община Кюстендил, приподписана от юрк. Кудуски, срещу решение 137 от 30.06.2023г., постановено по адм. д. 240/2022г. на Административен съд гр. Кюстендил, с което е отменен по жалбата на Д. Маноилов от гр. София отказ на главния архитект на община Кюстендил, обективиран в писмо изх. 12 00 76 от 30.05.2022г., за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и отказ за издаване на разрешение за строеж за обект Преустройство и промяна на част от партерно ниво на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 29386.5.510.1 в заведение за хранене, находящ се в ПИ идентификатор 29386.5.510 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на с. Жиленци, община Кюстендил. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, поради допуснати нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е неправилен извода на съда за наличие на предпоставките по § 53 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ за одобряване на представения проект и издаване на разрешение за строеж, тъй като навежда съображения, че не е налице предпоставката наличие на търпим строеж, като посочва, че представеното удостоверение за търпимост на сградата, в която е строежът, е нищожно, което съдът не е установил. Освен това навежда съображения за недопустимо разположение на сградата, в която се намират преустройвания обект, тъй като е налице пристройка към нея, която е ситуирана на страничната регулационна линия със съседния имот идентификатор 29386.5.252 без да е налице съгласие от съседа по чл. 21 ал. 5 ЗУТ, като именно на липсата на такова съгласие обосновава аргумента си за нищожност на издаденото от главния архитект на община Кюстендил удостоверение за търпимост 64 от 13.05.2021г. за триетажната сграда, в която се намира преустройвания обект. Излага съображения и че с изпълнението на решението на АС гр. Кюстендил и издаване на поисканото от заявителя разрешение за строеж ще се узакони незаконен строеж. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се оставя в сила отказа на Главния архитект на община Кюстендил. Ответникът Д. Маноилов с представен писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. Николов излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Кюстендил е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, в съответствие с изискванията за форма с посочени фактически и правни основания за издаването му и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Приел е обаче, че оспореният отказ е материално незаконосъобразен, тъй като в случая е безспорно заявено и установено, включително от приетата по делото съдебно техническа експертиза /СТЕ/, че се касае за одобряване на проект и издаване на разрешение за строеж за преустройство и промяна на предназначението на част от партерно ниво на съществуваща жилищна сграда в заведение за хранене, което преустройство е само вътрешно без да се изменят външните очертания на сградата в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват носещите конструкции. Приел е, че в случая са приложими разпоредбите на § 53 ал. 2 във връзка с ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ /ДВ бр. 101/2015г./. Приел е, че от доказателствата се установява, че преустройството и промяната на предназначението касае помещения, които се намират в търпим строеж, предвид представеното по делото удостоверение за търпимост на триетажната сграда, в която се намират, която макар и да няма самостоятелен градоустройствен статут, поради липса на ПУП за имота, е допустимо да бъдат преустройствани и да бъде променяно предназначението без да се изменят външните им очертания, които изисквания са спазени и съответни на § 53 ал. 1 и 2 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Приел е и че посочените от административния орган основания за отказ, а именно неспазването на чл. 21 ал. 5 ЗУТ и чл. 82 ал. 10 ЗУТ са неотносими към случая, тъй като касаят определяне на начина на застрояване свободно или свързано в определен имот, а в случая не се касае за ново застрояване, пристрояване или надстрояване, а за преустройство в рамките на вече съществуващата сграда без да е поискана промяна на вида на застрояване в имота. Приел е за неотносими към спора и разпоредбите на чл. 11 ал. 2 от Наредба 7 от 22.12.2003г., тъй като тази разпоредба е от значение за определяне на показателите на озеленяване и плътност на застрояване на имоти, а не при проектиране на вътрешно преустройство без промяна на очертанията на сградата, какъвто е настоящия случай. По тези съображения е приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен, отменил го е и е върнал административната преписка на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно. Оспореният изричен отказ е издаден на основание чл. 21 ал. 1, 2 и 5 ЗУТ, чл. 82 ал. 1 от Наредба 7 от 22.12.2003г. и § 53 ал. 1 и 2 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ и във връзка с издадено удостоверение за търпимост 64 от 13.05.2021г. за триетажна жилищна сграда и пристройка с идентификатор 29386.5.510.1. От доказателствата по делото безспорно се установява, че с подаденото заявление от Д. Маноилов е поискано издаване на разрешение за строеж и одобряване на инвестиционни проекти за обект Преустройство и промяна на част от партерно ниво на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 29386.5.510.1 в заведение за хранене, находящ се в ПИ идентификатор 29386.5.510 по КК на с. Жиленци. Безспорно е установено, включително от приетата по делото СТЕ, че по представените инвестиционни проекти преустройството касае само вътрешен обем на приземното ниво на жилищната сграда без засягане и промяна на външните очертания на същата нито в хоризонтално, нито във вертикално отношение. В тази връзка е правилен извода на първоинстанционния същ, че в случая изискванията на чл. 21 ал. 1, 2 и 5 ЗУТ са неотносими. Правилно в оспореното решение е прието, че посочените разпоредби касаят начина на застрояване на поземлените имоти свободно или свързано и разписват изискванията при допускане на свързано застрояване. В случая с представения инвестиционен проект не се предвижда промяна на вида на застрояване, тъй като те касая само вътрешните обеми на приземното ниво на съществуващата сграда. Правилен е и извода, че в случая са неотносими и разпоредбите на чл. 82 ал. 10 и чл. 11 от Наредба 7 от 2003г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, които също касаят начина на застрояване и правилата за определяне на процента на озеленена площ спрямо застроената в даден имот. Това е така отново, поради това, че в случая не е заявено искане за одобряване на проект, който да променя тези показатели с предвидено ново строителство, пристрояване или надстрояване, а искането касае преустройство на вече реализирано в имота застрояване. Правилен е извода на съда в оспореното решение, че в случая е приложим § 53 ПЗР на ЗИД на ЗУТ /ДВ бр. 101/20215г./ и в частност ал. 2 на тази разпоредба, според която Търпимите строежи по ал. 1, които нямат постоянен устройствен статут по действащ подробен устройствен план, могат при спазване на изискванията на този закон да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват носещите конструкции. Съответен на закона е и извода в оспореното решение, че представеният за одобряване проект съответства на посочените изисквания, тъй като макар и имота да няма постоянен градоустройствен статут, поради липсата на ПУП за района, в който се намира, същият е изграден въз основа на одобрено застроително решение от 1996г. за имот извън плана на с. Жиленци /в съответствие на правилата по ЗТСУ и ППЗТСУ за застрояване в неурегулирани територии/, са представени доказателства, че сградата, за която е предвидено преустройството на партерното ниво е търпим строеж. Налице е и третата предпоставка по посочената разпоредба, а именно с представените инвестиционни проекти е предвидено вътрешно преустройство и промяна на предназначението на част от партерното ниво, без да се изменя външното очертание на сградата в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват носещите конструкции на същата, който извод е подкрепен и от заключението на назначеното вещо лице по делото. Неоснователно е възражението на касатора, че не е налице първата предпоставка, а именно преустройството да се извършва в търпим строеж, тъй като представеното удостоверение за търпимост е нищожен акт, а съдът не е установил тази нищожност. Това е така, тъй като в съдебното административно производство е недопустимо извършването на инцидентен контрол за законосъобразност на влезнал в сила административен акт, каквото е представеното удостоверение за търпимост. Такъв е допустим в гражданския съдебен процес съобразно чл. 17 ГПК, но не и в съдебния административен процес. В случая правилно съдът се е позовал на валидно писмено доказателство, което не е отменено по предвидения за това ред, съответно е приел за установени удостоверените с него обстоятелства. Неоснователно е и възражението на касатора, че с изпълнението на съдебното решение и в случай на одобряване на представените проекти би се стигнало да узаконяване на съществуващи в имота незаконни строежи. Налице е предвиден законов ред за установяване на незаконни строежи, съответно за узаконяване на такива и изпълнението на съдебно решение не е сред тях. Най накрая неотносим към настоящото производство е представеният протокол от 05.12.2023г., с който служители на община Кюстендил са установили, че по заявленията за одобряване на инвестиционния проект и за издаване на разрешение за строеж не са били заплатени дължимите такси за това, тъй като това би било основание за оставяне на искането без движение с указания евентуално дължимите такси да бъдат внесени, но не и основание за постановяване на отказ. Освен това актът, предмет на това производство, не се и основава на обстоятелства, отразени в посочения протокол. По изложените съображения е правилен извода на АС гр. Кюстендил, че оспореният отказ е незаконосъобразен, постановен в противоречие със закона. Оспореното решение в тази връзка като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски и същото като доказано, представени са доказателства за сторени такива в размер на 1250 лв., следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,