Решение № 2585 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10496/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Л. Л. от гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. К. Желев срещу решение 8468/26.08.2024 г., постановено по адм. дело 531/2023 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) Р 03000322002089 091 001/16.09.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение 234/09.12.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. Варна при ЦУ на НАП в частта за установени задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за данъчен период на 2019 г. в размер на 23 408 лв. и лихви 5 650,88 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради постановено в противоречие със съдопроизводствените правила и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател не е съгласен с изводите на решаващия съд, с които се възприемат констатациите на ревизиращия орган, че е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 122 ДОПК. Тези изводи се оспорват с твърдение, че за да се приложи тази разпоредба, е необходимо да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизията по общия ред. Твърди се, че такъв особен случай не е налице и приходите органи са приложили чл. 122 ДОПК въз основа на допускане на субективни възприятия, без да са налице конкретно изброените в чл. 122 ДОПК основания. Излага оплакване, че в атакуваното съдебно решение изводът на органите по приходите за наличие на основания за прилагането на чл. 122 ДОПК, е изцяло потвърден от решаващия съд с мотив, че се установяват основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. За извода на съда, че е налице основанието по т. 7 на посочената разпоредба, касационният жалбоподател счита изводът на съда за немотивиран и неправилен. Относно определената в рамките на ревизионното производство пазарна стойност от експерта А. на СМР в размер на 159 183 лв. и определената в рамките на съдебното производство пазарна стойност на същите СМР, касационният жалбоподател счита, че мотивите на съда за неприемане на тази стойност, изготвена от вещото лице в ревизионното производство, като съгласно съдебно оценителната експертиза пазарната стойност е в размер на 86 367 лв., а на експерта в ревизионното производство А. е 159 183 лв. По отношение приложеният от съдебно оценителната експертиза инвестиционен метод, касационният жалбоподател счита, че е единственият, който може да бъде приложен, като в тази връзка не приема изводите на съда, че този метод в настоящия случай не може да се приложи, тъй като не е включен в разпоредбата на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. Излага се довод, че при разрешаване на спора следва да бъде възприета съдебно оценителната експертиза, изготвена в рамките на производството пред Варненския административен съд, като използваният в експертизата метод е в съответствие с Наредба Н 9/14.082006 г. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Претендира се присъждане на направените по делото разноски по представения списък. В депозирана по делото молба с характер на писмени бележки по съществото на спора, се поддържа касационната жалба и се претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. Варна при ЦУ на НАП в депозирана по делото молба от юриск. Д. Стефанова, я оспорва с искане да се отхвърли като неоснователна и да се остави в сила обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Н. Л. Л. срещу посоченият по горе ревизионен акт за установените задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за данъчен период на 2019 г. в размер на 23 408 лв. и лихви 5 650,88 лв., първоинстанционният съд е приел, че предвид продажбата на идеални части на Нивстрой ЕООД от недвижим имот в гр. Варна, който е в режим на семейна имуществена общност (СИО), като е установено от приходните органи и от съда, че ревизираното лице не е декларирало доходи от тази продажба. Впоследствие с нотар. акт 77/2016 г. жалбоподателят заедно със съпругата си са учредили право на строеж на Нивстрой ЕООД срещу задължение на дружеството да построи жилищна сграда със собствени средства до издаване на разрешение и въвеждане в експлоатация, като е прието в обжалваното решение, че Л. е реализирал непаричен доход по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ, който не е декларирал. Съдът е приел, че паричната равностойност на насрещните престации към датата на придобиването им съобразно чл. 10, ал. 4 ЗДДФЛ е определена от възложената от ревизията експертиза. Установена е според съда пазарна стойност на строителната услуга в размер на 159 183 лв. срещу учреденото право на строеж, като за жалбоподателя тази сума е разделена наполовина предвид, че недвижимият имот е бил СИО на ревизираното лице и съпругата му. В тази връзка съдът е подкрепил констатациите на приходните органи, че облагаемият доход на ревизирания Н. Л. е половината от 135 164,70 лв. или 67 582,35 лв. Вследствие на извършената от ревизиращите органи съпоставка на имуществото и финансово състояние на жалбоподателя, съдът е установил наличие на превишения на извършените разходи над получените приходи със сумата от 161 283,93 лв., която сума е определена като данъчна основа за облагане по чл. 122, ал.1, т. 7 ДОПК. Съдът е приел за данъчна основа от прехвърлянето на права или имущество в размер на 69 833,53 лв. и за доходи от възмездно предоставяне за ползване на права или имущество в размер на 19 697,64 лв., доходи от други източници превишение на разходите над приходите в размер на 161 283,93 лв., обща данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ 250 815,10 лв., при което е потвърден установения от ревизиращите органи дължим данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ. 25 081,51 лв. След съответното редуциране с авансово удържан данък и внесен данък от ревизираното лице, съдът е възприел определеният от приходните органи за дължим данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ в размер н а 23 408 лв. Обжалваното решение е неправилно постановено. Правилно съдът е установил и описал фактическата обстановка по делото. От нея категорично се установява, че ревизираното лице заедно със съпругата като съсобственици на идеални части от поземлен имот в режим СИО с нотар. акт 77/22.02.2016 г. са учредили право на строеж на Нивстрой ЕООД срещу строителна услуга построяване на жилищна сграда, която е била готова към 28.01.2019 г., когато главният архитект на Община Варна е издал удостоверение за ползване 2/28.01.2019 г. Това е моментът, в който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ ревизираното лице е придобил непаричен доход при получаване на престацията. Тази престация съгласно чл. 10, ал. 4 ЗДДФЛ се остойностява в български лева към момента на придобиването по пазарна цена. Страните са спорили относно пазарната цена на СМР, като в ревизионното производство, така и в съдебното производство и са назначени експертизи за пазарната цена на СМР. Върху този спорен въпрос е и акцентът на касационната жалба. Експертизата, назначена по чл. 60 ДОПК в хода на ревизията е определила пазарната цена в размер на 159 183 лв. Методът, посочен от експерта е този по чл. 3, т.1 във връзка с чл. 18 чл. 20 от Наредба Н 9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, а именно метод на сравнимите неконтролирани цени. Макар в експертизата да е посочено, че са използвани реални сделки, такива не са цитирани от експерта. Същият е отразил в експертизата, че е използвана статистическа информация от СЕК, еталон 1, но това не прави изготвената експертиза компетентно дадена, тъй като цената от 159 183 лв. не отразява конкретни пазарни стойности, каквото е изискването на Наредбата и непосочването на конкретни реални сделки представлява пропуск на експерта, който твърди, че е използвал информация от посочените сайтове www.imoti и www.mirela.bg, както и специализирана преса - Варненски имоти и Позвънете, без каквато и да е конкретизация. Освен това в таблична форма експертът е посочил изчисления по т. нар. вещна стойност, но същата като метод не фигурира в Наредба Н 9/14.08.2006 г. и от нея не става ясно как е определена пазарната стойност на извършените СМР по изграждане на сградата. Задължение на приходните органи е да обосноват по категоричен начин наличието на обстоятелство/а/ по чл. 122, ал.1 ДОПК и едва тогава съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК доказателствената тежест за оборването на констатациите на ревизионния акт, пада върху задълженото лице. В случая ревизиращите органи не са установили по безспорен начин пазарната цена, затова неправилно първоинстанционният съд е приел тази експертиза за компетентно дадена и въз основа на нея е подкрепил без каквато и де е обосновка констатациите на ревизионния акт при определяне на данъчната основа, респ. размерът на данъка по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2019 г. Съдебно оценителната експертиза също не е работила по нито един от посочените в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, респ. Наредба Н 9/14.08.2006 г. методи. Посоченият от вещото лице инвестиционен метод правилно е посочено от първостепенният съд, че не представлява регламентиран в цитираната Наредба метод. При изрично поставена задача от съда да се изготви експертизата по методите, посочени в Наредбата, съдът е следвало да задължи вещото лице да доработи експертизата. Некредитирането само на експертизата не е правилният от съда подход и възприемането изцяло безкритично изготвената в хода на ревизионното производство оценителна експертиза. При така установеното съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е потвърдил установените с ревизионния акт задължения на ревизираното лице за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2019 г. Неустановяването от ревизиращите органи на относими за правния спор факти по правилното определяне на данъчната основа за облагане с прекия данък и възприемането им от съда води до неправилност на обжалваното решение, което съдът е подкрепил констатациите на ревизионния акт. Затова и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК решението на съда следва да бъде отменено, а съгласно чл. 222, ал. 2, т.1 АПК делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, като се назначи нова експертиза, която да изготви заключение чрез използване на някой от методите, посочени в Наредба Н 9/14.08.2006 г., като вещото лице изложи конкретни констатации как се определя пазарната цена на строителната услуга. Предвид изхода на делото и на основание чл. 226, ал. 3 АПК настоящият касационен състав не присъжда разноски, а такива следва да се присъдят от новия съдебен състав, вкл. и за разноските, направени пред Върховния административен съд, Първо отделение в зависимост от изхода на делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение