Решение № 14034 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2333/2012 г.

Решение № 14034 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2333/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на председателя на ДАБ против решение № 5439 от 01.12.2011 г. по адм. дело № 7693/2011 г. на Административния съд - София-град, като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Ответната страна - Мохамед Хаир Акам, гражданин на Сирия, в писмената си защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 ЗУБ във вр. с чл. 145 АПК, съдът по жалба на Мохамед Хаир Акам, гражданин на Сирия, е отменил административно решение № 373/05.07.2011 г. на председателя на ДАБ, с което на оспорващия е отказано статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката върната на административния орган за ново произнасяне. Съдът е приел, че оспореното административно решение е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на сроковете по чл. 74 и чл. 75 ЗУБ, обусловили немотивираност на оспорения административен акт относно новонастъпилите факти, свързани с релевантната обстановка в държавата по произход на лицето. Решението е правилно като съдът е изложил изключително подробни правни съображения относно правнорелевантните за спора фактически обстоятелства, които се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореното административно решение е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Действително сроковете по чл. 74 и чл. 75 АПК са инструктивни, както е посочил и съдът, но същите имат за цел да установят разумен срок, в който административният орган да се произнесе по молбата за закрила, преценявайки твърденията на кандидата заедно с наличните данни за ситуацията в държавата му по произход. В този смисъл решението на административния орган за отказ за предоставяне на закрила, следва да се издава в най-кратък срок след провеждане на последното интервю с кандидата за закрила. В случая административният отказа е постановен седем месеца след провеждане на последното интервю в нарушение на сроковете по чл. 74 и чл. 75 ЗУБ, без административният орган да е приложил възможността си, предоставена в чл. 75, ал. 3 от ЗУБ, като удължи срока на произнасяне по молбата. Това нарушение се явява съществено тъй като е обусловило липса на преценка за обстановката в държавата към момента на произнасяне на административния акт. Административния орган се е позовал на справка за ситуацията в Сирия, изготвена на 11.05.2010 г., обуславящо и факта за немотивираност на акта относно променената ситуация в държавата по произход. Вярна е констатацията на съда, че административният орган не е изследвал приложното поле на чл. 15 "в" от Директива 2004/83/ЕО, което в случая е наложително. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,