Решение № 15255 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11245/2016 г.

Решение № 15255 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11245/2016 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Образувано е по касационна жалба от директора на РЗОК гр. В. против решение № 1715/29.07.2016 г. на Административен съд В. по адм. дело № 1770/2016 г. С него се отменя писмена покана изх. № 29-02-569/27.05.2016 г. на директора на РЗОК В., с която на основание чл. 76а от ЗЗО МБАЛ "С. А.-В." АД е поканена да възстанови сума в размер на 1475 лева. Поддържа в касационната жалба доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Свеждат се до неправилните изводи на съда относно приложението на ПМС № 57/16.03.2015 г. за заплащане на сумите само по една от клиничните пътеки, когато е налице повторна хоспитализация в срок по малък от 30 дни. Ответникът, изпълнителният директор на МБАЛ "С. А.- В." АД чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: П. А. съд В. е образувано производство по жалба срещу писмена покана за възстановяване на суми от МБАЛ "С. А. - В." АД в размер на 1475 лева в хипотезата и на основание чл. 15, ал. 1 от Приложение № 2Б към чл. 2 от ПМС№ 57/16.03.2015 г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО когато в срок от 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил писмената покана. Прието е при безспорна фактическа обстановка, че приложението на ПМС № 57/16.03.2015 г. не е в субективната преценка на органа по чл. 76а ЗЗО - директорът на РЗОК. За да е налице посоченото основание е приел, че следва да бъде установено спазването на медицинските изисквания за хоспитализация и дехоспитализация в двете лечебни заведения, да се провери спазването на медицинските изисквания и дейности по лечението в двете лечебни заведения и след констатации за нарушения и/или в едното от двете заведения да се издаде писмената покана за възстановяване на суми. При издаване на писмена покана за възстановяване на суми от първото лечебно заведение, по предположението, че в него лечението не е било извършено в съответствие с медицинските и законови изисквания директорът на РЗОК е нарушил административно производствените правила и материалния закон и издал незаконосъобразна покана която е отменена от съда. Решението е правилно. Видно от приложената писмена покана същата съдържа фактическо и правно основание ПМС № 57/16.03.2015 г. за описаните в нея случай на дехоспитализация и последвала хоспитализация в срок по малък от 30 дни в друго лечебно заведение. Спорът е правен и се изразява в това кое е законосъобразното поведение на органа когато се констатира лечение по една и съща клинична пътека в срок по малък от 30 дни. Цитираното постановление предвижда заплащане на разходите само на едно от двете лечения по КП. Избраният подход от административния орган, че след като се е наложило повторна хоспитализация, то при първата лечението е било в нарушение на медицинските и законови изисквания и следва възстановяване на сумите от първото лечебно заведение е необоснован и се основава на предположение, което не е законова фактическа и правна основа за издаване на писмената покана. Неоснователно получаване на суми е извод, след проверка за спазване на правилата, предвидени за всяка КП, които са в основата и на правния извод за законосъобразност. В случая проверката се изразява в констатация за повторна хоспитализация, при която съдът правилно е приел, че е налице отменително основание по чл. 146 АПК за отмяна на акта. При неустановени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК обжалваното решение, с което жалбата е уважена следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за настоящата инстанция в размер на 330 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение