Решение № 6766 от 4.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1012/2021 г.

Решение № 6766 от 4.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1012/2021 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бургас 2012" АД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, чрез адв. М. като процесуален представител, против решение № 1534/11.11.2020 г., постановено по адм. дело № 438/2020 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу действие на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) -Бургас, съобщено с уведомление № 24-34092/16.12.2019 г., касаещо изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Бургас по отношение на ПИ с идентификатор 07079.610.288, изразяващо се в заличаване на този имот и нанасяне на нови обекти: 1. ПИ с идентификатор 07079.610.503, собственост държавна публична, със собственик Република България; 2. ПИ с идентификатор 07079.610.504, собственост на "Бургас 2012" АД; 3. ПИ с идентификатор 07079.610.505, собственост държавна публична, със собственик Република България, както и промяна на идентификатора на сграда от 07079.610.288. 1 на 07079.610.504. 1. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – началникът на СГКК - Бургас и "Бургас 2011" АД не вземат становище. Ответникът – Областният управител на област Бургас, чрез пълномощника си юрк. Д., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е действие на административния орган на основание чл. 51, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 53а, т. 1 ЗКИР, за изменение на КККР на гр. Бургас по отношение на ПИ с идентификатор 07079.610.288, изразяващо се в заличаване на този имот и нанасяне на нови обекти: ПИ с идентификатори 07079.610.503 и 07079.610.505, двата собственост на държавата; както и ПИ с идентификатор 07079.610.504, собственост на "Бургас 2012" АД, съответно промяна на идентификатора на сграда в него от 07079.610.288. 1 на 07079.610.504. 1. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено и "Бургас 2012" АД е осъдено да заплати на АГКК - София и областния управител на област Бургас направените разноски съответно в размер на 600 лева - адвокатско възнаграждение и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдът приема, че волеизявлението на органа е по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР, в изпълнение на съдебно решение по гр. дело № 3250/2016 г. на РС - Бургас, с което е уважен установителен иск за собственост, поради което е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Приема, че оспореното изменение е постановено от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Като се позовава на мотивите на потвърждаващото решение на въззивната инстанция, административният съд посочва, че предоставеният на държавата паркинг и имота на жалбоподателя, по-късно застроен с пететажен хотел, собственост на "Бургас 2011" АД, по действащия регулационен план на ЦГЧ на гр. Бургас са различни имоти, поради което обединяването на процесната реална част от имота на държавата с площ от 379 кв. м с имота на "Бургас 2012" АД при одобряването на кадастралната карта през 2009 г. и общото им заснемане като ПИ 07079.610.288 с площ 692 кв. м. е произволно и представлява грешка в кадастралната карта. Приема, че органът изпълнява нормативно вменените му задължения по актуализация на кадастъра по отношение на границите на процесните имоти и правата на техните собственици, като скицата - проект, въз основа на която е извършено оспореното изменение, е идентична със скицата на вещото лице по гражданското дело, с което в случая е отразено съдебно установеното като действително правно положение. Излага съображения за ирелевантност на обстоятелството относно ограничаване достъпа до имота на жалбоподателя и дали новонанесените обекти съответстват на изискванията за площ и лице, тъй като по КККР се отразяват права на собственост, а регулационният статут се урежда при одобряване и изменение на ПУП по реда на ЗУТ. Приема, че в правомощията на административния орган не е да променя определеното със съдебното решение. Решението в частта, в която е отхвърлено оспорването на "Бургас 2012" АД срещу извършеното изменение в КККР на гр. Бургас по отношение на ПИ с идентификатор 07079.610.288, изразяващо се в нанасяне в неговите граници на нов ПИ с идентификатор 07079.610.503, собственост на държавата, е правилно. В тази му част решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилен е изводът на съда, че оспореното изменение е извършено в процедурата по чл. 53а, т. 1 ЗКИР без издаване на изрична заповед, т. е. извършеното действие по изменение на КК и вписване в КР притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. От събраните по делото доказателства се установява, че с влязло в сила на 13.05.2019 г. решение от 20.11.2017 г., постановено по гр. дело № 3250/2016 г. по описа на РС - Бургас, е признато за установено по отношение на жалбоподателя и "Бургас 2011" АД, че държавата е собственик на основание чл. 6 ЗС на 379 кв. м. от ПИ с идентификатор 07079.610.288 по КККР на гр. Бургас, с граници на тези квадратни метри от север, изток и запад - улици, от юг УПИ I-566 по действащия ПУП - ПР на централната градска част, а според КК с граници - ПИ с идентификатори 07079.610.420, 07079.610.419 и останалата част от ПИ 07079.610.288, които квадратни метри са обозначени със зелен щрих в скица 1, неразделна част от заключението на вещото лице по допълнителна съдебно-техническа експертиза и решението, като по отношение на тях е допусната грешка в КК, изразяваща се в заснемането им заедно с УПИ I-566, кв. 5, обозначен с червен щрих в скица № 1 на вещото лице, в един ПИ с идентификатор 07079.610.288 по КККР на гр. Бургас. От решението на РС - Бургас безспорно се установява, че спорът за собственост между жалбоподателя и държавата, представлявана от заявителя в административното производство областния управител на област Бургас (ответник в настоящето дело), по отношение на процесния поземлен имот с площ от 379 кв. м е разрешен със сила на пресъдено нещо, поради което наведените с касационната жалба доводи за нарушаване правата на дружеството са неоснователни. Имотът по това съдебно решение е идентичен с новонанесения ПИ с идентификатор 07079.610.503, НТП за паркинг, собственост на държавата. Правилно съдът приема, че КК и КР в тази част отразяват действителното състояние на имота - местоположение, граници и размери, като в случая изменението е извършено в изпълнение на посоченото влязло в сила решение, а изготвеният от правоспособно лице по ЗКИР проект в тази част отразява коректно и точно правото на собственост на държавата, което е в съответствие и със скицата, неразделна част от съдебния акт по гражданското дело. По реда на чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР не е предвидено издаване на заповед, поради което е спазена и предвидената форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореното действие, изразяващо се в нанасяне на нов ПИ с идентификатор 07079.610.503 е в съответствие с относимите материалноправни разпоредби, поради което като достига до извод за законосъобразност на изменението на КККР в тази му част, първоинстанционният съд постановява правилен съдебен акт. Решението в останалата част, с която е отхвърлена жалбата на касатора срещу извършеното изменение, изразяващо се в заличаването на ПИ накрая 288, нанасянето на два нови ПИ с идентификатори накрая 504 (площ 301 кв. м.) и 505 (площ 13 кв. м), съответно собственост на "Бургас 2012" АД и държавата, е неправилно. Тези два имота, макар и съответстващи на отразеното на скица № 1 към заключението на вещото лице по гражданското дело, не се обхващат от диспозитива на постановеното по него съдебно решение. С него е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на страните в административното производство и спрямо имота, за който е прието за установено, че е собственост на държавата. Обстоятелството, че в скицата е очертан и друг имот на юг с ширина 0, 75 м, не означава, че по отношение на него спорът за собственост е разрешен и че той се обхваща от разпореденото с влязлото в сила решение. Предмет на диспозитива на последното е единствено имот с площ 379 кв. м, отграничен със зелен цвят по скица 1 към допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза по гражданското дело, като единствено в тази част скицата на вещото лице е неразделна част от съдебното решение. В последното липсва установяване, ползващо се със сила на пресъдено нещо, че държавата е собственик на поземлен имот от 13 кв. м, с предназначение алея-тротоар (според обяснителната записка към скицата - проект на заявителя и изявлението на експерта по адм. дело), разположен между частта от 379 кв. м и останалата част от ПИ с идентификатор 07079.610.288, собственост на жалбоподателя. Дали тази ивица от 13 кв. м е в обхвата на УПИ I-566 e неотносим към предмета на настоящия спор факт. Затова обособяването на самостоятелен ПИ с идентификатор накрая 505 не следва да се извърши на основание чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР, без издаване на заповед. Допуснатото изменение в тази част не може да обоснове извод за съответствие с влязлото в сила решение на гражданския съд и скицата, приподписана от състава на съда, неразделна част от него. Дори и да се приеме, че държавата се легитимира за този имот като собственик с АПДС от 26.03.2003 г., то евентуалното му нанасяне следва да се осъществи по друг ред и на друго основание, а именно в хипотезата на непълнота и грешка в процедура по чл. 54 ЗКИР, която в случая не е проведена. Изменението на КК и КР в тази част е извършено при съществено нарушение на изискванията за форма - от органа не е издадена заповед за одобряването му, както и на административнопроизводствените правила, тъй като вписаните в КР като собственици на поземления имот и на сградата в него дружества не са уведомени съгласно изискването на чл. 26 АПК, с което са лишени от възможността да участват в административното производство. Допуснатите нарушения водят и до неправилно приложение на материалния закон. С оглед изложеното оспореният административен акт в тази част подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК. Като приема обратното и отхвърля оспорването на жалбоподателя срещу действието на органа за изменение на КККР извън нанасянето на нов ПИ с идентификатор 07079.610.503 с площ 379 кв. м, собственост на държавата, съдът постановява неправилно решение, което подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да се постанови друго, с което действието на началника на СГКК - Бургас, съобщено с уведомление № 24-34092/16.12.2019 г., представляващо изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Бургас по отношение на ПИ с идентификатор 07079.610.288, изразяващо се в заличаване на този имот и нанасяне на нови обекти: ПИ с идентификатор 07079.610.504 и ПИ с идентификатор 07079.610.505, както и промяната на идентификатора на сграда от 07079.610.288. 1 на 07079.610.504. 1, следва да се отмени. При този резултат искането за присъждане на разноски от издателя на акта и заявителя в административното производство се явява частично основателно, а не в пълния претендиран от тях размер, поради което на отмяна подлежи и решението в частта за присъдените в полза на АГКК София и областния управител на област Бургас разноски за сумите съответно над 300 лева и над 50 лева. Предвид изхода на спора и частичното уважаване на касационната жалба, на "Бургас 2012" АД следва да се присъдят направените по делото разноски в половин размер, както следва: 825 лева за първата инстанция (1/2 от 1650 лева, от които 50 лева - внесена държавна такса, 400 лева - депозит за вещо лице и 1200 лева - адвокатско възнаграждение) и 575 лева за касационната инстанция (1/2 от 1150 лева, от които 370 лева - внесена държавна такса за настоящото поизводство и 780 лева - адвокатско възнаграждение) или общо в размер на 1400 лева, които АГКК - София следва да бъде осъдена да му заплати. Направеното от процесуалния представител на органа възражение съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар в първоинстанционното производство е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение