Решение № 1782 от 9.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14023/2016 г.
ВАСVI отделение09.02.2018 г.докладчик т Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2014 от 31.10.2016 г. на Административен съд П. по адм. дело № 773/2016 г. ОСЪЖДА ТП на НОИ П. да заплати в полза на В. С. С., с ЕГН ********** сумата от 350/триста и петдесет/ лева, представляващи разноски за един адвокат. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 1782 от 9.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14023/2016 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ П. срещу решение № 2014 от 31.10.2016 г. на Административен съд П. по адм. дело № 773/2016 г. С него се отменя решение № 2153-15-70/15.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ П. и потвърденото с него разпореждане № 5312244430/Протокол № 01385/1.10.2015 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ П. и изпратена преписката на органа за ново произнасяне. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, В. С. С. чрез процесуален представител адвокат, взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството е образувано по жалба на В. С. С. против решение № 2153-15-70/15.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ П.. С него е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № 5312244430/Протокол № 01385/1.10.2015 г. С него се отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и 2 КСО като не е зачетена добавка на основание § 5, ал. 3 ПЗР КСО, тъй като е прието, че не е изпълнено условието на § 5, ал. 1 ПЗР КСО за наличие на 25 г. и 8 м. учителски стаж, тъй като има зачетен такъв 24 г. 6 м. и 18 дни. С решението предмет на жалбата пред съда е прието съгласно чл. 19, ал. 1 НПОС, че учителски стаж е осигурителния стаж, положен на длъжност учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения, а съгласно ал. 2 на същия чл. учителски е и стажът на лицата заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжност учител или възпитател, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната задължителна преподавателска работа. При липса на доказателства за изпълнение на пълната норма задължителна преподавателска работа е прието, че този стаж не е положен на длъжност по смисъла на чл. 19, ал. 2 НПОС, за който при пенсиониране могат да се ползват правата по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО. По делото е разпитан свидетел, установил, че за периода 15.01.1987 г. до 1.03.1990 г. е работил заедно с жалбоподателката като дружинни ръководители в основно училище на пълен работен ден осем часа, понякога и ненормиран 10- 12 часа в изпълнение на различни дейности. По делото е представено и указание със списък на Главна дирекция пенсии, дирекция пенсионно осигуряване при НОИ от 14.09.2000 г. със списък по чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите, в който списък е под номер 11 е посочена длъжността "дружинен ръководител". При безспорни факти по делото съдът е извел правен извод за незаконосъобразност на решението и го отменил. Установено е, че за спорния период от 15.11.1979 г. до 1.03.1990 г. жалбоподателката е работила в структурите на ОК на ДКМС на длъжност "дружинен ръководител". Съгласно разпоредбата на § 9 от ПЗР на КСО за спорния период е приложима действащата към момента на полагането му правна уредба в Закон за народната просвета и Указ № 330 за народната просвета като и в двата нормативни акта не се констатира изрично да е заложено изискването за задължителна преподавателска работа на дружинните ръководители. Дейността на дружинните ръководители включва учителски функции за възпитание на деца от първи до осми клас в различни учебни заведения и затова се изпълнява от лица с педагогическо образование. Наред с това в приложения по делото списък, утвърден от министъра на образованието и науката и съгласуван с управителя на НОИ на длъжностите за които се признава учителски трудов стаж по чл. 19, ал. 2 НПОС длъжността на дружинен ръководител е посочена. Това посочване би било излишно, ако за да бъде признат този стаж за учителски стаж следва да е бил изпълнен норматив за преподавателска работа, какъвто се изисква за учителския стаж по правило. Или, стаж на длъжност "дружинен ръководител" е учителски стаж и без да е изпълнен целия норматив на преподавателска работа, изискуем за учителите. Наред с това е прието, че е бил изпълнен целия норматив преподавателска работа, което се установява от свидетелските показания на разпитания по делото свидетел. При констатираното от фактическа и правна страна е прието, че стажът от 15.11.1979 г. до 1.03.1990 г. от 10 г., 3 м. и 16 дни на длъжност "дружинен ръководител" следва да бъде зачетен за учителски и възлиза на 34 г. 9 м. 4 дни, при което положение за жалбоподателката са налице предпоставките по § 5, ал. 3 ПЗР на КСО за определяне на добавка от учителския пенсионен фонд. Решението е правилно. В касационната жалба се поддържат доводите, че процесния стаж не може да бъде зачетен за учителски, тъй като не е бил изпълнен норматив за задължителна преподавателска работа, като изводите на съда се основават необосновано и само на показанията на свидетелски показания. Тези доводи са неоснователни. Съдът е извел обосновани изводи на събраните по делото доказателства от една страна, че не се изисква задължително изпълнение на норматив за преподавателска работа, а наред с това е доказано по несъмнен начин, че този норматив е бил изпълнен. Свидетелските показания са кредитирани от съда без да има причина са съмнение в тяхната достоверност. Тези показания не са оборени и няма други доказателства които да ги поставят под съмнение, а тези показания са дадени под страх от наказателна отговорност за която свидетелят е бил предупреден преди разпита. Ето защо при допустими способи и доказателствени средства съдът е извел обосновани изводи. Възражението против свидетелските показания не е достатъчно като защита по повдигнатия спор, тъй като съдът е основал изводите си и на друго основание, че изпълнението на норматив за преподавателски стаж не е бил изискуем към спорния период, съгласно приложимите норми по време на изпълнение на стажа. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането за разноски от ответника в размер на 350 лева, представляващо възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основане чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 19, ал. 2 НПОС