Решение № 2962 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15849/2014 г.

Решение № 2962 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15849/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Общински съвет - Варна, представляван от адв. Стамов, против решение № 2408/23.10.2014 г. по адм. д. № 1943/2014 г. по описа на Административен съд - Варна в частта му, с която съдът е отменил по жалба на Дойка Райкова Калоянова решение № 1357-4/12.02.2014 г. на Общински съвет - Варна в частта за имоти № 1063 и № 1448 и е постановил връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане. Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно. Ответницата Дойка Райкова Калоянова, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Решение № 1357-4/12.02.2014 г. на Общински съвет - Варна, с което е одобрен ПУП - План за улична регулация (ПУР) на улици и поземлени имоти - публична собственост на с. о. "Ментеше", гр. Варна, в частта му за ПИ № 1447, ПИ № 1448, ПИ № 1062 и ПИ № 1063. С обжалваната част от решението Административният съд - Варна е отменил по оспорване на ответника по касация, Калоянова, решението на общинския съвет в частта му за имоти № 1063 и № 1448 и е постановил връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че в тази част устройственото решение е одобрено в нарушение на чл. 108, ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Решението е правилно. Установено от писменото заключение на съдебно-техническата експертиза и графичния материал по делото е, че имотите, собственост на ответника по касационната жалба, Калоянова, се засягат с предвидената с оспорения план задънена улица, като от имот № 1063 се отнема площ с размер 128 кв. м, а от имот № 1448 - 80 кв. м, при наличието на необсъден от администрацията вариант за улична регулация, който засяга по-малко площ от двата имота в сравнение с този по оспорения план. Предложеният от вещото лице вариант, съгласно който чрез изместване на уличнорегулационната линия в резултат намаляване широчината на пътното платно и проектирането само на един тротоар с намалена широчина се постига по-малко засягане на двата имота, е правилно приет от съда като икономично осъществим и същевременно законосъобразен и непротиворечащ на приложимата норма на чл. 81, ал. 1 ЗУТ. Неоснователно е единственото касационно оплакване - че административното разрешение е законосъобразно, а съдът не може да преценява неговата целесъобразност. Това е всъщност контрол за спазването на принципа на чл. 6 АПК за съразмерност на акта, конкретизиран в чл. 108, ал. 5 ЗУТ като такъв за икономичност и целесъобразно устройство на предвижданията на подробните устройствени планове на поземлените имоти и кварталите. След като има също така законосъобразен, но по-икономичен вариант за улична регулация, правилно преписката е върната за изследването му в съответствие с тези разпоредби. Изложеното налага извода, че обжалваното решение се явява правилно, постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав на II-ро отделение,