Решение № 1614 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8827/2017 г.

Решение № 1614 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8827/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационната жалба на Общински съвет – Павликени, представлявано от председателя В. Антонова, против решение № 207/28.06.2017 г. по адм. дело № 254 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2017 г., в частта, с която са отменени разпоредбите на чл. 30 и чл. 40, предложение трето, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от Наредба за условията и реда за записване, отписване и преместване на деца в общинските детски градини на територията на Община Павликени. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът неправилно приел, че е налице противоречие на текстовете с материално правни разпоредби от по–висок ранг. Таксата за ползване на детска градина била месечна и се дължала от родителите. Чрез приетите разпоредби се стимулирало заплащането на дължимите такси и се осигурявала събираемостта на публичните общински вземания. Не се засягали защитени права на децата. Иска се отмяна на съдебния акт и отхвърляне на протеста на ОП Велико Търново. Ответната страна не дава становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура намира жалбата за частично основателна, като се изтъкват доводи за обоснованост и правилност на съдебния акт в неоспорваната част. В останалата част – предмет на касационно оспорване, решението следвало да се отмени, като депозирания протест да се остави без уважение в тази част. Производството пред Административен съд Велико Търново се е развила по реда на чл. 185 и сл. от АПК, след подаден протест на Прокурор пре ОП – Велико Търново срещу разпоредбите на чл. 25, предложение последно, Приложение № 1, т. 12, чл. 30 и чл. 40, предложение трето, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от Наредба за условията и реда за записване, отписване и преместване на деца в общинските детски градини на територията на Община Павликени. В протеста се твърди, че оспорените норми противоречали на нормативни актове от висока степен. С оспореното пред настоящата инстанция решение, състав на Административен съд – Велико Търново е отменил разпоредбите на чл. 25, предложение последно, Приложение № 1, т. 12, чл. 30 и чл. 40, предложение трето, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от Наредба за условията и реда за записване, отписване и преместване на деца в общинските детски градини на територията на Община Павликени. За да постанови акта си съдът е приел, че разпоредбите са незаконосъобразни, като противоречащи на материалноправни разпоредби от по-висок ранг. Незаконосъобразно било ограничаването на достъпа до образование единствено поради неплащане на дължимата такса. При липсата на доброволно плащане бил предвиден ред по ДОПК за принудително събиране на задължението. Наложеното ограничение за преместване в друга градина при наличието на задължения е определено от съдебния състав като скрит способ за принуда. Нормите имали санкционен характер и не следвало да се въвеждат за пръв път с подзаконов нормативен акт. Въведените изисквания били скрит способ за събиране на публични задължения. Жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, за който съдебния акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 2 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното съдебно решение е постановено след подробно изследване на твърденията на страните и на събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Безспорно се установява противоречие на приетите от органа за местно самоуправление текстове с разпоредби на нормативни актове от по – висока степен, което води до тяхната незаконосъобразност и до необходимост от отмяната им. С разпоредбата на чл. 30 от Наредбата е предвидено, че при записване на дете, което е посещавало друга детска градина на територията на Община Павликени, родителите задължително представят служебна бележка, издадена от директор на предходната детска градина, че нямат финансови задължения към повереното му детско заведение. Според чл. 40, предложение трето от Наредбата, децата се отписват от детските градини при незаплащане на такса за два последователни месеца. По силата на чл. 49, 50 и 51 от Наредбата, преместване на дете от една в друга детска градина на територията на община Павликени е обвързано със задължение за заплащане на дължимите до момента такси за ползване на детска градина, като директора на приемащото заведение е длъжен да изиска документ за липсата на такива задължения. При липсата на такъв документ детето не може да бъде записано в която и да е детска градина на територията на общината. Според първоинстанционния съд, оспорените текстове от Наредбата противоречат на нормативен акт от по-висока степен. Изследвани са целите, преследвани от законодателя при регламентиране на отношенията, свързани с осигуряване на условия за развитие и социализиране на децата над три годишна възраст в специализирани заведения. Незаплащането на дължимите такси от страна на родителите не се приема от съда като достатъчно основание за налагане на ограничения върху възможността и необходимостта от развитие и социализиране на подрастващото поколение. С оспорените разпоредби се въвеждал по заобиколен начин допълнителен принудителен способ за събиране на публични задължения, извън специално предвидения в ДОПК ред. Ограничаването на права имало санкционен характер и не следвало да се въвежда с подзаконов нормативен акт, без изричното му регламентиране в закон. При приемане на оспорените текстове не били взети предвид разграниченията, които прави ЗПУО по отношение на различните възрастови групи, и в частност децата навършили 5 годишна възраст, по отношение на които предучилищното образувание е задължително и безплатно. По силата на чл. 6, ал. 1, б. "в" от ЗМДТ, достъпът до местна услуга за ползване на детска градина е безусловно свързано със заплащането на местна такса, поради което заплащането на съответната такса се явява условие или предпоставка за правомерния достъп до услугата от страна на ползващото се лице. Предвид описаното и съобразно създадената от ВАС практика в тази насока /решение № 4504/10.04.2018 г. по адм. д. № 8506/2017 г. на ВАС/, настоящия състав намира, че включването в хипотезите на оспорените от прокуратурата норми на изискване за заплащане на държавна такса и представяне при необходимост на документ, удостоверяващ липсата на задължения от такова естество като условие за достъп до представяната от Община Павликени услуга по ползване на детска градина или до промяна в мястото на предоставянето и не противоречи на изискванията, въведени от законодателя в актове от по – висока степен, касаещи същите обществени отношения. Тези изисквания са в унисон с дадената с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗПУО възможност на органите на местно самоуправление да регламентират детайлно условия за записвате, отписване и преместване в общинските детски градини. С въвеждането като условие на изискване за заплащане на дължимите за ползването на детска градина такси не се създава заобикалящ закона ред за събиране на публични общински вземания извън реда, описан в ДОПК чрез намесата на публичен изпълнител. Въведените условия имат за цел да установят правна възможност за общината да не изпълни задълженията си като предоставяща услугата, спрямо неизпълняващия задълженията си за заплащане на регламентирана от закона такса потребител. Поставянето на заплащане на дължимите такси като условие за ползване на услугата, не може да доведе до събиране на задълженията, но ще доведе до дисциплиниране на задължените лица и ще ограничи неправомерното ползване на услугата от същите. При тези съображения, касационната инстанция намира, че не е налице урегулиране на обществени отношения или създаване на възможност за поведение на административен орган в нарушение на ДОПК, чрез въвеждане по заобиколен начин на допълнителен принудителен способ за събиране на публични задължения, както и че не е налице нарушение на чл. 10, ал. 2 от ЗНА във вр. чл. 9, чл. 9б, чл. 81 и чл. 92 от ЗМДТ, каквито изводи се поддържат от първоинстанционния съд. Оспорените разпоредби са незаконосъобразни поради причини, различни от гореописаните. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗПУО, предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 5-годишна възраст на детето, като родителите избират една от формите по чл. 67 от закона, а държавата и общините се задължават да осигурят условия за обхват на децата в детските градини и групите за предучилищно образование. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПУО, задължителното предучилищно и училищно образование в държавните и в общинските детски градини и училища е безплатно за децата и учениците. Съгласно чл. 9, ал. 4, изр. първо от ЗПУО, правото на безплатно образование се упражнява, като не се заплащат такси за обучението, осигурявано със средства от държавния бюджет, и се ползва безплатно материалната база за обучение и за развитие на интересите и способностите на децата и учениците. Всеки гражданин упражнява правото си на образование съобразно своите предпочитания и възможности в детска градина или в училище по негов избор, освен в изрично предвидените от закона случаи – чл. 12, ал. 1 от ЗПУО. При така действаща и приложима законова уредба, следва да се приеме, че нито ЗУПО, нито друг закон дава възможност за въвеждане на ограничение на достъпа до предучилищно образование за навършилите петгодишна възраст деца или за изменение на мястото на достъп във връзка с наличието на финансови задължения на родителите на деца от каквото й да е естество или основание. Тъй като оспорваните разпоредби не въвеждат различна уредба съобразно изключително важния критерии, свързан с възрастта на ползващите съответната услуга деца, както и че не отчитат разлика между децата обхванати и необхванати от задължителното предучилищно образование, то е налице общо противоречие на чл. 30, чл. 40, предложение трето, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от Наредбата с норми от по–висок ранг, а именно с чл. 9, ал. 1 във вр. с ал. 4 във вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗПУО. Тъй като текста на оспорваните разпоредби не позволява частичната им отмяна, за да бъде отстранено действието им спрямо децата обхванати от задължителното предучилищно образование, съдът правилно ги е отменил изцяло. В описания по–горе смисъл, настоящия съдебен състав намира за правилни и обосновани доводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорените от ОП - Велико Търново разпоредби от Наредба за условията и реда за записване, отписване и преместване на деца в общинските детски градини на територията на Община Павликени поради недопустимо засягане на правото на образование на децата навършили петгодишна възраст, обхванати от задължителното предучилищно образование в общинските детски градини при община Павликени. Поради описаното, оспореното пред настоящата инстанция решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение