Решение № 6579 от 29.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2261/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от община Попово срещу решение 182/08.12.2023 г., постановено по адм. д. 158/2023 г. по описа на Административен съд Търговище, с което е отхвърлена жалбата на община Попово срещу акт за установяване на публично държавно вземане BG05М9ОР001-4.003-0014/36 от 02.08.2023 г., издаден от ръководителя на Управляващия орган на оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 2020 г. в Министерството на труда и социалната политика. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна ръководителят на Управляващия орган на оперативна програма Развитие на човешките ресурси, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че на 21 март 2019 г. община Попово е сключила административен договор BG05M90P001-4.003-0014 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 2020 г. за изпълнение на проект създаване на социален информационен портал и партньорска мрежа за трансфер и иновативни практики с цел информация и възможности за осигуряване на зелени работни места в областта на пазара на труда на младите хора на стойност 193 600 лв., със срок на изпълнение 31 декември 2020 г. На основание чл. 60, ал. 1, изречение второ от ЗУСЕФСУ по проекта има изплатено едно авансово плащане в размер на 38 720 лв. След постъпилото искане за окончателно плащане по проекта, на 7 декември 2021 г. ръководителят на управляващия орган е издал решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане за отчетен период 21 март 2019 г. 30 юни 2021 г. С решението административният орган е установил непълно, неточно изпълнение на дейностите по проекта, като е разпоредил регистрирането на нередност в регистъра на нередностите по оперативна програма Развитие на човешките ресурси за неизпълнение на одобрените индикатори. На основание чл. 64, ал. 1, предложение второ от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление е определил общ размер на неверифицираните разходи 86 796, 60 лв., което представлява цялата стойност на постъпилото искане за окончателното плащане. Това решение е влязло в сила, като не е обжалвано от бенефициента. С писмо от 7 юни 2023 г., община Попово е уведомена, че производството по администриране на нередност е приключило. Към момента на изпращане на писмото авансът не е бил покрит с верифицирани разходи съгласно чл. 9, ал. 5 и ал. 6 от Наредба Н-3/22.05.2018 г. Последващи искания за плащане от бенефициента не са постъпвали. В акта за установяване на публично държавно вземане е посочено, че вземането, основанията и неговият размер са посочени в писмо изх. BG05M90P001-4.003-0014/30 от 07.06.2023 г. и писмо изх. BG05M90P001-4.003-0014/32 от 06.07.2023 г. Установено е публично държавно вземане в размер на 38 720 лв. главница и съответната законна лихва до окончателното изплащане на вземането. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, жалбата на община Попово е отхвърлена. Първоинстанционният съд е приел, че в административния акт са посочени фактически и правни основания за издаването му. Приел е, че след постъпило искане за окончателно плащане по проекта управляващият орган е издал решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане, като с решението административният орган е установил непълно/неточно изпълнение на дейностите по проекта, като е определил общ размер на неверифицираните разходи от 86 796, 60 лв., което представлява цялата стойност на постъпилото искане за окончателно плащане. Предвид липсата на реално отчетени и верифицирани разходи получената от бенефициента сума в размер на 38 720 лв. е приета за недължимо получена и подлежи на възстановяване като публично държавно вземане по чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК. Първоинстанционният съд е приел, че направените изводи за законосъобразност на административния акт не се отричат от обстоятелството на влязло в сила съдебно решение, с което е отменено решение рег. BG05M90P001-4.003-0014/11 от 27 януари 2022 г., с което ръководителят на управляващия орган е установил извършени нарушения по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУСЕСИФ и е извършил финансова корекция, съответно постановил е възстановяване на преведените по проекта финансови средства в размер на 38 720 лв. Формирал е изводи, за наличието на различен ред и правила, по които се развиват двете производства производството по верификация на разходите и производството по налагане на финансови корекции. Решението е правилно. Спор между страните по отношение на фактите пред първоинстанционния съд не е съществувал. При условието на правилно установени факти, оплакванията, съдържащи се в касационната жалба се неоснователни. Първоинстанционният съд в съответствие именно с правилно установените факти е направил и вярно разграничение между две отделни административни производства, които приключват с отделни административни актове. Единият от тези актове е този по чл. чл. 64, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, докато другият е по чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Двете производства са отделни и независими едно от друго. Първото производство, е това по чл. 60 чл. 68 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Същото е по отношение верифициране и отчитане на разходите. Съобразно чл. 60, ал. 1, управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициера. Съгласно чл. 62, ал. 1, междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Съобразно ал. 2, чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 64, ал. 3, ръководителят на управляващия орган издава отказ за верификация на разходите,, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост. Съобразно ал. 4, отказът по ал. 3 може да се оспорва пред съд по реда на АПК, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2, 3, 5 и 6. В процесния случай, по отношение на община Попово е бил издаден акт по чл. 64, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. По отношение на община Попово е било издадено решение за верификаия на постъпило окончателно плащане от 7 декември 2021 г., което на основание чл. 64, ал. 1, предложение второ от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, издадено от ръководителя на управляващия орган на оперативна програма Развитие на човешките ресурси, с което е определен общ размер на неверифицираните разходи от 86 796, 60 лв. Разходите в размер на 86 796, 60 лв. не са верифицирани на основание чл. 64, ал. 1, предложение второ от закона, а именно поради започнала процедура по администриране на нередност. Това решение не е оспорено по съдебен ред, като несъмнено се установява обстоятелството на влизането му в сила. Именно въз основа на това влязло в сила решение е издаден и актът за установяване на публично държавно вземане. Съгласно чл. 64а, ал. 1 от Закона за управление на срдствата от Европейските фондове при споделено управление, установените недължимо платени и надплатени суми се възстановяват от плащания по проекта. Когат отказ от верификация е издаден след съответното плащане, какъвто е и процесния случай, установените недължимо платени и надплатени суми се възстановяват чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициента в 14-дневен срок. Съобразно ал. 2, след окончателното плащане по проект установените и невъзстановени недължимо платени и надплатени суми са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Именно на това основание е издаден актът за установяване на публично държавно вземане. Второто отделно производство е това по налагане на финансови корекии, като същото е регламентирано в чл. 70 чл. 77 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Финансовата корекция може да се извърши на някое от основанията, посочени в чл. 70, ал. 1, т. 1 10. Методът на определяне на размера на финансовите корекции е посочен в чл. 70, ал. 3 от закона. Съгласно чл. 71, ал. 1, чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕФСУ или се намалява размерът на изразходваните средства допустими разходи по проект с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската комисия са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Съгласно чл. 73, ал. 1 от закона, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Решение за финансова корекция е било издадено по отношение а община Попово. На 27 януари 2022 г. управляващият орган на оперативната програма Развитие на човешките ресурси е издал решение за определяне на финансова корекция. При обжалването му по съдебен ред, същото е било отменено с решение 54 от 26 април 2022 г., постановено по адм.д 16/2022 г. на Административен съд Търговище, оставено в сила с решение 11486 от 13.12.2022 г. на Върховния административен съд. В мотивите си Върховният административен съд е приел, че липсва нередност тъй като към момента на приемането на решението за финансова корекция управляващият орган на оперативната програма Развитие на човешките ресурси вече е предотвратил настъпването на вредоносните последици за общия бюджет европейския и националния като е отказал верифицирането на разходи на община Попово. При съобразяването на тези обстоятелства, следва да се определят като правилни изводите на първоинтанционния съд, че законосъобразността на акта за установяване на публично държавно вземане не се отрича от влязлото в сила съдебно решение, с което е отменено решение за налагане на финансова корекция, издадено от управляващия орган на оперативна програма Развитие на човешките ресурси. Неоснователно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба за неправилност на решението на първоинстанционния съд, с което се приема наличието на мотиви на административни акт. Административният акт е мотивиран, като в същия изрично е посочено препращане към посочените две писма. Неоснователно е и оплакването, съдържащо се в касационната жалба, че неправилно било прието от първоинстанционния съд, че няма реално отчетени и верифицирани разходи. Всъщност това е обстоятелство, което е установено с влязъл в сила административен акт, който не е бил оспорен по съдебен ред, а именно решението за верификация на постъпило искане за окончателно плащане. От страна на ответника е направено искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, което е основателно, като следва да му се присъдят разноски по делото в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК