Решение № 16089 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5212/2011 г.

Решение № 16089 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5212/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Столичната здравноосигурителна каса против решение № 516 от 7.02.2011 г. по адм. дело № 6100 по описа за 2010 г. на Административен съд София - град, с което е обявено за нищожно издаденото от касатора уведомително писмо с изх. № 22-2513-16/08.04.2010 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, неправилно прилагане на чл. 88, ал. 1, т. 3 от НРД за 2010 г. и чл. 59в, т. 3 от ЗЗО. Ответникът МБАЛ "Токуда Болница София" АД, гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е уведомително писмо с изх. № 22-2513-16 от 08.04.2010 г., с което Директорът на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК) е прекратил едностранно без предизвестие договор № 22-2513/02.02.2010 г., сключен с МБАЛ "Токуда Болница София" АД за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 287 Системни заболявания на съединителната тъкан при лица под 18 години, № 288 Възпалителни ставни заболявания при лица над 18 години, № 289 Възпалителни ставни заболявания при лица под 18 години и № 290 Дегенеративни и обменни ставни заболявания (при възраст над 18 години). С постановеното решение Административен съд София - град е обявил оспорения административен акт за нищожен, след като при извършената служебна проверка за валидността му незаконосъобразно е приел следното: актът е издаден при съществено нарушение на материалния закон - на разпоредбите на чл. 59, ал. 10 от ЗЗО и чл. 88, ал. 1, т. 3 от НРД за 2010 г., водещо до съществено нарушение на изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и при липса на законово основание. Оспореното уведомително писмо носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, издаден на основание чл. 88, ал. 1, т. 3 от НРД за 2010 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз за 2010 г.) и чл. 43, ал. 1, т. 3 от индивидуален договор № 22-2513/02.02.2010 г. Директорът на СЗОК е упражнил предоставеното му законово правомощие от чл. 20 от Закона за здравното осигуряване (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) да прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК, съгласно закона, НРД и правилника за устройството и дейността на НЗОК. Административният акт е издаден от компетентния орган на законово основание в рамките на предоставените му от закона властнически правомощия. Разпоредбите на чл. 88, ал. 1, т. 3 от НРД за 2010 г. и чл. 43, ал. 1, т. 3 от индивидуален договор № 22-2513/02.02.2010 г. предвиждат прекратяване на договора с изпълнителя на медицинска помощ без предизвестие от страна на НЗОК в случай, че изпълнителят не отговаря на условията за извършване на съответната дейност, установени в нормативен акт или НРД. При липса на специални процесуални изисквания относно формата на акта за едностранно прекратяване на договора се прилагат общите правила по чл. 59 от АПК. Оспореното уведомително писмо, обективиращо едностранно волеизявление на Директора на СЗОК за прекратяване на договор с изпълнител на медицинска помощ, е издадено в задължителната писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - фактическите и правните основания за издаването му. Изложени са всички факти и обстоятелства относно възприетите от административния орган несъответствия с условията за извършване на болнична дейност, изразяващи се в липса на необходимия брой специалисти по основни трудови договори, както и правните квалификации. Така издаденият административен акт от компетентен орган е породил правно действие и подлежи на съдебен контрол за процесуалноправна и материалноправна законосъобразност, към която са относими и коментираните от първоинстанционния съд разпоредби на чл. 59, ал. 2 и 10 от ЗЗО и чл. 186, ал. 1, т. 5 и 6 от НРД за 2010 г. Като е обявил оспорения административен акт за нищожен, Административен съд София - град е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане по същество от друг състав на същия съд, който да се произнесе по законосъобразността на оспорения акт. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,