Решение № 12014 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7446/2016 г.

Решение № 12014 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7446/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - С. срещу Решение № 3561 от 25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 9419/2013 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отменен Ревизионен акт № 2101300847/23.05.2013 г. на ТД на НАП - С., в частта потвърдена с Решение № 1438/19.08.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С., с който на "Арни - Брадърс" ООД са установени задължения за ДДС в общ размер на 22 976 лева, ведно със съответните лихви. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на съда за доказани реални доставки на услуги по осем броя фактури, издадени от "А. Б. К." ЕООД с доводи, че с оглед липсата на трудов ресурс на доставчика за осъществяване на фактурираните доставки и наличието на такъв ресурс при получателя се налагал извода, че получателят сам е извършил фактурираните услуги. А от друга страна с доводи, че приложените протоколи обр. 19 не съдържат конкретна информация за обема и количеството на извършените работи, а липсата на количествено - стойностни сметки също възпрепятствало да се разграничат фактурираните доставки на услуги. В заключение, претендира отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което се потвърди издадения ревизионен акт, както и се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Арни - Брадърс" ООД, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното съдебно решение и се присъдят разноски за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предмет на обжалване пред Административен съд- С. град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № 2101300847/23.05.2013 г. на ТД на НАП - С., в частта потвърдена с Решение № 1438/19.08.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С., с който на "Арни - Брадърс" ООД са установени задължения за ДДС в общ размер на 22 976 лева, ведно със съответните лихви, в резултат на отказано право на данъчен кредит по осем фактури, издадени от "А. Б. К." ЕООД с предмет ремонтни и електромонтажни работи на обект "Пъблик - В.". За да отмени издадения РА, в частта потвърдена с решението на директора на "ОДОП" - С., АССГ е приел, че същия е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. По същество на спора, съдът е приел, че реалността на доставките на услуги е доказана с представените по делото писмени доказателства - договори за ремонтни дейности и електромонтажни работи на обект "Пъблик - В.", актове образец 19 за извършени ремонтни дейности и електромонтажни работи на обект "Пъблик - В.", заключение по ССчЕ, изготвено въз основа на документите, приложени по делото и след проверка на счетоводството на получателя, от което се установило осчетоводяване на фактурите при доставчика и получателя, и заключение по СТЕ, от което се установило, че фактурираните електро-монтажни и електро-ремонтни дейности съществуват на место при проверка на обекта. Приел е, че доставчика е имал наети лица по трудов договор, а приходната администрация не е доказала твърдението си, че същите не са работили на процесния обект. Приел е, че липсата на кадрова обезпеченост на доставчика не е част от необходимите предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит, а твърденията на приходната администрация за привидност на доставките не са обосновани и доказани. При тези изводи и позовавайки се на Решение по дело С-324/11 на СЕС, че правото на данъчен кредит не може да бъде отказано поради това, че доставчика на строителна услуга не е декларирал наети от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходния орган да доказва въз основа на обективни данни, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на данъчен кредит е част от данъчна измама или злоупотреба, АССГ е приел, че незаконосъобразно с издадения РА е отказано право на данъчен кредит на "Арни - Брадърс" ООД по осем фактури, издадени от "А. Б. К." ЕООД. Обжалваното решение е неправилно. Относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите с предмет - ремонтни дейности и електромонтажни работи на обект "Пъблик - В.", в хода на ревизията е установено чрез извършени насрещни проверка на физическите лица, които са посочени в платежните ведомости на доставчика, че част от тях не са открити, друга част са декларирали, че са работили на други обекти на доставчика и едно лице е декларирало, че не е полагал труд за този доставчик. Правилно съдът е приел, че сами по себе си така установените по делото обстоятелства за кадровия ресурс на доставчика за извършване на фактурираните услуги не обосновава правен извод за липса на реална доставка. В случая, обаче тези обстоятелства е следвало да се преценят в съвкупност с останалите събрани по делото писмени доказателства за установяване реалността на фактурираните услуги. За доказване реалността на доставките по делото са представени два договора с предмет - ремонтни работи и електромонтажни работи на обект "Пъблик - В.", които не съдържат информация за конкретни дейности и начина на формиране на цената на услугите. Освен това, издадените фактури и приложените към тях актове обр. 19 са както следва: за ремонтни работи на осветителна инсталация, монтаж на инсталация за СКС и ПИЦ, изтегляне на силови кабели, монтаж на кабелни скари, подготовка и монтаж на табла и комуникационни съоръжения, монтаж на осветителни тела, контакти и ключове, преработка на електротабла и на осветителна инсталация, всички на обект "Пъблик - В.", а стойностите на услугите са определени като единична цена на един комплект услуги. С оглед съдържанието на коментираните дзокументи, необосновано първоинстанционния съд е приел, че представените от ревизираното лице договори, фактури и актове обр. 19 съдържат релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. В случая, не само процесните фактури, не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС - в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията, но такава информация не се съдържа и в представените от ревизираното лице доказателства - договори и актове обр. 19 за извършени ремонтни и електромонтажни работи. В този смисъл е Решение от 8.05.2013 г. по дело С-271/12, постановено от СЕС по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, в което се приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. По аргумент на по-силното основание, след като не само фактурата, но и представените към нея доказателства не съдържат допълнителна информация за конкретизация на престацията, това обосновава законосъобразния отказ на данъчните органи на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя, а като е достигнал до изводи за незаконосъобразност на РА, в тази му част, съдът е постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон. Наред с изложеното, кредитираните от първоинстанционния съд актове обр. 19, приложени към процесните фактури, с изключение на акта към фактура № 1000000086/23.09.2009 г., не съдържат подпис и печат на изпълнителя, поради което неправилно съдът приема за доказано извършването и приемането на фактурираните услуги въз основа на тези едностранно подписани само от получателя актове обр. 19. С оглед на изложеното, настоящата инстанция счита, че в нарушение на материалния закон АССГ е приел незаконосъобразност на РА, в частта потвърдена с решението на директора на дирекция "ОДОП" - С., с която на "Арни - Брадърс" ООД са установени задължения за ДДС в общ размер на 22 976 лева, ведно със съответните лихви. Предвид това е налице соченото в касационна жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което оспореното решение, в тази му част следва да бъде отменено и тъй като спора е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови решение, с което се отхвърли жалбата на "Арни - Брадърс" срещу издадения РА, в частта на установени задължения за ДДС в общ размер на 22 976 лева, ведно със съответните лихви. С оглед изхода на спора, решението на АССГ е неправилно и частта на разноските, поради което следва да бъде отменено в тази му част. Наред с това, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на Дирекция "ОДОП" - С. следва да се присъдят разноски за юрисконсулт и за двете инстанции. С оглед материалния интерес от делото - 22 976 лева и на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските за една инстанция за юрисконсулт възлизат на 1 219 лева или общо за двете инстанции в размер на 2 438 лева, които "Арни - Брадърс" ООД следва да заплати на дирекция "ОДОП" - С.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение