Решение № 13060 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3397/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Милениум билд 2002 ЕООД, гр. Русе против решение 334 / 20.12.2023 г. по адм. дело 407 / 2023 г. на Административен съд Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал. 2, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Русе изразява становище за неоснователност на същата. Ответницата, Н. Д. И., чрез особен представител, адвокат Костадинова изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Представя писмен отговор и претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът, Н. К. А., от [населено място], област Русе не изразява становище. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С решение 334 / 20.12.2023 г. по адм. дело 407 / 2023 г. Административен съд Русе е отхвърлил жалбата на Милениум билд 2002 ЕООД, гр. Русе срещу решение 1040-17-53 / 31.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ Русе и потвърденото с него разпореждане [номер] / 29.03.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал.1 КСО, с което злополуката, станала с Н. Н. К. на 17.02.2023 г. е била приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.2 КСО. Решението е правилно. По делото е установено, че на 17.02.2023 г. е настъпило внезапно увреждане на здравето на Н. К., което е довело до неговата смърт. Обосновано административният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 55, ал.2, т.1 КСО наличие на внезапно увреждане и в случая то е настъпило по време на обичайния път от или до работното място на осигуреното лице. Установено е, че злополуката е настъпила на първокласен път, който е основен свързващ и обичаен за пътуване от населеното място, в което живее починалото лице [населено място], общ. Иваново до гр. Русе, където е местоработата на починалия. Злополуката е настъпила в 07, 20ч., когато обичайно, отивайки на работа, пострадалият и неговия колега са се движили по този път, предвид, че работното им време е започвало в 08, 00ч. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че в този ден двамата работници са били отпуска, която са заявили предния ден на отговорника на работната им група. Съдът обосновано не е кредитирал показанията на разпитаните по делото двама свидетели, тъй като същите съпоставени с останалите доказателства по делото не отразяват обективната истина. От представените писмени доказателства, изхождащи от жалбоподателя - заверени копия на разчетно-платежни ведомости, сред които и тази за м. февруари 2023 г. се установява, че св. Ш. за м. февруари 2023 г. има отработени 12 дни и няма отбелязани дни, в които да е бил платен или неплатен отпуск. За починалия работник К. се установява, че има отработени 13 работни дни и също няма отбелязани дни, в които да е бил платен или неплатен отпуск. Посоченото опровергава показанията на двамата свидетели, дори да се приеме, че отразяването на отпуската става в края на месеца, когато се изплащат заплатите. Несъответствия има в твърденията на свидетелите Ш. и А. пред съда и пред Директора на ТП НОИ. Кумулативно изискуемите признаци за категоризиране на една злополука като трудова се съдържат в чл.55 КСО. Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършвана в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Фактите във връзка с ПТП са надлежно разследвани от компетентните органи и вярно възприети от първоинстанционния съд. Спорът между страните касае наличието на фактическия състав от хипотезата на чл.55, ал.2, т.1 КСО, който приравнява на трудова и злополуката станала с осигурен по чл.4, ал.1 и ал.2 КСО по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място за живеене с постоянен характер. Административният съд е спазил вменените му задължения по изясняване предмета на спора, съдействал е на страните за обезпечаване на делото с относимия доказателствен материал, както и за отстраняване на формални грешки и неясноти при установяване на спорните обстоятелства, дал е указания за релевантните факти. Приемайки, че е налице фактическият състав от нормата на чл.55, ал.2, т.1 КСО, първоинстанционният съд е постановил своя съдебен акт при обоснована преценка на обстоятелствата по спора, отделяйки спорното от безспорното и кредитирайки с доверие онези доказателствени средства, които преценени по отделно и в съвкупност разкриват обективната истина е достигнал до верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Нито графикът, който е подписан от управителя на Милениум билд 2002 ЕООД, гр. Русе, нито този, който е разпространяван между работниците имат белезите на официален документ. В качеството им на частни документи същите нямат обвързваща доказателствена сила и следва да бъдат ценени с оглед всички останали обстоятелства по делото. Съгласно чл.180 вр. с чл.144 АПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство за това, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица и не се ползват с достоверност досежно датата и мястото на съставянето им. КСО не дава легална дефиниция на употребения в разпоредбата на чл.55 КСО израз "обичаен път при отиване и връщане от работа", но съдебната практика го е дефинирала като повтарящи се действия и придвижване преди или след работа в рамките на минимално необходимото време от или до мястото на уседналост на пострадалото лице. Обичайният маршрут допуска и съществуването на отклонения с оглед задоволяването на ежедневни житейски нужди с постоянен или временен характер, като например избягване на натоварен трафик, труднопроходими участъци и др. Съществените факти, подлежащи на установяване са свързани с целта на пътуването, а именно достигане до работното място. Приемайки, че установените по делото факти обосновават наличието на фактическия състав на нормата на чл.55, ал.2, т.1 КСО, административният съд е приложил точно материалния закон. По изложените съображения атакуваното съдебно решение не страда от пороците по чл.209, т.3 АПК, развити в касационната жалба и като правилно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 47, ал.6 ГПК вр. с чл.2 Наредба 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при особено процесуално представителство съдът определя полагащото се адвокатско възнаграждение поотделно за всяка инстанция. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от особения представител на ответника по касационната жалба Н. Д. И. разноски за осъщественото процесуално представителство, които на основание чл. 137, ал.6 АПК вр. с чл.36 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал.3 от Наредба 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът определя в размер на 500,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение