Решение № 13600 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 479/2014 г.

Решение № 13600 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 479/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Демирстрой" ЕООД, гр. София, при ЦУ на НАП срещу Решение № 7220/21.11.2013 г., постановено по адм. дело № 1745/2013 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 2141204728/04.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта, с която е потвърден с Решение № 2832/30.11.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП (понастоящем Дирекция "ОДОП") Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че по делото са представени многобройни убедителни доказателства за реалността на спорните доставки, сред които договори за възлагане, договори с подизпълнители и констативни протоколи, двустранно подписани, въз основа на които са издадени процесните фактури и др. В подкрепа на така поддържаната теза са наведени конкретни и подробни аргументи в жалбата, като се отправя искане до съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в о. с. з. изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - София град е законосъобразността на РА № 2141204728/04.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта, с която е потвърден с Решение № 2832/30.11.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП (понастоящем Дирекция "ОДОП"). За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на предявената жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обоснованост и в съответствие с материалния закон. Този извод е мотивиран от следните релевантни фактически констатации: С оспореният РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 10 816.06 лв. по фактури, издадени от "Ви Тем 07" ЕООД, в общ размер на 2 497 лв. по фактури, издадени от "Севт БТ" ЕООД, както и в общ размер на 1 643 лв. по фактури, издадени от "Титул 2000" ЕООД. Съдът е приел, че спорът между страните се концентрира върху въпроса за реалното осъществяване на процесните доставки и в този аспект е обсъдил поотделно и в съвкупност ангажираните доказателства. В резултат на тази преценка решаващият състав е достигнал до извода, че макар по делото да са представени констативни протоколи, двустранно подписани от ревизираното дружество и преките доставчици (подизпълнители), доколкото няма доказателства за кадрова обезпеченост на последните, то не може да бъде формиран и извод за наличие на реални доставки. Според съда, фактът на възлагане на услугите от главните възложители на "Демирстрой" ООД не доказва обстоятелството, че ревизираното дружество действително е ползвало подизпълнител. за осъществяване на фактурираните дейности. Съдът е счел още, че договорите с подизпълнител за общи дейности нямат ясен предмет, нямат уговорен срок за изпълнение; същото се отнася и до съдържанието на констативните протоколи, доколкото от тях не може да се установи какви конкретни работи са извършвани от съответния брой работници. При обсъждането на съдебно- техническата експертиза, административният съд е приел, че нейните констатации не променят извода за наличие на материално- правното основание за отказ да бъде признато претендираното право на данъчен кредит, доколкото предмет на процесните фактури е предоставяне на работна сила, а не конкретно извършени СМР. Така, макар да е релевирал констатациите на вещото лице, че СМР са извършени на всеки един от четирите обекта, като е налице и надлежно оформена документация между "Демирстрой" ООД и неговите главни възложители, първостепенният съд е счел, че същите не водят до заключението, че за да извърши възложените му услуги, ревизираното дружество е ползвало работната сила на своите доставчици - "Ви Тем 07" ЕООД, "Севт БТ" ЕООД и "Титул 2000" ЕООД. От друга страна, според съда, наличието на персонал при самото ревизирано лице също навежда на извода, че то е могло да изпълни възложените му СМР. В обобщение съдът е извел заключението, че спорните доставки не са реално извършени, поради което данъкът за тях е неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и с РА законосъобразно е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. В случая не е било спорно, че по силата на възникнало облигационно правоотношение доставчиците са поели задължение да извършат процесните услуги- предоставяне на работна сила за общи строителни работи и работи по почистване на строителни отпадъци на обект Болница Токуда (тримата подизпълнители), както и определени довършителни работи на обект Многофункционална сграда 6- БПС, Обект блок 10 в жк Толстой, гр. София и обект административна сграда на бул. Г. М. Димитров № 52 - Агенция за следприватизационен контрол ("Ви Тем-07 " ЕООД). Изработеното е прието от ревизираното лице чрез представените протоколи, което не е било спорно между страните. Безспорна е била и материалната обезпеченост на доставчика, както и фактът, че извършените от "Демирстрой" ООД СМР за описаните обекти са приети от главните възложители,; представени са констативни актове с приложени към тях фактури с изпълнител "Демирстрой" ООД. Спорът се е концентрирал единствено върху кадровия ресурс на подизпълнителите, като, от една страна е приет за неустановен факта, че дружествата разполагат с наети работници, а от друга- че самото ревизирано лице има достатъчно персонален ресурс само да изпълни спорните доставки. Не може да бъде споделен извода на първостепенния съд, че доколкото "Демирстрой" ООД разполага с достатъчно кадрови ресурс, то това обстоятелство съставлява аргумент в подкрепа на тезата, че не е ползвал подизпълнители за реализация на поетите задължения към своите главни възложители. За 2007 г. дружеството е разполагало с 9 бр. работници на длъжност строителен работник, а за 2008 г. - с 5 броя. Предвид обема на поетите задължения към главните изпълнители и многобройността на процесните обекти, то горните изводи на съда са необосновани. Отделно от това, обстоятелството, че дружеството разполага с определен брой работници не налага по необходимост извод, че не може да прибегне до ползването на допълнителна работна сила. Въз основа на изложеното, настоящият състав намира, че горните изводи на съда не са направени въз основа на съвкупна преценка на всички относими и представени по делото доказателства, посочени по- горе. В реда на изложените мотиви следва да бъде посочено още, че сама по себе си неустановеността на ресурсната обезпеченост на доставчика не е основание да се игнорира доказателствената сила на останалите събрани относими доказателства, които в своята съвкупност обосновават извод за реално осъществяване на услугите. Това следва пряко от диспозитива на тълкувателно приложимото поради сходство на фактическия състав Решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 г., според т. 2 и т. 3 от който: "Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. " В този аспект следва да се съобрази и изложеното в Решение на Съда на ЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, в което отново се подчертава необходимостта националният съдия да съобрази всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да изгради заключението си за реалност на доставките, като се уточнява, че "обстоятелството, че доставената услуга не била действително извършена от посочения във фактурите доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не били оправдани в счетоводната им документация или се оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане. " Ето защо, приемайки обратното, административният съд е достигнал до необоснования извод, че изследваните услуги не са реално извършени. Решението на АССГ следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което РА в частта, потвърдена с Решение № 2832/30.11.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП (понастоящем Дирекция "ОДОП"), бъде отменен. При този изход на спора и направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на касатора следва да се присъдят осъществените и в двете инстанции разноски, които възлизат на 4 020 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение