Решение № 9491 от 19.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 862/2024 г.

Производството е касационно, по реда на чл.209 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д., против Решение 7305 от 27.11.2023 г., постановено по адм. дело 6142 по описа на Административния съд София-град за 2023 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), е отхвърлена жалбата на К. Д., гражданин на Босна и Херцеговина срещу Заповед, рег. 4485ПАМ-9 от 10.05.2023 г. на Началника на Граничен полицейски участък (ГПУ) Гюешево, с която на чужденеца като гражданин на Босна и Херцеговина е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз за срок от 5 години, считано от 10.05.2023 г. до 09.05.2028 г. Наред с това Д. е осъден да заплати в полза на Главна дирекция Гранична полиция юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 100, 00 лв. Касационният жалбоподател, чрез своя процесуален представител твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, както и отмяната на оспорения пред първата инстанция индивидуален административен акт. Ответникът Началник на ГПУ Гюешево с адрес в с. Гюешево 2570, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Иска отхвърлянето й, а по същество иска потвърждаването на обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Прави възражение за прекомерност, ако касационният жалбоподател претендира адвокатско възнаграждение над минималния размер за съответния вид правна помощ, съгласно Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представителят на Върховната прокуратура, участващ по делото, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законоустановения срок за касационно обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията на съда за този извод са следните: Административният съд е установил следното от фактическа страна: Позовал се е на Предложение с рег. 4485р-3433 от 04.05.2023 г. на заместник-началника на Граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) Гюешево за налагане на ПАМ на чужденец, за нарушение на ЗЧРБ (л. 11-12 от първоинстанционното дело), приемайки, че на 29.04.2023 г., в 18:20 ч. на ГКПП Гюешево, при извършена гранична проверка на пристигнал за излизане от страната автобус марка Неоплан , с македонски регистрационен [рег. номер] е установено, че К. Д. с паспорт [номер] няма официално влизане на територията на Република България, както и няма положен граничен печат в представения паспорт, издаден от Босна и Херцеговина. Същият е задържан със Заповед за задържане на лице, 4485зз-7/30.04.2023 г. по описа на ГПУ Гюешево и е настанен в помещение за временно настаняване на задържани лица (ПВНЗЛ) на ГКПП Гюешево. Установено е, че за лицето има съвпадение в AFIS под [рег. номер] и в ЕВРОДАК под [номер]. С протокол за доброволно предаване, лицето е предало притежавания паспорт и по случая е образувано бързо производство 7/30.04.2023 г. по описа на ГПУ Гюешево за извършено престъпление по чл. 279, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), материалите по което са присъединени към образуваното срещу лицето досъдебно производство (ДП) 1/2023 г. по описа на ГПУ Гюешево за извършено предишно престъпление по чл. 279 НК. В хода на проверката е установено, че и на друга дата на 20.01.2023 г., около 06:40 ч. на ГКПП Гюешево лицето е било задържано, укрито при излизане от страната в същия автобус. Тогава е представил турски паспорт [номер], на името на K. D., като в паспорта не е имало положена необходимата виза за влизане в Република България, както и е липсвал положен български граничен печат за влизане в страната. От извършените справки в АИС-ГК е установено, че за чуждия гражданин няма данни за регистрирано редовно влизане в страната. Изготвена е експертна справка 4485р-484/20.01.2023 г., при която е установено, че представеният турски паспорт [номер] е истински и няма интервенции върху него. По искане на главен разследващ полицай в Регионална дирекция Гранична полиция (РДГП) Кюстендил, на 01.05.2023 г. е изготвена повторна експертна справка 3236/01.05.2023 г. за извършено техническо изследване по дактилоскопни отпечатъци от полицейска регистрация 725/20.01.2023 г. и дактилоскопни отпечатъци от полицейска регистрация 732/30.04.2023 г., при което е установено, че снетите отпечатъци на 20.01.2023 г. на турския гражданин K. D. са напълно идентични с отпечатъците, снети на 30.04.2023 г. на гражданина на Босна и Херцеговина K. D.. При задържането на лицето на 20.01.2023 г. на ГКПП Гюешево са направени справки за постановени съдебни актове, при които е установено, че в Протокол 315/20.09.2022 г. на Районен съд Свиленград по НОХД 608/2022 г. турският гражданин K. D. се е признал за виновен за извършено престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, във вр. с ал. 1 НК и на основание чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 54, ал. 1 НК, Районен съд Свиленград е наложил наказание Лишаване от свобода за срок от 1 година и наказание Глоба в размер на 10 000 (десет хиляди) лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на така наложеното наказание Лишаване от свобода е отложено за срок от 3 години. С Предложение, рег. 4485р-3433 от 04.05.2023 г. на заместник-началника на ГКПП Гюешево, е предложено спрямо чужденеца да бъде наложена ПАМ по ЗЧРБ Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз за срок от 5 години. Издадена е оспорената в първоинстанционното производство Заповед, рег. 4485ПАМ-9/10.05.2023 г. на Началника на ГПУ Гюешево. При така установената фактическа обстановка, Административният съд София-град е приел, от правна страна, че подадената от Д. жалба е процесуално допустима, но е неоснователна. Преценил е, че процесната Заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма, от компетентен, по смисъла на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, орган, съответства на материалния закон и неговата цел, и при постановяването й не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Счел е, че правното основание за издаването на спорния административен акт чл. 42з, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ съответства на фактическите основания за издаването му, посочени в Предложение, рег. 4485р-3433 от 04.05.2023 г. на заместник-началника на ГКПП Гюешево, за който документ е посочил, че съдържа мотивите за издаването на заповедта. Приел е, че от посочените в същата фактически основания недвусмислено се извежда съдържанието на чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, доколкото за лицето са налице данни, че е осъдено за извършено умишлено престъпление на територията на Република България Протокол 136/02.10.2023 г. по НОХД 2023152021041 по описа на Районен съд Кюстендил за 2023 г. (от л. 73 до л. 77 от първоинстанционното дело), съгласно който съдът е одобрил постигнато Споразумение между К. Д., негов защитник и Районна прокуратура Кърджали, с което касационният жалбоподател се признава за виновен за това, че през периода 18.01.2023 г. 29.04.2023 г., в условията на продължавано пресъпление, е влязъл през границата на Република България, без разрешение на надлежните органи на властта и е направил опит да излезе през границата на Република България, без разрешение на надлежните органи на властта престъпление по чл. 279, ал. 1 НК. Съгласно споразумението и Протокол от 20.09.2022 г. на Районен съд Свиленград по НОХД 608/2022 г. (л. 31-33, пак там), Д. е сключил и предишно споразумение, с което се е признал за виновен, че на 16.09.2022 г., през ГКПП Капитан Андреево е превел през границата на страната от Република Турция в Република България сирийски гражданин, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвал моторно превозно средство (МПС) автобус престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, във вр. с ал. 1 НК. Като се позовал на Съображение 13 и 14 от преамбюла на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, както и на чл. 11, пар. 2 от същата, съдът се е мотивирал, че оспореният акт се основава на индивидуална преценка на конкретния случай на жалбоподателя. Посочил е, че продължителността на наложената ПАМ е съобразена с всички установени за този случай обстоятелства. Изложил е доводи, че определеният с оспорената заповед максимален срок на налагане на ПАМ от 5 години е пропорционален и съразмерен на преследваната от ЗЧРБ цел спазване на реда за влизане и пребиваване на чужди граждани в страната. Посочил е също така, че лицето само се е поставило в ситуация да бъде адресат на подобна мярка. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на Заповед рег. 4485ПАМ-9 от 10.05.2023 г. на Началника на ГПУ Гюешево. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора Касационната инстанция преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. То е постановено след подробна преценка на събраните по делото доказателства. Съдът е формирал обосновани изводи и е приложил правилно материалния закон, потвърждавайки оспорената заповед. Правилни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и е мотивирана. Фактическите обстоятелства, сочени в оспорената заповед са потвърдени от събраните по делото доказателства. Жалбоподателят не оспорва, че със сключеното окончателно споразумение по НОХД 608 от 2022 г. на Свиленски районен съд , наказателен състав, именно той се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и т.4 вр. ал.1 от НК. Този извод следва и от съдържанието в Предложение с рег. 4485р-3433/04.05.23г., направено и подписано от зам.н-к ГКПП Гюешево. Освен това, по делото е представен Протокол 136/02.10.23г. по наказателно дело, общ характер 202315202104/23г. на Районен съд - Кюстендил, от който се установява, че след издаване на оспорената заповед, лицето К. Д., роден на [дата]. в гр.Истанбул, Република Турция, [народност], гражданин на Република Турция и на Република Босна и Херцеговина, осъждан преди това, се е признал за виновен, че през периода от 18.01.23г. до 29.04.23г. в условията на продължавано престъпление е извършил престъпление по чл.279, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, както и за извършено престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.2 във вр. с чл.308, ал.1 НК. От установеното, следва, че освен, че е било налице фактическо основание за налагане на процесната ПАМ, е налице и основание за налагането й за срок. В предложението е посочено Заповедта е издадена на осн.чл.42з, ал.1, т.1 във вр. с чл.10, ал.1, т.6 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ. Установено е, че чужденецът нееднократно е нарушавал действащото национално законодателство за влизане и излизане на и от територията на страната ни, за което е и осъден. Тези обстоятелства сами по себе си обосновават налагането на ПАМ за срок от 5 години, а не по-кратък. Решението на административния съд е правилно и като такова следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн.чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд