Решение № 9655 от 3.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1160/2024 г.

Производството е по реда на чл.209 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу Решение 1603 от 17.11.2023г., постановено от Варненския административен съд по адм.д. 1724/23 година. С обжалваното решение е уважен частично иска, предявен от А. Ф. срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-гр. Варна /ОД на МВР-Варна/, като му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1056 лева, претърпени през периода 15.03.23г.-22.06.23г. в резултат на незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 23-0819-000335/15.03.23г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, сектор Пътна полиция-Варна, отменена с влязло в сила решение, ведно с лихвата за забава, считано от 03.08.2023г.до окончателното изплащане на обезщетението. В останалата част, предявеният иск за разликата над присъдената сума до пълната предявена от 5056 лева е отхвърлен. Със същото решение ОД на МВР-Варна е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 14,43 лева. Касационната жалба на Ф. е срещу отхвърлителната част на решението, за разликата над 1000 лева до 5000 лева. Касаторът твърди неправилност на решението в посочената част. Оплакванията са за допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон чл.209, т.3 АПК. Иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което искът се уважи изцяло, ведно с претендираната лихва. Иска присъждане на направените по делото разноски и за двете инстанции. Ответникът по тази касационна жалба ОД на МВР-Варна не изразява становище по нея. Касационната жалба, подадена от ОД на МВР-Варна е срещу осъдителната част на съдебното решение. Поддържа се необоснованост на решението в обжалваната част и постановяването му в нарушение на материалния закон чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, евентуално намаляване на сумата на присъденото обезщетение. Претендира разноски и за двете инстанции. Ответникът по тази касационна жалба А. Ф. чрез пълномощника си по делото адв. Димов оспорва жалбата и иска отхвърлянето й по съображения, подробно изложени в писмен отговор, постъпил по делото на 04.01.24 година. Върховната прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост на касационните жалби и за основателност на жалбата на Ф.. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими. Те са подадено от страни по делото, в срока по чл.211, ал.1 АПК, срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, всеки един от касаторите срещу частта, неблагоприятна за него. По основателността на касационните жалби, приема следното: Пред АС-Варна, Ф. е предявил два обективно съединени иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди страдания и негативни емоционални преживявания през периода от 14.03.23г. до 22.06.23г. / уточнителна молба от 09.08.23г., лист 19 от първоинстанционното дело/, както и иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди загуба, представляваща сума, платена от Ф. за изготвяне на скрийнинг за наркотични вещества по фактура 20 94646/15.03.23г. в резултат на незаконосъобразна ПАМ- отнемане на СУМПС, отменена с влязло в сила съдебно решение. Административният съд е приел за установено следното от фактическа страна: Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 23-0819-000335/15.03.2023 г., издадена от полицейски инспектор в сектор Пътна полиция при ОДМВР-Варна, на ищеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, на основание чл.171, т. 1, б. б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че на ищеца като водач на МПС на 14.03.2023 г. в гр. Варна му е извършена проверка с техническо средство дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер АRРК-0014, който отчита наличие на бензодиазепини с поредна проба номер 77. На ищеца е съставен е АУАН серия GA 840988/14.03.2023 г. от младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД МВР - Варна за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП и е иззето Свидетелство за управление на МПС 283992531. На Ф. е издаден талон за медицинско изследване номер 121556/14.03.2023 г., връчен му е на 14.03.2023 г. в 16.40 ч., след което той е придружен от полицейски служител до ВМА - гр. Варна, където е дал биологична кръвна проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване, съгласно чл.3а, т.2 от Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества, или техни аналози, тъй като той не е приел показанията на техническото средство. Установено е образуването на Досъдебно производство 96/2023 г. по описа на Сектор Пътна полиция при ОДМВР-Варна за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, поради което на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН е издадена резолюция 23-0819-М000115/15.03.2023 г. от началник група в ОДМВР - Варна за прекратяване на административно-наказателното производство. С писмо ВРП 3572/2023 г. от 13.10.2023 г. прокурор при Районна прокуратура Варна по искане на съда е посочил, че по ДП 96/2003 г. по описа на сектор ПП ОДМВР Варна е назначена съдебно химическа експертиза на 15.03.2023 г., която до момента не е изготвена. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем и същото се намира още във фазата на досъдебното производство. Съдът е посочил фиш за токсикохимичен анализ от 15.03.2023 г. издаден от Лаборатория по химикотоксикология в МБАЛ Варна към Военномедицинска академия, представен по делото, от който е установено, че в изследване на кръв и урина от 15.03.2023 г. на Ф. не е установено наличие на наркотични вещества. За изследването е издадена фактура 2000094646/15.03.2023 г. от МБАЛ Варна към ВМА София за скрийнинг, анализ на урина и кръв, наркотичен тест на обща стойност 56 лева, която е заплатена в брой, а фактурата е двустранно подписана от представител на доставчика на услугата МБАЛ Варна към ВМА и получателя Ф.. Съдът е установил, че с Решение 873/22.06.2023 г. по адм. дело 723/2023 г. на Административен съд Варна е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 23-0819-000335/15.03.2023 г. издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Варна сектор Пътна полиция Варна. Административният съд подробно е посочил в решението си показанията на разпитаните по делото свидетели. Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи: преценил е предявеният иск като допустим, като подаден от надлежна страна при наличието на предпоставките по чл.204, ал.1 от АПК, тъй като с него се претендира заплащане на вреди, които произтичат от незаконосъобразен административен акт. Преценил е иска като частично основателен. Съдът е приел, че разноските за доказателства, сторени преди започване на съдебното производство по обжалването на наложената ПАМ, са имуществена вреда за ищеца и следва да се обезщетят по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С тези съображения съдът е приел, че платената сума от 56 лева са в пряка причинно следствена връзка с издадения незаконосъобразен административен акт, същите са претърпяна имуществена вреда, която следва да бъде обезщетена чрез заплащане на сумата на ищеца. В този смисъл е посочил и съдебна практика - Решение 1231 от 6.02.2023 г. на ВАС по адм. д. 4115/2022 г. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е приел, че ищецът е бил силно разстроен и депресиран от положителния резултата на дрегера за наркотици. Станал е необщителен, по-рядко се е срещал с приятелите си отколкото преди това. Всички приятели, познати, родителите му, родителите на приятелите му и работодателят му са имали съмнение, че резултата от изследването с техническото средство може да е верен, съответно, че той употребява наркотици. Отнемането на СУМПС на ищеца е станало известно на много лица, защото той се е придвижвал с автомобил, включително до местоработата си. Въз основа на приетото, съдът е преценил, че авторитетът на ищеца е бил сериозно накърнен и то необосновано, тъй като изследването с техническо средство е извършено на 14.03.2023 г., като до момента не е изготвен протокол за химико токсикологично изследване по реда на чл.24, ал.2 от Наредба 1/19.07.2017 г. На основание чл.24, ал.1 от Наредба 1/19.07.2017 г., химико - токсикологичното изследване се извършва от трето лице - лице с висше образование и професионална квалификация "химик", в случая служител на МБАЛ Варна при ВМА и това лице не е в служебна зависимост от административния орган издал заповедта за ПАМ или други длъжностни лица в ОД МВР Варна. Според съда е следвало полицейският инспектор в сектор ПП при ОДМВР Варна да съобрази, че към момента на издаване на заповедта за ПАМ 15.03.2023 г. резултата от техническо средство за употреба на наркотици е оспорен от ищеца, поради което определящ е резултата от кръвната проба и при липса на такъв да не се отнема временно СУМПС, защото не са налице всички релевантни факти за това, които чл.171, т.1, б. б от ЗДвП предвижда. Съдът е посочил, че в случай, че СУМПС не е било отнето ищецът би имал възможност да управлява МПС, кръгът от неговите роднини, близки и познати не биха узнали за наличието на резултата от дрегера, съответно нямаше да се породи съмнение, че той употребява наркотици. Посочил е също така, че създаването на мнение в обществото, че определено лице употребява наркотични вещества е изключително злепоставящо и е предпоставка за трудно намиране на работа, също така е възможно да окаже негативно влияние върху отношението на хората към лицето. Преценил е като всеобщоизвестно, че се подхожда с недоверие към лица, които страдат от зависимости, сред които е и наркотичната. В този смисъл съдът е приел, че честта, достойнството, доброто име и авторитета на Ф. са били накърнени, в резултат на което той е изпитал негативни емоции. Посочил е, че при издаване на всеки административен акт, с който се въвежда лишаване от право или изпълнение на задължение е естествено да бъде причинен дискомфорт на съответния адресат на акта, но в случая се касаело не за естествената неприятна емоция, а за много по-силен негативен емоционален резултат. Решаващият извод на съда е, че ищецът е претърпял сочените от него неимуществени вреди, изразяващи се в нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността му, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото, както и дискомфорт от невъзможността да управлява личния си автомобил. Приел е и наличието на пряка причинно-следствена връзка на вредите с отменената заповед. Относно исковия период на неимуществените вреди, съдът е посочил, че СУМПС е иззето от ищеца на 14.03.2023 г., което е посочено в АУАН серия GA 840988/14.03.2023 г., извършено е на основание чл. 172, ал.3 от ЗДвП /В случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение/. Временното отнемане на СУМПС се е осъществило със заповедта за ПАМ издадена на 15.03.2023 г. на основание чл.171, ал.1, б. б от ЗДвП, подлежаща на предварително изпълнение съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП и въпреки, че се основава на АУАН серия GA 840988/14.03.2023 г., отнемането на СУМПС е от 15.03.2023 г. и е продължило до 22.06.2023 г., когато е отменена заповедта с решение 873/22.06.2023 г. по адм. дело 723/2023 г., което е окончателно, на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП. Въз основа на това, съдът е преценил, че от 15.03.2023 г. до 22.06.2023 г. е доказан периодът на претърпяване на имуществените и неимуществените вреди, в резултат на отменената заповед за ПАМ. Съответно за 14.03.2023 г. съдът е приел, че претендираните вреди не са в резултат на отменената заповед. По отношение на факта на образуваното досъдебно производство, съдът е приел , че ПАМ по реда на чл. 171, т.1 б. б от ЗДвП се издава до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Същата не е мярка за неотклонение по смисъла на чл. 58, ал.1-4 от НПК и не може да служи за целите на наказателното производство, което е образувано във връзка със случая Досъдебно производство 96/2023 г. по описа на сектор ПП ОДМВР - Варна. Съдът е посочил, че в този смисъл, въпреки че към момента не е решен въпроса с отговорността по наказателното производство, не следва да се счита, че е имало основание ищецът да претърпи имуществени и неимуществени вреди. Съдът е присъдил сумата на обезщетението прилагайки разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определянето му е взел предвид - периода на преживените негативни емоции - три месеца и седем дни. Преценил е, че интензитетът на засягане не е значителен. Приел е за недоказано, че се е наложила медицинска или друга специализирана намеса за подобряване на психологичното състояние на ищеца. Посочил е, че обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Съобразявайки горепосочените обстоятелства, както и икономическия стандарт в страната, съдът е преценил, че за установените неимуществени вреди справедливото обезщетение е в размер на 1000 лева. Подкрепил е извода си и със съдебна практика на ВАС. Посочил е, че исковата претенция е основателна за имуществени вреди в размер на 56 лева и неимуществени вреди до размера от 1000 лева, общо 1056 лева. Преценил е като неоснователна претенцията в останалата й част в размер на 4000 лева. Преценил е като основателна претенцията на ищеца обезщетението да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на образуване на настоящото дело. По този въпрос, съдът се е позовал на т. 4 от Тълкувателно решение 3/22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. дело 3/2004 г., ОСГК, съобразно което, при незаконни административни актове, началния момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е момента на влизане в сила на решението, с което се отменя унищожаемия акт. Съдът е посочил, че лихвата е дължима от 22.06.2023 г., но поради това, че искът е за лихва, считано от датата на образуване на делото в съда 03.08.2023 г., следва претенцията да се уважи по този начин. Присъдил е лихва върху уважената главница от 1 056 лева, считано от 03.08.2023 г. до окончателното й изплащане. Относно разноските, претендирани от страните, съдът е приел следното: Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 10 лева и възнаграждение за адвокат в размер на 400 лева в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие сключен на 26.09.2023 г. Съразмерно с уважената част от иска дължимото възнаграждение за адвокат е в размер на 83,54 лева. Ответникът е претендирал за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 24, изр.2 от НЗПП съдът е определил, че в случая с оглед предявения иск от 5056 лева, дължимото възнаграждение в пълен размер е 100 лева, тъй като случая не бил с правна и фактическа сложност. С оглед отхвърлената част от иска в размер на 4000 лева, дължимото възнаграждение за юрисконсулт на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ е в размер на 79,11 лева. След прихващане, съдът е посочил, че ответникът следва да заплати възнаграждение за адвокат на ищеца в размер на 4,43 лева и държавна такса в размер на 10 лева, общо 14,43 лева, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. Касационната инстанция преценява като неправилно решението на административния съд в осъдителната му част. Налице е отменен ПАМ, но това не е достатъчно за обезщетяването на лицето, чието СУМПС е било отнето. Както съдът е посочил в мотивите си СУМПС е отнето с АУАН, а във връзка с установеното е образувано досъдебно производство, което не е приключило. Тоест, за процесния период, въпросът с отговорността на ищеца не е решен, поради което СУМПС му е отнето и не му е върнато на законно основание. Между имуществената вреда, твърдяна от ищеца и ПАМ няма пряка причинно-следствена връзка, защото разхода, направен от ищеца за предприетото изследване не произтича като нужда, директно от въпросната ПАМ, а от волята на ищеца да опровергае резултата от дрегера. Не е доказана и неимуществената вреда, твърдяна от ищеца. От показанията на св. Н. и св. К. става ясно, че ищецът се е притеснил по-скоро от показанията на дрегера, както и от това, че информацията за този резултат е станала достояние на лица от близкия кръг на ищеца. Тези обстоятелства обаче не са свързани със самата ПАМ, тъй като първото /показанията на дрегера/ я предхожда и обуславя, а другото обстоятелство не произтича директно от ПАМ, а от изявленията на ищеца към трети лица относно причините, поради които са му отнели СУМПС. Липсата на правна възможност ищецът да шофира лично през процесния период, може да му е създала неудобство, което обаче не е доказано да е с интензитета на емоционална вреда. Като е стигнал до изводи, различни от направените от настоящата инстанция, първоинстанционният съд е постановил необосновано и неправилно решение в частта, в която е присъдил обезщетение за твърдяната имуществена и неимущгествена вреда. Решението в тази част следва да се отмени, а вместо това искът се отхвърли изцяло. Във връзка с изхода на спора, следва да се отмени и решението на административния съд, в частта, в която на ищеца са присъдени разноски за първоинстанционното производство и с тях е направена компенсация, както и с намаляването на юрисконсултското възнаграждение за ответника от 100 на 79,11 лева. С оглед изхода на спора в касационната инстанция на ОД на МВР-Варна следва да се присъдят разноски в общ размер от 105 лева за касационната инстанция, от които 5 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горните съображения и на осн. чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд