Решение № 2016 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13733/2018 г.

Решение № 2016 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13733/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане (наименовано молба) за отмяна на "БГ Маркет" ЕООД – гр. В. чрез управителя си Б. Н. за отмяна на влязло в сила решение № 9990/20.07.2018 г., постановено по адм. дело № 5634/2017 г. на Върховен административен съд (ВАС), Трето отделение на основание чл. 239, т. 4 АПК поради противоречие с решение № 625/17.01.2017 г. по адм. дело № 348/2016 г. на друг съдебен състав на ВАС, Трето отделение. Твърди се от искателя, че двете дела са идентични, като от една страна в качеството на ищец е дружеството, а от друга като ответник е О. В.. Позовава се на ТР № 6/25.11.2010 г. по тълк. дело № 4/2010 г. на Първа и Втора колегия на ВАС, което предвижда съдът да се е произнесъл по един и същ административен акт, а в случая предмет и на двете дела е произнасянето по отношение наличието на неоснователно бездействие на кмета на О. В. да извърши действия по деактуване и предаване на имота на собственика, вменени му по силата на императивни разпоредби – чл. 64, ал. 1 ЗОбС, които са поискани с молба от дружеството № РД-8-612/15.07.2009 г. Обосновава основанието за отмяна с обстоятелството, че с решението по адм. дело № 348/2016 г. на ВАС, Трето отделение съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на административния орган да извърши действията по чл. 64, ал. 1 ЗОбС, което представлява административна дейност и с него е уважено искането на дружеството и е присъдено обезщетение. В същото решение било прието, че непредаването на имота е неизпълнение на императивно вменено задължение и като такова представлява административна дейност. В искането на "БГ Маркет" ЕООД е налице позоваване и на решение № 9618/13.07.2018 г. по адм. дело № 11844/2017 г. на ВАС, в което е прието обратното и го счита за неправилно. В останалата част на искането са изложени оплаквания за неправилност на атакуваното решение с цитиране на съдебна практика относно понятието административна дейност и свързаното с нея актуване и деактуване на имот, което неправилно в решението, чиято отмяна се иска било квалифицирано като вътрешнослужебна дейност, което според искателя съобразно практиката на ВАС се разбира идентично като административна дейност. Иска се отмяна на влязлото в сила решение № 9990/20.07.2018 г. по адм. дело № 5634/2017 г. на ВАС, Трето отделение и връщане на делото на друг тричленен състав на ВАС със задължителни указания за прилагането на закона, както и се претендира присъждане на направените разноски за настоящата съдебна инстанция. В съдебно заседание искането за отмяна се поддържа от адв. Т. Балевски и адв. А. Икономов, които са представили и писмени бележки. Позовават се на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК предвид, че и двете дела са по исково производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ответникът по искането за отмяна О. В. чрез процесуалните си представители юриск. Нанкова и юриск. Кискинов я оспорват, като изразяват доводи за недопустимост, а алтернативно за неоснователност, както и претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни доводи излагат в депозирания писмен отговор. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна съгласно чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: С решение № 9990/20.07.2018 г. по адм. дело № 5634/2017 г. на ВАС, Трето отделение, чиято отмяна по чл. 239, т. 4 АПК се иска, е отменено решение № 325/27.02.2017 г. по адм. дело № 611/2016 г. на Административен съд – гр. В. в частта, с която О. В. е осъдена да заплати на "БГ Маркет" ЕООД – гр. В. сумата 223 672 лв., представляваща обезщетение за вреди за периода от 01.03.2011 г. до 31.12.2011 г. – пропуснати ползи, причинени от незаконосъобразното бездействие на кмета на О. В. да деактува и предаде владението върху недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. "Щ." ..№..., представляващ имот с ид. № 10135.1507.231 по КККР – В. с площ 888 кв. м., идентичен с ПИ 1064 по кадастралния план от 2003 г. с площ от 891 кв. м., ведно с находящата се в дворното място масивна сграда с ид. 10135.1507.231. 1 по КККР – В., като посочената по-горе сума представлява неполучена наемна цена за имота за посочения период, ведно със законната лихва за забава в размер на 68 239, 66 лв. за периода от 01.03.2013 г. до 29.02.2016 г. и разноски по делото 5 674, 12 лв. и вместо него е постановено друго решение на основание чл. 222, ал. 1 АПК, с което е отхвърлен предявения иск от "БГ Маркет" ЕООД – гр. В., а в останалата част, в която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за разликата до пълния размер на претендираната сума от 239 380 лв. и до пълния размер на лихвата от 136 082 лв. за пропуснати ползи от незаконосъобразното бездействие на кмета да деактува и предаде владението на процесния имот, е оставено в сила първоинстанционното решение. С първоинстанционното решение на Варненския административен съд, с което е уважен частично иска на "БГ Маркет" ЕООД за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за пропуснати ползи от незаконосъобразното бездействие на кмета на О. В. да деактува и предаде владението на процесния имот, описан по-горе, е прието, че това бездействие представлява административна дейност. От данните по делото се установява, че имотът първоначално е бил реституиран с решение № 979/18.12.2007 г. по адм. дело № 464/2007 г. на Окръжен съд – гр. В. на основание чл. 1 ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС на Д. В., В. П., Б. Д., К. К., Ц. В., Е. И. и А. С., а с нотар. акт № 57, т. ІІ, дело № 290/16.01.2008 г. имотът е бил продаден на "БГ Маркет" ЕООД. С молба № РД-8-94-Б/16.01.2008 г. дружеството е поискало от кмета на О. В. да бъде отписан имота от актовите книги на общината на основание чл. 64, ал. 13 ОбС и да се предаде владението му. Физическите лица, на които е реституиран имота са поискали на основание чл. 257 АПК отмяна на незаконосъобразното бездействие на кмета да извърши действия по отписването му от актовите книги на общината и да предаде владението му на "БГ Маркет" ЕООД, като в тази връзка с решение № 1024/14.07.2008 г. по адм. дело № 432/2008 г. на Варненския административен съд това искане е уважено, а решението е оставено в сила с решение по адм. дело № 13662/2008 г. на ВАС, Трето отделение. Впоследствие кметът на О. В. е предявил отрицателен установителен иск срещу "БГ Маркет" ЕООД, че последният не е собственик, но той е отхвърлен с решение по гр. дело № 118/2010 г. от Варненския окръжен съд, оставено в сила с решение по в. гр. дело № 214/2012 г. на Апелативен съд – гр. В.. С решение № 9990/20.07.2018 г. по адм. дело № 5634/2017 г. на ВАС, Трето отделение, чиято отмяна се иска с настоящето искане по чл. 239, т. 4 АПК, е прието, че спорното бездействие на кмета на О. В. да деактува имота и да предаде владението му не представлява административна дейност, а вътрешнослужебен акт, тъй като представлява дейност по регистриране и отчитане на имотите, общинска собственост. По отношение на валидния титул за собственост на "БГ Маркет" ЕООД касационният съд е приел, че дружеството е могло да предяви осъдителен иск по чл. 108 ЗС, за да получи фактическата власт върху имота. Относно признатото със съдебен акт, влязъл в сила на граждански съд за право на задържане в полза на общината, е прието от съда, че обосновават нейното право да не предава владението на имота, както и че изпълнението по заведеното изпълнително дело било спряно. Въз основа на тези мотиви ВАС, Трето отделение е приел за неправилно първоинстанционното решение на Варненския административен съд и го е отменил частично за 223 672 лв. и съответните лихви и е отхвърлил предявения от "БГ Маркет" ЕООД иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу кмета на О. В.. В частта, в която от първоинстанционния съд е отхвърлен иска за разликата до пълния размер на главница и лихви, описани по-горе, решението е оставено в сила. С решение № 625/17.01.2017 г. по адм. дело № 348/2016 г. на ВАС, Трето отделение, на което се позовава искателят, за да иска отмяна на влязлото в сила решение по адм. дело № 5643/2017 г. на основание чл. 239, т. 4 АПК е установено по предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, че претендираните вреди за пропуснати ползи са вследствие незаконосъобразното бездействие по чл. 64, ал. 1 ЗОбС на кмета на О. В. да деактува процесния имот и да предаде владението на имота по искането на "БГ Маркет" ЕООД. От това незаконосъобразно бездействие на кмета според съда дружеството е претърпяло имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, както и е налице връзка между бездействието на административния орган и причинените на ищеца вреди поради дълготрайната невъзможност да упражнява владение върху собствения си имот, да го ползва и да извършва действия по управлението му, да го отдаде под наем и др. Относно характера на посоченото бездействие на кмета да деактува и предаде имота, съдът е приел, че то е от административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като се е позовал на определение № 32/30.11.2010 гр. по дело А № 17/2010 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС, с което е разрешен спорът за подсъдност по предявения от "БГ Маркет" ЕООД иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и е определен Административен съд – гр. В. да разгледа исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предмет на делото. Въз основа на така изложеното е прието по адм. дело № 348/2016 г., че обжалваното първоинстанционно решение, с което са отхвърлени исковете, предявени от "БГ Маркет" ЕООД по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу О. В. и е осъдена същата община да му заплати неимуществени вреди от пропуснати ползи за периода от 01.07.2009 г. до 3101. 2010 г. в размер на 103 935 220 лв.; за периода 01.02.2010 г. до 20.06.2010 г. 146 690 лв. и а периода от 01.07.2010 г. до 31.12.2010 г. 176 0128 лв. със съответните лихви, е неправилно и на основание чл. 222, ал. 1 АПК е постановено друго решение по съществото на спора, с което са уважени предявените искови претенции по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за посочените по-горе периоди.. Основният въпрос за разрешаване, който дължи настоящия петчленен състав е, дали е налице основанието по чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на влязлото в сила решение по адм. дело № 5634/2017 г. поради противоречието му с друго влязло в сила решение по адм. дело № 348/2016 г. и двете по описа на ВАС, Трето отделение. Отмяната на влязло в сила решение представлява извънинстанционен способ за отмяна на лимитативно изброените в чл. 239 АПК основания, като соченото от искателя по чл. 239, т. 4 АПК представлява противоречие на решението, чиято отмяна се иска с друго решение. Не се допуска отмяна на влязло в сила решение поради противоречие с мотивите с другото решение, какъвто е настоящия случай. Отмяната по чл. 239, т. 4 АПК касае противоречие единствено и само между диспозитивите на двете решения. Предвид, че отмяната цели да се разруши силата на пресъдено нещо на вече влязлото в сила решение, тя не е част от инстанционния съдебен контрол и за да се допусне, трябва да са налице лимитативно изброените в чл. 239 АПК основания, едно от които е предявеното по т. 4. Както вече се посочи, за да се допусне успешно отмяна на влязло в сила решение поради противоречие с друго решение се изисква пълно субективно и обективно тъждество между страните и предмета на делата. В ТР № 6/25.11.2010 г. по тълк. дело № 4/2010 г. ОС на Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че само чрез изясняване на предмета на делото може да се установи дали две дела са тъждествени или не. В процесния случай и двете съдебни производства касаят искови производства по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което и искателят чрез процесуалните си представители се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС и в което се приема, че за да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК трябва да е налице пълен обективен и субективен идентитет по делата, както и противоречие ще е налице между тях, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет на делото, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите, а не в мотивите предвид, че последните не се ползват със сила на пресъдено нещо, както принципно е прието и в ТР № 6/25.11.2010 г. на ВАС. К. е практиката и на ВКС по тези дела и в които изрично се приема, че когато на едно и също правно основание, но за различни периоди, са постановени решенията, то не е налице обективен идентитет между тях и не може да се уважи искане по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. В този смисъл са решения по гр. дела № 4385/2013 г., № 6821/2013 г., № 16/2014 г., № 6138/2014 г., № 4070/2014 г., № 2279/2015 г. и № 3575/2015 г., всичките на ВКС. Н. съдебен състав се позовава на съдебната практика на ВКС предвид, че обикновено по чл. 239, т. 4 АПК се претендира отмяна на влязло в сила решение поради противоречие с решение, като обикновено те са постановени по сходни казуси, но при различни административния актове и в този смисъл е и произнасянето на ВАС по ТР № 6/25.11.2010 г. В процесния случай и двете решения са издадени в искови производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, се доближават повече до съдебната практика на ВКС по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като се има предвид, че проведеното производство по ЗОДОВ макар да се разглежда от административен съд е исково по своя характер. В процесния случай е налице идентитет само относно страните по двете дела и това не е спорно, на не е налице обективен идентитет между тях, предвид, че касаят различни искания, отнасящи се до претендираните периоди за обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, които са различни по двете дела. Затова и влязлото в сила решение по адм. дело № 5634/2017 г. на ВАС, Трето отделение не може да се приеме, че противоречи на друго влязло в сила решение по адм. дело № 348/2016 г. на ВАС, Трето отделение на основание чл. 239, т. 4 АПК. Ако се възприеме тезата на процесуалните представители на искателя, как следва да се отговори на въпроса: Кое е неправилното решение? Отговор не може да се даде от гледна точка на заявеното искане за отмяна предвид липсата на пълна обективна идентичност между двете дела. Това, че решението, чиято отмяна се иска е по-късно постановеното, не означава, че то е неправилното по смисъла на чл. 239, т. 4 АПК. Относно оплакванията за неправилност на атакуваното решение, същите не следва да бъдат разглеждани. Настоящето производство е за извънинстанционен контрол на предявеното основание чл. 239, т. 4 АПК. В това производство не се разглеждат оплаквания за неправилност на решението, предвид че то е предмет на съдебен контрол на правилността на решението по чл. 208 и сл. от АПК при което се разглеждат основанията, предвидени в чл. 209, т. 3 АПК. В производството по отмяна на влязло в сила решение делото не се преразглежда относно правилността на решението по приложението на материалния закон, на съдопроизводствените правила или когато се твърди необоснованост на решението, които, както вече се изложи по-горе са относими при редовния инстанционен контрол, но не и при извънинстанционния контрол на влезли в сила решения. Това е така, защото при последния се извършва контрол само на лимитативно изброените основания в чл. 239 АПК и целта е да се разруши силата на пресъдено нещо, с което се ползват, но не следва да се отговаря и на оплаквания за наличие на основания по чл. 209, т. 3 АПК, каквито са част от изложените в искането за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. С оглед гореизложеното искането на "БГ Маркет" ЕООД за отмяна на влязлото в сила решение по адм. дело № 5634/2017 г. на ВАС, Трето отделение е неоснователно и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по искането за отмяна - О. В. следва да се присъди юрисконуслтско възнаграждение в размер на 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим съгласно чл. 144 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия