Решение № 1129 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11996/2019 г.

Решение № 1129 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11996/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "АК София" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя А. Катриели срещу Решение № 11363/24.07.2019 г., постановено по адм. д. № 15079/2018 г. по описа на Върховия административен съд, Седмо отделение. В касационната жалба се релевират доводи за наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно не е уважил искането за нова тройна съдебно-биологична и екологична експертиза, че не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Сочи се, че не е изследван въпроса с какъв акт и кога имотите на касатора са попаднали в защитената територия съставляваща ПП"Витоша", което е от съществено значение за решаване на спора. Иска се отмяна на решението на тричленния състав на Върховния административен съд и постановяване на ново с което оспорения административен акт на Министъра на околната среда и водите в частта касаеща имотите на касатора да бъде отменено. Оспорва се решението на тричленния състав на седмо отделение на Върховния административен съд и в частта на присъдените съдебни разноски, като се твърди че разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК изключва присъждането на разноски в полза на административния орган за юрисконсултско възнаграждение. Претендира се заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. В с. з. касационната жалба се поддържа изцяло от процесуалният представител на касатора. Ответната страна-Министъра на околната среда и водите, чрез процесуалният си представител оспорва изцяло основателността на касационната жалба, като поддържа изложеното в мотивите на обжалваното решение. Претендира заплащане на разноски съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като приема че изводите на първоинстанционния съд са обосновани и в съответствие с материалния закон. При извършената служебна проверка за допустимост на касационната жалба, петчленния състав приема, че същата е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, за която постановеното решение е неблагоприятно и срещу подлежащ на съдебен контрол съдебен акт. Разгледана с оглед наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, тричленния състав на Седмо отделение на Върховия административен съд е отхвърли жалбата на "АК София" ООД със седалище и адрес на управление гр. София срещу Решение № 19/31.01.2013 г. на Министъра на околната среда и водите, в частта в която е отхвърлено предложението за намаляване на територията на Природен парк "Витоша" с площта на имоти с идентификатори № 68134/2095.846 и 68134.2095.847 по кадастралната карта на гр. София, собственост на жалбоподателя. За да постанови своя акт, съдът е приел че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в установената форма, с лед провеждане на предвидената по Глава трета от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ процедура по промени на защитената територия ПП"Витоша". Спазени са етапите предвидени в разпоредбите на чл. 36 - чл. 38 ЗЗТ, намиращи приложение по силата на чл. 42, ал. 1 ЗЗТ, като органът е действал при оперативна самостоятелност определена по чл. 38, ал. 5 ЗЗТ. Приел е, че имотите на жалбоподателя попадат в границите на ПП "Витоша" и в рамките им е констатирано наличие на естествени екосистеми с характерно за тях голямо биоразнообразие на ниво флора, растителни съобщества и природни местообитания, в които протичат типични за тях природни процеси. Решението е валидно, допустимо и правилно. При контрола за законосъобразност на административния акт, тричленния състав на Върховния административен съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички относими за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, назначил е нужните съдебни експертизи и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК по критерии в чл. 146 АПК, като делото е изяснено от фактическа страна. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата по казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение в частта касаеща имотите на жалбоподателя, като убедително са опровергани възраженията, направени и пред настоящата инстанция за незаконосъобразност на административния акт. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено и при спазване на съдопроизводствените правила. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за противоречие с материалния закон и необоснованост на решението. Доказателствата по делото подкрепят приетите за установени факти и обстоятелства, които в конкретния казус са и материалноправни предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материално-правна норма. Имотите с идентификатори № 68134/2095.846 и № 68134/2095.847 съгласно кадастралната карта и регистри на гр. София попадат в м. "в. з. Беловодски път" и произхождат от имот № 659. Съгласно Скица № 812/12.07.1994 г. имота е отреден за "Управление по хидрология и метеорология-експериментална оттокова хидрология, база и озеленяване". Имота е нанесен в к. л. № 612 и е заснет през 1993 г., трасиран е през 1994 г. и със заповед от 9.11.1994 г. е допълнен в регулационния план. Със Заповед № РД-50-160–2.03.1995 г. на Гл. архитект на град София процесните имоти придобиват градоустройствен статут. За имота е налице издадена на 8.09.2005 г. на осн. чл. 140 ЗУТ виза за проучване и проектиране от Гл. архитект на район Витоша –СО за редови жилищни сгради. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза която решаващият съд приема като компетентна и обективна безспорно се установява, че към момента на постановяване на оспореното решение на Министъра на околната среда и водите и двата имота на касатора попадат в устройствена зона Рпп-Природни паркове, с начин трайно ползване-за друг обществен обект и предназначение на територията-защитена, като съгласно утвърдените със заповед № РД-179/1.03.2004 г. граници на ПП"Витоша"попадат в границите му. Тук следва да се посочи че в административните граници на Столична община попада част от природен парк"Витоша". Това заключение на вещото лице не е оспорено от процесуалният представител на жалбоподателя. Процесните имоти попадат в две защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000-BG0000113 "Витоша" за опазване на дивите птици и BG0000113"Витоша" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Обстоятелството, че имотите попадат в обхвата на ОУП на гр. София, че същите са с градоустройствен статут и за тях има издадена виза за проучване и проектиране не са пречка същите да съставляват защитена територия. Със Закона за устройство на територията се установяват изисквания, устройството на различните видове територии да се определя с устройствени схеми и планове, при спазване на действащата нормативна уредба като се допуска да бъде установен специален режим на устройство и контрол по отношение на определени територии съгласно § 5, т. 4 от ДР на ЗУТ, третиращ защитените територии за природозащита по ЗЗТ като територии с особена териториалноустройствена защита. Поради това и извода до който е стигнал съда, че при действащото законодателство няма пречка терени, включени в ОУП да бъдат обявени за защитени територии, като законодателят е предвидил само, че населените места и селищните образования в границите, определени със застроителните и регулационни планове или околовръстните полигони попадащи в защитени територии не са част от тях, но това ограничение видно от доказателствата по делото не е налице. Правилен е извода на тричленния състав на ВАС, че от приетата по делото съдебно-биологична и екологична експертиза се установява, че имотите и растителността в тях са продължение на естествена екосистема. Налице е многообразие от животински и растителни видове и техните местообитания, които са изрично и изчерпателно посочени. Макар и малка част от далеч по-голяма територия, те опазват част от една сравнително добре запазена естествена горска екосистема. Имотите са притежавали такива характеристики и към момента на издаването на оспореното решение, тъй като периода от този момент до момента на изготвяне на експертизата от 6 години и твърде малък за значителни промени. При тези данни касационната инстанция приема за обоснован и в съответствие с материалния закон извода на тричленния състав на Върховния административен съд, седмо отделение относно качеството на имотите като съответстващи на изискването на чл. 29, ал. 1 ЗЗТ. Съгласно сочената разпоредба за природни паркове се обявяват територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания. Следователно процесните имоти имат характеристики да бъдат защитени територии и правилно административния орган с оспореното решение е отказал да уважи предложението на комисията за изключването им от териториалния обхват на Природен Парк"Витоша". Настоящата инстанция преценя като неоснователно възражението на касатора, че първоинстанционния съд не е изследвал въпроса относно законосъобразността на включването на имота в границите на защитената територия, поради което е решението е постановено в нарушение на материалния закон. Както правилно е приел решаващият съд, което се споделя и от касационната инстанция решението на Министъра на околната среда и водите, предмет на контрол за законосъобразност не е решение с което се определят границите на защитени територии. С него органът се произнася единствено по предложението за намаляване на територията на ПП "Витоша" чрез изключване на определени имоти от границите на парка поради това, че са престанали да отговарят на изискванията за защитени територии. Следователно релевантни за решаване на спора са фактите относно статута на имотите с оглед на изискването на чл. 29, ал. 1 ЗЗТ. Ако един имот попада в границите на природен парк и не е напълно и необратимо унищожен или увреден, като не е престанал да изпълнява предназначението си на защитена територия, искането му за изключване на това основание е неоснователно, както правилно е приел тричленния състав. Дали актовете с които процесните имоти са включени в защитената територия на ПП "Витоша" са законосъобразни или не, не е предмет на настоящото производство. Това може да стане в отделна процедура, при различен ред и предпоставки за уважаване на искането. Правилни са изводите на решаващият съд, че обстоятелството че процесните имоти попадат в две защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 е неотносимо към настоящия правен спор, тъй като става въпрос за различни по своя характер правни режими на една и съща територия. Установяването че един имот попада в защитена зона от екологичната мрежа натура 2000 не е защото имотът е защитена територия по ЗЗТ, а защото се е приело че отговаря на изискванията за защитена територия. Предпоставките за включване на един имот в екологичната мрежа на Натура 2000 не са предмет на регламентация на ЗЗТ, а на Закона за биологичното разнообразие. Настоящата инстанция счита, че не се доказа и соченото като касационно основание за отмяна съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е обсъдил всички доказателства и становища на страните в тяхната съвкупност и съотносимост. Неоснователно е твърдението, че съдът не е съобразил направеното от комисията назначена от Министъра на околната среда и водите предложение за изключване площта на процесните имоти от границите на парка. Комисията по чл. 38, ал. 1 ЗЗТ не е органът който взема крайните, пораждащи правни последици актове. Комисията от една страна е средство за участие в административното производство на всички заинтересовани страни- чл. 38, ал. 2 ЗЗТ, а от друга страна помощен орган на Министъра на околната среда и водите. Министъра не е задължен да приеме предложението на комисията дори да е взето единодушно. Неоснователно е твърдението, че съдът неправилно не е уважил искането за назначаване на тройна съдебно-биологична и екологична експертиза. Само по себе си обстоятелството, че съдът не е уважил доказателствено искане на една от страните, каквото в случая се явява искането за нова тройна експертиза не е достатъчно за да се приеме че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В компетентността на решаващия съд е да прецени доколко това искане е относимо към правния спор и необходимо ли е неговото уважаване за изясняване на фактите по делото. Правилно съдът е приел, че изготвената и представена съдебно-биологична и екологична експертиза е компетентна и обоснована, че вещото лице е отговорило подробно на поставените в задачата въпроси, както и на тези в съдебното заседание, поради което не е необходимо изготвянето на нова тройна експертиза със същата задача. Направените от процесуалният представител на жалбоподателя възражения относно експертизата са общи, без конкретизация на оплакванията и без доказателства относно безпристрастността на в. л. Горното обосновава като правилен извода на тричленния състав на Върховния административен съд, че жалбата на "АК София"ООД, с оглед съответствието на имота с изискванията за характера на имота е неоснователна, поради което и решението му следва да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция счита, че правилно първоинстанционния съд, съобразявайки обстоятелството че жалбата е отхвърлена, както и че искането за разноски е направено своевременно е присъдил в полза на Министерството на околната среда и водите разноски съставляващи юрисконсултско възнаграждение, които съдът с оглед сложността на делото е определил в размер на 200 лв. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че чл. 143, ал. 4 АПК изключва възможността за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК намираща приложение в настоящото производство по силата на чл. 144 АПК в полза на юридическите лица се дължат разноски когато същите се представляват от юрисконсулт, като размера им се определя по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. При този изход на делото пред касационната инстанция, в полза на Министерството на околната среда и водите следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, като размерът съдът съобразява с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК и определя на 150 лв. Претенцията на ответника до сумата от 300 лв. следва да се отхвърли. Пред вид изхода на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия