Решение № 13221 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4029/2018 г.

Решение № 13221 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4029/2018 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството по делото е по реда на чл. 208 от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" Велико Търново срещу Решение № 536 от 12.01.2018 година, постановено по адм. д. № 776/2016 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е прогласен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № Р-04000415003305-091-001/26.7.2016 г., издаден от орган по приходите, в частта, потвърдена с Решение № 346/14.11.2016 г. на ДОДОП, с което на М. М., [населено място], са определени допълнителни задължения както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); за 2006 г. в размер на 4 548, 76 лева и лихви в размер на 4 775, 03 лева, данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 25 425, 38 лева и лихви в размер на 22 945, 95 лева, данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 51 154, 79 лева и лихви в размер на 38 451, 02 лева, данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 13 958, 35 лева и лихви в размер на 8 913, 67 лева, данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 7 343, 78 лева и лихви в размер на 3 927, 49 лева. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно касационният жалбоподател е изложил оплакванията си и фактите по делото, като е приложил писмени доказателства. Претендира уважаване на касационната жалба и присъждане на разноски в размер на 8 688 лв. Ответникът по касационната жалба М. М., [населено място], я оспорва, твърди, че решението е правилно и претендира неговото оставяне в сила. Представя писмен отговор и моли за присъждане на разноски в размер на 12 790 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в сроковете предвидени в чл. 211, ал. 1, респ. чл. 230 АПК и е процесуално допустима. Разгледани по същество касационната жалба е основателна. С атакуваното пред настоящата инстанция решение, ВТАС е прогласил за нищожен Ревизионен акт /РА/ № Р-04000415003305-091-001/26.7.2016 г., издаден от орган по приходите, в частта, потвърдена с Решение № 346/14.11.2016 г. на ДОДОП. С него, на М. М., [населено място] са определени допълнителни задължения както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.); за 2006 г. в размер на 4 548, 76 лева и лихви в размер на 4 775, 03 лева, данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 25 425, 38 лева и лихви в размер на 22 945, 95 лева, данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 51 154, 79 лева и лихви в размер на 38 451, 02 лева, данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 13 958, 35 лева и лихви в размер на 8 913, 67 лева, данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 7 343, 78 лева и лихви в размер на 3 927, 49 лева. В последствие с допълнително решение № 64/27.02.2018 г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в основното си решение, като в диспозитива се заличава "като законосъобразен". Обжалваното решение е неправилно. По валидността на ревизионния акт с касационната жалба са представени Заповед № 532/25.08.2014 г. на Директора на ТД на НАП, с която на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Закона за националната агенция по приходите и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК са определени органи по приходите, компетентни по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да издават заповеди за възлагане на данъчни ревизии, между които е и Ц. П.. Представена е Заповед за възлагане на ревизия № 1200050 от 09.01.2012 г., с която на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК от Ц. П. е възложена ревизия на М. М., [населено място], която да бъде извършена от Н. П., И. Г. и В. В.. Представени са Ревизионен акт № Р-06-1200050-091-01/11.12.2014 г., издаден от Г. Т. на М. М., [населено място]; жалба до Директора на ОДОП гр. Велико Търново от ревизираното лице; Решение № 193/04.05.2015 г. на Директора на ОДОП гр. Велико Търново, с което е отменен РА и преписката е върната със задължителни указания. ВТАС е приел жалбата на М. М., [населено място] за основателна и атакувания РА за нищожен, тъй като повторното ревизионно производство е било образувано с издаването на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000415003305-020-001/11.05.2015 г., издадена от Ц. П., на длъжност "началник сектор" в ТД на НАП - В. Търново, офис Враца, в изпълнение на отменителното решение на директора на Д "ОДОП" - В. Търново при ЦУ на НАП. Позовал се е на нормата на чл. 112, ал. 2. т. 1 от ДОПК, предвид на която ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията, при което съгласно ал. 2, т. 1, същата може да се възложи от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Заповедта, с която е започнало производството е била издадена от Началник сектор в ТД на НАП Велико Търново, офис Враца, т. е. е издадена от орган на приходите, който е с изнесено работно място – офис Враца. Правомощията на административните органи се определят в закона, като в чл. 11, ал. 3 от ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК не е предвидено правомощие на директора на ТД на НАП с което да овластява органи по приходите по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, действащи в управляваната от него ТД на НАП, да ограничава компетентността им да издават заповеди за възлагане на ревизии по чл. 112 от ДОПК по територия за част от територията на ТД на НАП. В този смисъл е т. 1 от тълк. р. № 5/22.06.2015 г. по тълк. д. № 4/2014 г. Изрично закона изисква надлежно оправомощаване на органа по приходите, който е възложил ревизията от страна на Директор на ТД на НАП. Конкретни указания съдът не е дал нито в разпореждането, с което делото е образувано, нито в откритото съдебно заседание. С касационната жалба е представена такава Заповед, с която органът възложил ревизията и издал ЗОКО се определя като компетентен орган за издаване на процесния РА. Той е разполагал с такива делегирани правомощия. От представените с касационната жалба доказателства е видно, че ревизионното производство е започнало със ЗВР № 1200050/09.01.2012 година, връчен лично на М. М. на 19.04.2012 година, а не както е приел съдебният състав със ЗВР № Р-04000415003305-020-001/11.05.2015 г., издадена след отменителното решение. Депозирана е жалба от М. срещу първия РА, като същия е бил отменен с Решение № 193/04.05.2015 г. на Директор Дирекция ОДОП Велико Търново и преписката е върната на органа, издал ЗВР със задължителни указания за издаване на нов РА. Новото решение на Директор ОДОП Велико Търново е било връчено на М., т. е. той е бил уведомен, че по отношение на него ще се извърши повторна ревизия. Същият е получил този ЗВР и е водил кореспонденция с данъчните органи. Повторната ревизия следва да се счита за продължение на първата, като производството е висящо до влизане в сила на РА. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че решението е неправилно като постановено в нарушение на изискванията на приложимия материален данъчен закон и при непълен доказателствен материал. Решението следва да се отмени и производството да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като следва да се изложат мотиви по съществото на спора. С оглед изхода от спора, разноски за страните не се дължат. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение