Решение № 3008 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6078/2016 г.

Решение № 3008 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6078/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. И. Б. против решение № 50/14.03.2016 г., постановено по адм. дело № 532/2015 г. по описа на Административен съд С. З. с доводи за неправилността му, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се обяви за нищожен или отмени като незаконосъобразен оспореният от нея пред съда Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Претендира сторените по делото разноски. Ответникът, зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е допустима. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на Т. И. Б. против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ от 16.11.2015 г. на зам. изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие", с който е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена сума по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на закона. Така постановеното решение е валидно и допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от жалбоподателя обстоятелства, на които се основава оспорването на АУПДВ, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на жалбата съгласно приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. Обратно на твърдяното в касационната жалба правилно съдът е приел, че обжалвания пред него АУПДВ е издаден от компетентен орган. Органът, издал оспорения акт за установяване на публично държавно вземане е определен от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в съответствие с разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. последно от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Съгласно тази разпоредба, към която препраща чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители, ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е притежавал материалната компетентност да издаде обжалваният пред съд АУПДВ, предоставена му с представената по делото заповед № 0З - РД/323 от 11.03.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Неоснователно е и твърдяното в касационната жалба неправилно приложение на закона, поради неупражнен от първоинстанционния съд косвен контрол на административния акт, на който се основава АУПДВ, предмет на оспорване. В решението е даден обстоен отговор на този довод на жалбоподателя, настоящата инстанция споделя мотивите на съда, постановил обжалваното решение, поради което не следва да ги преповтаря. Правото да се оспори като нищожен един административен акт не е ограничено във времето съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, което право не се установява да е упражнено в случая. Вместо това се иска недопустим от АПК косвен контрол в съдебно производство по оспорване на друг административен акт. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение