Решение № 17207 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9907/2011 г.

Решение № 17207 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9907/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба, подадено от юрк. П. Гьорчева, действаща по пълномощие на областния управител на област Бургас, против решение № 67/1.02.2010 г. по адм. дело № 267/2009 г. по описа на Административния съд - Бургас. Според изложеното в касационната жалба, съдът е обосновал решението си въз основа на заключение на вещо лице, което е изведено в противоречие с правилата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ. Конкретно е посочено, че клетвената декларация от 25.11.1994 г. на Параско Димитров Камацаров не може да бъде възприета като документ по смисъла на цитираната разпоредба. Посочва се, че нотариалната заверка на клетвената декларация не удостоверява верността на съдържанието, поради което същата не може да бъде база за изчисления на изоставеното в с. Кобалица имущество. При тези съображения се иска отмяна на решението като неправилно и потвърждаването като законосъобразна на заповед № РД-09-10/11.02.2009 г. на Областния управител на област Бургас. Ответната страна - Иван Парасков Димитров, представляван от адв. Тодорка Мурджева, застъпва в подробен писмен отговор и становище, че решението е правилно и следа да бъда оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава заключение за правилност на съдебното решение, позовавайки се на аргументите изложени от прокурора в съдебно заседание, проведено на 18.10.2010 г. по адм. дело № 3971/2010 г. по описа на Върховния административен съд. Върховният административен съд, като разгледа касационната жалба, намира че същата е допустима за разглеждане като редовно подадена от пълномощник на надлежна страна, в срока и същата отговаря на изискванията на чл. 212 и 213 АПК. С оспорваното решение, съдът е отменил заповед № РД-09-10/11.02.2009 г., издадена от областния управител на област Бургас, и е утвърдил представената оценка, определяйки стойността на обезщетението в компенсаторни записи в полза на Иван Парасков Димитров с признато право на обезщетение с компенсаторни записи съгласно решение № РД-07-325/17.10.2000 г. на областния управител на област Бургас, за стойността на описаното в клетвена декларация от 25.11.1944 г. от наследодателя Параско Димитров Камцаров в размер на 296 200 лева в компенсаторни записи. С оглед изхода да делото, съдът е осъдил Областна администрация - Бургас, да заплати от бюджета си на Иван Прасков Димитров съдебни разноски в размер на 400 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел за незаконосъобразна заповед № РД-09-10/11.02.2009 г. на областния управител, с която е отказано да бъде утвърдена представената експертна оценка с вх. № 98-Б-3975/10.03.2008 г. Прието е, че административният орган е действал в противоречие с чл. 4, ал. 3, т. 2 ЗОСОИ, изключвайки приложената клетвена декларация, като документ свидетелстващ за стойността на подлежащото на обезщетяване имущество. Законът е тълкуван като по отношение чл. 4, ал. 3, т. 2 ЗОСОИ, съдът е приел, че в него не се сочи изчерпателно в какъв акт или писмен документ следва да се съдържа стойността на имуществото. Поради това и е приел за неоснователен мотива на административния орган, че жалбоподателя има задължение да представи допълнителен официален удостоверителен документ за стойността на имуществото. Въз основа на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и даденото с нея заключение за стойността на дължимото обезщетение, определено по методиката по чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСИ, в размер на 296 000 лева, съдът е приел, че оценката, чието утвърждаване органът е отказал, възлизаща на същата стойност е правилно изведена. Отчитайки, че не са намерени документи в архива на МВнР относно имущество, изоставено на територията на Кралство Гърция за периода 1941 - 1964 г., на името на Параско Камцаров е прието, че на основание чл. 6, ал. 6, изр. посл. от ЗОСОИ, следва да бъде утвърдена оценката на признатото право на обезщетение по решение № РД-07-325/17.10.2000 г., с компенсаторни записи в размер на 296 200 лева, в който размер освен стойността на имуществото, според съда следвало да се прибави и внесеното възнаграждение за изготвяне на експертизата в съдебното производство в размер на 200 лева. Решението в частта му, с която е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-09-10/11.02.2009 г. на областния управител е правилно, като настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че отказът да се оцени едно признато право на обезщетение като краен резултат води до дерогирането му. В допълнение следва да се допълни, че административният орган и помощната комисия по разглеждане на исканията не са извършили коректно изследване на приложимия материален закон с оглед предмета на произнасяне. защото по силата на решение № РД-07-325/17.10.2000 г. на областния управител на област Бургас, на Иван Парасков Димитров, в качеството му на наследник на Параско Димитров Камцаров, е признато правото за обезщетение с компенсаторни записи за стойността на описаното в клетвена декларация от 25.11.1944 г. движимо имущество в Гърция. Видно от цитираната декларация, в нея са включени движими вещи отнасящи се до покъщнина, продукти (хранителни), земеделски произведения, фураж, земеделски инвентар и други (дърва за огрев). При това положение, извън предмета на произнасяне се явяват мотивите на органа относно оценяването на недвижимите имоти, както и тези относно приложението на методиката по чл. 4, ал. 3, т. 2 ЗОСОИ. Решението е неправилно, обаче, в частта, с която съдът "утвърждава представената оценка и определя стойността на обезщетението в компенсаторни записи в полза на Иван Парасков Димитров с признато право на обезщетение с компенсаторни записи съгласно решение № РД-07-325/17.10.2000 г. на областния управител на област Бургас, за стойността на описаното в клетвена декларация от 25.11.1944 г. от наследодателя Параско Димитров Камцаров имущество в с. Кобалица, околия Драмска, Гърция, в размер на 296 200 лева в компенсаторни записи". Съдът, определяйки стойността на изоставеното имущество се е позовал на приетото по делото заключение на назначената "съдебно-техническа експертиза", съдържаща отговор на въпроса, поставен с протоколно определение от 13.04.2009 г.: съгласно установената в чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ методика да определи размера на дължимото обезщетение за имущество, описано в клетвена декларация". Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 ЗОСОИ, методиката, описана в разпоредбата, е приложима само в случай, когато предмет на остойностяване са "други" имущества, различни от описаните в т. 1, които от своя страна следва да бъдат тълкувани като дружествени дялове, акции, облигации (бонове), влогове, депозити и др. банкови сметки, авторски и сродни права, облигационни и търговски вземания и пр. други имущества, различни от движимите и недвижими вещи. В случая, предмет на остойностяване е обикновена покъщнина - дюшеци, възглавници, юргани, домакински съдове, храна, дърва за огрев, брадва, мотики и т. н., както и земеделски произведения - памук, слама. При така установеното, касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд е допуснал грешка при определяне предмета на назначената "съдебно-техническа" експертиза, относно методиката за остойностяване на имуществото като не е съобразил отликата между приложното поле на методиката по чл. 4, ал. 3, т. 2 ЗОСОИ и факта, че обектът на обезщетяване са движими вещи, които като такива попадат в обхвата на чл. 4, ал. 3, т. 1, б. "в" - всякакви други движими вещи" от ЗОСОИ, каквито безспорно са описаните в декларацията движими вещи - един дюшек с памук, 8 бакърени съда, юргани и други домашни вещи подробно описани в декларацията. Съдът не е изложил мотиви към стойностите, изведени в заключението на вещото лице спрямо различните вещи, спрямо целта посочена в чл. 3, ал. 3 ЗОСОИ, а именно да бъдат обезщетени българските граждани и техните правоприемници, със стойността на чието недвижимо и движимо имущество (без земеделските земи) е погасен държавен дълг, съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция. Безкритично е приета оценката както от житейска гледна точка така и от настоящото ценово равнище на обикновените стоки за потребление, е разбирането на съда, че "18 кг (л. 103) олио, следва да участват като подлежаща на остойностяване вещ със стойност от 5000 доминирани лева или че "3 куб. м дърва за огрев (горене)" с 6000 доминирани лева, респ. че получената стойност, съобразно методиката по чл. 4, ал. 3, т. 2, увеличаваща тези стойности допълнително, води до справедлив и законосъобразен размер на дължимото обезщетение. При тези необосновани мотиви (с оглед оспорването на касатора в с. з. на 19.10.2009 г.), касационната инстанция, счита че решението в неправилната му част следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който след като съобрази с тълкуването на закона, направено в мотивите по-горе, да се произнесе съобразно правомощията си по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ, относно определяне размера на дължимото обезщетение, дължимо на Иван Парасков Димитров. С оглед забраната на чл. 227 АПК разглеждането на делото следва да продължи от трето отделение пред настоящия съдебен състав. По търсените разноски, съдът не дължи произнасяне на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,