Решение № 15998 от 14.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3099/2012 г.

Решение № 15998 от 14.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3099/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на EТ "Златното руно ДТХ - Димитър Христов", подадена чрез управителя Димитър Христов Трифонов, против Решение № 12 от 5.01.2012 г. по адм. дело № 1441/2011 г. на Административен съд - Варна, първи състав, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 031003749/20.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 60/2.03.2011 г. на Директора на Дирекция на "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който за д. п. м. 11 и м. 12.2007 г., д. п. 1.01.2008 г. - 30.11.2008 г., д. п. 1.01.2009 г. - 30.04.2009 г. и д. п. м. 06, 10 и 12.2009 г. и д. п. м. 04.2010 г. са определени допълнителни данъчни задължения за ДДС по ЗДДС, общо в размер на 19535.92 лв. и лихви за забава, общо в размер на 1991.47 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на РА. Претендира разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение № 12 от 5.01.2012 г. по адм. дело № 1441/2011 г. Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на EТ "Златното руно ДТХ - Димитър Христов" против РА № 031003749/20.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 60/2.03.2011 г. на Директора на Дирекция на "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който за д. п. м. 11 и м. 12.2007 г., д. п. 1.01.2008 г. - 30.11.2008 г., д. п. 1.01.2009 г. - 30.04.2009 г. и д. п. м. 06, 10 и 12.2009 г. и д. п. м. 04.2010 г. са определени допълнителни данъчни задължения за ДДС по ЗДДС, общо в размер на 19535.92 лв. и лихви за забава, общо в р-р на 1991.47 лв. Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. 1./ Относно начислен ДДС в размер на 8639.20 лв. за м. 12.2009 г. Жалбоподателят поддържа, през 2009 г. не е имал приходи от продажба на земеделска продукция, и че не е извършвал продажби на продукти, посочени в подадената справка до органа по приходите. Съдът е изложил съображения за неоснователност на тези възражения. Установил е, че ЕТ е регистриран като земеделски производител в ОД "Земеделие", МЗХ гр. Разград от 2006 г. до 2010 г., като е декларирал производство на домати и краставици /оранжерийни/ и зеле, както животновъдство - овце майки. В хода на ревизията лицето в писмени обяснения е декларирало, че притежава оранжерии - 5 бр. с обща площ от 3 дка, находящи се в землището на гр. Кубрат, в които отглежда зеленчуци, магазин за хранителни стоки, които продава при средна надценка от 10%. Декларирал е и 53 бр. овце. Жалбоподателят е заявил, че финансирането на дейността на фирмата е изцяло от приходи от търговия със хранителни стоки, субсидии, както и от приходите от зеленчукопроизводство и животновъдство. Установено е от представената справка за кредитните обороти по сметки и отразените такива в СД по ЗДДС от ЕТ за периода от 1.11.2007 г. до 30.04.2010 г. -изготвена от счетоводителя Ат. Салиева и подписана от жалбоподателя, че са декларирани приходи по с/ка 702" Приходи от селскостопанска дейност 43196.00 лв. /л. 151 - 153 от п-ката/. По делото е приложена и справка /л. 287 от п-ка/ без дата на изготвяне и подписана от счетоводителя Ат. Салиева, в която подробно е описаната продукцията -зеленчуци и животни /агнета/, мярка, количество, ед. цена и стойност. Приходите от земеделската продукция са отразени в оборотната ведомост на ЕТ за 2009 г., както и в ОПР към ГДД по ЗКПО за 2009 г. От събраните в хода на ревизията доказателства безспорно е установено, че лицето е реализирало приходи от селскостопанска дейност, но за същите не са съставени първични счетоводни документи, и не са отчетени през касовия апарат на фирмата. Според съда констатациите на органите по приходите се подкрепят и от заключението на ССЕ експертиза-т. 2, въз основа на която е установено, че счетоводството на жалбоподателя не е редовно водено, и че за получените приходи не са издавани първични счетоводни документи. Констатациите в РА не се оборват и от заключението по приетата СГЕ. С оглед на събраните доказателства по делото съдът е приел, че правилно и законосъобразно органът по приходите е начислил допълнително ДДС на основание чл. 86 от ЗДДС, във вр. с чл. 82 от ЗДДС за дан. п. м. 12.2009 г., както и правилно е изчислен размера на дължимия ДДС. 2./ Относно начислен ДДС в размер на 9117.70 лв. за м. 04.2010 г. Съдът е установил, че при извършена проверка в обекта на ревизираното лице - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Кубрат, документирана с Протокол № 1011965/30.04.2010 г. /л. 315-325/ е констатирано, че наличните стоки в обекта са в размер на 1265.17 лв. без надценка и без ДДС. При извършването на инвентаризацията е присъствал и жалбоподателят, видно от положените подписи в протокола и описите на наличните стоки, което обстоятелство не се оспорва от същия. Установено е по счетоводни данни към момента на проверката, че остатъка по счетоводна сметка е в размер на 46853.66 лв., т. е. към 30.04.2010 г. са налице липси в размер на 45588.49 лв. Твърденията на жалбоподателя, че размера на липсите не е този, който е констатиран по време на инвентаризацията според съда не са подкрепени с доказателства. Дори и ССЕ в т. 4 вещото лице е посочило, че са налице липси точно в този размер, който е констатиран в РА от органа по приходите като размера на дължимия ДДС е 9117.70 лв. Вещото лице е извършило проверка в счетоводството жалбоподателя и е изследвало движението на с/ка 304 "Стоки" подробно както през периода 1.01.2009 г. - 31.12.2009 г., така и през периода 1.01. - 30.04.2010 г. Безспорно е установено и че лицето се е възползвало от правото на приспадане на данъчен кредит по всички свои фактури, намерили счетоводно отражение в предприятието му. С оглед на горното и на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС съдът е приел, че законосъобразно е начислен от органа по приходите допълнително ДДС в размер на 9117.70 лв. за м. 04.2010 г. 3./ Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит за дан. п. м. 11.2007 г. до м. 10.2009 г. вкл. От събраните в хода на ревизията доказателства, представени от жалбоподателя, е установено, че същият е ползвал право на данъчен кредит по 92 бр. фактури, подробно описани в РД /л. 47 -51 от адм. п-ка/, които са с предмет на доставка - резервни части за автомобили, автогаз, дизел, консумативи, моторно масло. Органът по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит като е приел, че стоките закупени с процесните фактури не са използвани за икономическата дейност на лицето. След анализ на приложимите в случая правни норми, съдът е обосновал извод за недоказаност, че стоките по процесните фактури са придобити и използвани за нуждите на икономическата дейност на жалбоподателя. Видно е, че същият е закупил автогаз, консумативи и горива за автомобил като не са представени доказателства фирмата да е разполагала с собствени или наети автомобили, които да използва за икономическата си дейност. С оглед представените доказателства, обосновано според съда органите по приходите са приели, че за ревизираното лице не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, вр. с чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. ВАС намира, че изложените в касационната жалба фактически и правни доводи са аналогични с тези развити в жалбата против ревизионния акт и в жалбата пред АС-Варна, на които решаващият съд при разглеждане на спора много обстойно и задълбочено е дал отговор. АС е обсъдил всички възражения и въз основа на събраните по делото доказателства е направил обосновани изводи за законосъобразност на РА. Безспорно е, че касаторът е регистриран като земеделски производител в ОД "Земеделие", МЗХ гр. Разград. От приложените по делото счетоводни документи е доказано, че касаторът е реализирал приходи от селскостопанска дейност, за която не са съставяни първични счетоводни документи и не са отчитани през касовия апарат на фирмата. Този извод се подкрепя и от заключението на ССЕ, поради което законосъобразно органите по приходите са начислили допълнително ДДС на основание чл. 86 във вр. чл. 82 от ЗДДС за дан. п. м. 12.2009 г. Правилно е начислен допълнително ДДС и за м. 04.2010 г. на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, с оглед констатираните от органа по приходите липси при извършената проверка в магазина на касатора, наличието на които са установени и от вещото лице. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит за дан. периоди м. 11.2007 г. до м. 10.10.2009 г. по 92 бр. фактури с предмет на доставката - резервни части за автомобили, автогаз, дизел, консумативи, моторно масло, правилен е извода на съда, че не са налице доказателства, че стоките по процесните фактури са придобити и използвани за икономическата дейност на жалбоподателя. Не са представени доказателства фирмата да е разполагала със собствени или наети автомобили, които да са използвани за икономическата дейност. Ето защо за жалбоподателя не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение