Решение № 5592 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7156/2015 г.

Решение № 5592 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7156/2015 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] (с предишно наименование [фирма]), с ЕИК[ЕИК], подадена чрез юрк. К. П., против решение № 1270 от 05.03.2015 г., постановено по адм. дело № 10873 от 2011 г. на Административен съд – София – град, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2001011139/18.04.2011 г., издаден от М. Т. Ф., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С.. Твърди се, че решението в оспорената част е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните норми, нарушения на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата и писмени бележки, касаторът моли ВАС да отмени решението в оспорената част, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Алтернативно моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде уважена жалбата на дружеството. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.

Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - [населено място], чрез юрк. М., оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, първо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Предмет на касационен контрол е само частта от съдебното решение, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу посочения ревизионен акт. Срещу частта, с която е била отменен акта няма подадена касационна жалба.

Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил Ревизионен акт (РА) № 2001011139/18.04.2011 г., издаден от М. Т. Ф., на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП С., мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от директора на Д "ОУИ" /сега Д "ОДОП"/ при ЦУ на НАП.

С ревизионния акт са установени допълнително задължения за ДДС за следното: 1. в размер на 170 555, 45 лв., ведно със съответните лихви за забава в размер на 16 124, 12 лв., в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по доставки на услуги по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], , [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС;

1. Непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури за доставки на стоки, издадени от [фирма] и от [фирма], на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС,

1. Отказ на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], Център за градска мобилност, [фирма], [фирма], на основание чл. 71 от ЗДДС.

1. Доначислен ДДС по фактури, посочени в таблицата от стр. 29 до стр. 31 от РА, които [фирма] е включил в дневниците си за продажби с приложена 0 % данъчна ставка, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗДДС.

1. По отношение на фактурите, издадени на [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] и включени в таблицата на стр. 31 от РА, органът по приходите е посочил, че данъкът по фактурите е начислен неправомерно, без да има основания за това, но ревизираното лице го дължи на основание чл. 85 от ЗДДС.

За да отхвърли жалбата като неоснователна съдът е приел следното от фактическа и правна страна:

1. По отношение на доставките, документирани с фактурите, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], документиращи доставки на услуги, съдът е приел, че събраните доказателства, преценени с останалите факти и обстоятелства по делото и при съобразяване с липса на относими доказателства за възникнало основание за признаване при доставчиците на приходи и съответстващите им разходи за активи и персонал, фактурите не доказват, че действително услугите са извършени и съответно възникнало данъчно събитие.

1. Относно доставките от [фирма] и от [фирма] съдът е приел, че данъкът по тези фактури е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС – не са налице реални данъчни събития по см. на чл. 6 ЗДДС. РЛ не е доказало добросъвестността си, тъй като не е изпълнило задълженията си да ангажира документи, че действително е получило доставки на стоки по спорните фактури, че е положил всички разумни усилия, за да избегне въвличането си в данъчна измама, и поради това не му е признато правото на приспадане по данъка.

1. При съвкупната преценка на доказателствата, съдът е приел за доказано установеното от вещото лице, че [фирма] притежава оригинали на фактури, находящи се в архива на ГДБОП, включени в таблицата от стр. 16 до стр. 29 включително от РА, за които е отказано правото на приспадане по чл. 71 ЗДДС. Изключение от това са фактури № [ЕГН]/31.05.2010 г., № [ЕГН]/30.06.2010 г. и № [ЕГН]/31.07.2010 г., издадени от [фирма], фактура №[ЕИК]/31.07.2010 г., издадена от [фирма], както и фактура № 2303/19.05.2010 г., издадена от [фирма], включени в таблицата по РА, но които вещото лице не е открило в архива на ГДБОП. За фактурите, които не са намерени в архива, съдът е приел за приложима нормата на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС за отказ на данъчен кредит.

Относно посочените в таблицата от стр. 16 до стр. 29 от РА включително фактури, които вещото лице е открило в архива на ГДБОП, съдът е счел за неприложимо основанието за отказ на ДК по чл. 71 ЗДДС /застъпено в РА/. Независимо от това обаче съдът е обосновал извод, че по фактурите, издадени от [фирма], , Авто - хит" Е., [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], Център за градска мобилност, [фирма], [фирма], за РЛ не е налице право на данъчен кредит, тъй като не са представени доказателства относно предмета на същите - различни по вид стоки и услуги, както и относими доказателства досежно факта на изпълнение на документираните с тях доставки. Анализирайки практиката на СЕС по аналогични казуси съдът е счел, че РЛ не е доказало добросъвестността си по повод на издаването на процесиите фактури, тъй като не е изпълнило задълженията си да докаже, че действително е получило доставки на стоки и услуги от посочените във фактурите доставчици, че е положил всички разумни усилия, за да избегне въвличането си в данъчна измама, и поради това не следва да му бъде признато правото на приспадане по данъка.

1. По отношение на доначисления ДДС по фактури, посочени в таблицата от стр. 29 до стр. 31 от РА, които ревизираното дружество е включило в дневниците си за продажби с приложена 0 % данъчна ставка на основание чл. 30, ал. 1 от ЗДДС, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна, поради наличието на нередовности в приложените по делото ЧМР. Според решаващия съд макар и [фирма] /с наименование [фирма]/ да е посочено като превозвач в международните товарителници, същите не доказват получаването на стоки от съответното посочено в ЧМР дружество - получател.

1. По отношение на останалите фактури, посочени в таблицата на стр. 31 от РА, а именно фактури, издадени от [фирма] към българските дружества - [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна, тъй като не са представени доказателства за реално извършени доставки на транспорт, в т. ч. договори, товарителници и др. Налице е основание за изискуемост на данъка по чл. 85 от ЗДДС, тъй като същият е начислен в данъчен документ по чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, без да е налице основание за това.

Относно извършените корекции за данъчен период м. 06. 2010 г., в резултата за който период е включен възстановен с Акт за прихващане или възстановяване № 1039579/28.09.2010 г. ДДС в размер на 37 697, 17 лв. за същия период, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна предвид липсата на ангажирани по делото доказателства за извършени плащания на задължения за ДДС в горепосочения размер към датата на издаване на РА.

Решението е неправилно, постановено е при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело и до неговата необоснованост. Съгласно приложимите процесуални правила на чл. 160, ал. 1 и § 2 ДР ДОПК вр. с чл. 171, ал. 2 и 4 и чл. 9, ал. 3 АПК съдът действа като инстанция по съществото на спора. Съдът е длъжен да прояви процесуална активност като събере всички относими за спора доказателства, да разпредели доказателствената тежест в процеса, да укаже за кои обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства, включително и сам да назначи експертиза. В случая ревизионното производство е извършено по особения ред, поради наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. В решението си административния съд не е изложил фактически и правни изводи относно спорните въпроси - спазване на процедурата при извършване на ревизията и облагането по чл. 122 ДОПК, наличието или липсата на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. Липсата на мотиви по всички фактически основания, с претенции за попадане на случая в хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, е съществено нарушение на процесуалните правила, довело до необоснованост и противоречие на първоинстанционния съдебен акт с материалния закон. Отделно от това, то нарушава правото на защита и пречи на ефективния касационен контрол на първоинстанционното решение. Също така делото е останало и неизяснено от фактическа страна. Не е спорно, че счетоводните и други документи по практическото изпълнение на доставките по процесните фактури са били иззети от ГДБОП. От приложените към касационната жалба писмени доказателства се установява, че след приключване на съдебното производство по а. д. № 10873/2011 г. по описа на 12-ти с-в на АССГ на 17.03.2014 г. и обявяване на делото за решаване, междувременно производството по досъдебно производство № 31/2013 г. на СДР на ДАНС е прекратено с Постановление № 20- 340/15.08.2014 г. на СГП по пр. преписка № 4-4037/2010 г., като е разпоредено и връщане на иззетите веществени доказателства и книжа. Постановлението е потвърдено с Определение № 80/11.11.2014 г. по ВНЧД № 211/2014 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд. С Постановление на СГП от 26.01.2015 г. е разпоредено връщането на офис техника, както и на транспортни и търговски документи. От друга страна приетото в съдебното производство заключение на съдебно-счетоводна експертиза е имало по-скоро констативни, а не счетоводни въпроси, вещото лице не е проверявало наличието на съпътстващи документи към спорните фактури, не е проверявало счетоводствата на доставчиците и пр. Когато се твърди, че счетоводството на лицето е нередовно и според приходната администрация е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, то на вещото лице е следвало да бъдат поставена именно такава задача.

Съобразно изложеното, настоящият състав намира, че решението в оспорената част като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

При повторното разглеждане на делото следва да бъдат дадени изрични указания по доказателствената тежест във връзка с доказване на конкретни факти от значение за правилното решаване на спора, като бъде съобразено, че ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. По реда на чл. 163, ал. 3 АПК следва да се укаже на страните необходимостта от събиране на други доказателства, които не се съдържат в преписката, но са относими за правилното разрешаване на делото. За изясняване на спора е необходимо да се назначи съдебно-счетоводна експертиза като разпоредбата на чл. 171, ал. 2 АПК дава възможност и за служебно назначаване на такава, която да извърши цялостна проверка на редовността на счетоводните записвания във връзка с процесните фактури както при доставчиците, така и при ревизираното дружество, заприходяването на процесните стоки при доставчиците, отчитането им, както и наличността на съпътстващи фактурите документи - приемо-предавателни протоколи, експедиционни бележки, товарителници, пътни листи и др., налице ли е плащане по фактурите, осчетоводени ли са приходи от продажби при доставчиците и съответни последващи облагаеми доставки при ревизираното дружество. Съдът следва да обсъди всички доводи и възражения на страните, да анализира поотделно и в тяхната съвкупност всички приложени по делото писмени доказателства, като извърши преценка на доказателствената им сила и обоснове съответни правни изводи за наличие на материалноправните предпоставки за признаване на право на данъчен кредит на дружеството по спорните фактури. Да отговори на въпроса налице е основание за доначисляване на ДДС по фактурите, посочени в таблицата от стр. 29 до стр. 31 от РА, които [фирма] е включил в дневниците си за продажби с приложена 0 % данъчна ставка, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗДДС, както и основание за начисляване на данък по чл. 85 от ЗДДС по отношение на фактурите, издадени на [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] и включени в таблицата на стр. 31 от РА. Да се произнесе и относно извършените корекции за данъчен период м. 06. 2010 г., в резултата за който период е включен възстановен с Акт за прихващане или възстановяване № 1039579/28.09.2010 г. ДДС в размер на 37 697, 17 лв. за същия период.

При този изход на спора претенциите за присъждане на разноски за касационното производство подлежат на разглеждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК.

По изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,