Решение № 8213 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10949/2016 г.

Решение № 8213 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10949/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 383/13.07.2016 г. по адм. дело № 413/2016 г. на Административен съд – Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че настъпилата злополука не може да се приеме като "трудова", тъй като е налице умишлено нарушаване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, неизпълнение на законните нареждания на работодателя и неизпълнение на други трудови задължения. Ответниците по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик и С. Н. С., от [населено място] не изразяват становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че несъмнено употребата на алкохол е укоримо поведение за пострадалия по време на изпълнение на служебните му задължения, но същото сочи проява на самонадеяност, а не умишлено увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 3 КСО. Този факт би бил от значение по правоотношение, касаещо евентуална дължимост на парично обезщетение, но е ирелевантен за характера на злополуката като трудова. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 383/13.07.2016 г. по адм. дело № 413/2016 г. Административен съд – Пазарджик е отхвърлил жалбата на [фирма], [населено място] срещу решение № 1012 – 12 – 38 # 1 от 20.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 67 от 29.02.2016 г. на старши инспектор по осигуряването. Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че [фирма], [населено място] е декларирало с декларация за трудова злополука вх. № 5101 – 12 – 38 от 30.12.2015 г. злополуката с лицето С. Н. С., станала на 25.12.2015 г. Съставен е бил протокол № 1 от 19.02.2016 г., в който назначената комисия е обобщила резултатите от извършеното разследване. С. С. е изпълнявал длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона по трудов договор с жалбоподателя. На 25.12.2015 г. е бил на работа първа смяна – от 06, 30 часа до 15, 00 часа и този ден е управлявал МПС с рег. [рег. номер на МПС], собственост на [фирма], [населено място] по утвърден график за превоз на негасена вар от [фирма], [населено място] до [фирма]. При извършване на втория курс пострадалият е загубил контрол върху управляваното МПС и се е обърнал в канавката. Вследствие на злополуката С. С. е получил счупване на прешлени в лумбалния отдел на гръбначния стълб, за което е била извършена транспедикуларна титаниева стабилизация. В деня на злополуката С. не е преминал предпътен преглед на автомобила, не му е бил извършен инструктаж, не му е издаден пътен лист от длъжностно лице, не е бил извършен предпътен медицински преглед и проверка за употреба на алкохол. Видно от съставения АУАН № 245335/25.12.2015 г., пострадалият е управлявал посоченото МПС под въздействието на алкохол, чието съдържание в кръвта след извършена качествена проба с "Алкотест Дрегер ARDM 7510", с фабр. № 0195 е било 2, 66 промила на хиляда. Разпитаният по делото свидетел Д. Д. на длъжност "ръководител транспорт" в [фирма], [населено място] е посочил, че в края на предходния ден 23.12.2015 г. С. С. е взел три пътни листа от стаята на дежурните механици като ги е попълнил собственоръчно. С тях той напуснал територията на предприятието заедно с управлявания от него товарен автомобил. Според вътрешния ред на търговското дружество, пътните листи е следвало да бъдат заверени в журнал на охраната, в който е следвало да се подпише и водачът на автомобила. Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Административният съд, анализирайки фактите по спора, законосъобразно и обосновано е приел, че са налице всички изискуеми кумулативни основания за приложението на посочената правна норма. Налице е настъпване на внезапно увреждане на здравето във връзка с извършвана работа в интерес на предприятието (търговското дружество). С разпоредбата на чл. 55, ал. 3 КСО е въведено изключение от общото правило независимо от наличието на елементите от фактическия състав на трудовата злополука в случаите, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Безспорно е по делото, че С. С. е допуснал сериозни нарушения на Закона за движение по пътищата – управлявайки превозното средство след употреба на алкохол. Същият е нарушил и правилата за здравословни и безопасни условия на труд, включително и утвърдения в предприятието вътрешен ред. Тези обстоятелства обаче са неотносими за наличието на материалноправните предпоставки на чл. 55, ал. 1 КСО и определянето на злополуката като трудова. Административният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение