Решение № 15517 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8589/2009 г.

Решение № 15517 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8589/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на РДНСК-Благоевград, срещу решение № 136/08.04.09 г., постановено по адм. д. № 1412/08 г. по описа на Административен съд - Благоевград с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Гергина Андонова Манушева, Румен Андонов Манушев и Димитър Андонов Манушев в писмена защита поддържат доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Асен Панделиев Божинов и Илия Стоев Божинов не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Със Заповед № ДК-10-52/21.10.08 г., издадена в производство по чл. 216 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) началникът на РДНСК - Благоевград е отхвърлил възражението (с характер на жалба) на ответниците по касация Манушеви срещу Разрешение за строеж № 184/14.07.08 г., издадено от гл. архитект на община Сандански на името на Асен Панделиев Божинов и Илия Стоев Божинов за "Реконструкция на жилищна сграда" в УПИ ХIII-181, кв. 14 по плана на с. Лиляново, общ. Сандански като недопустимо за разглеждане по същество и е прекратил производството. С обжалваното решение състав на Административен съд - Благоевград е отменил като незаконосъобразна така издадената заповед. Въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. неоспореното от страните и оценено по реда на чл. 202 ГПК вр. с чл. 144 АПК писмено заключение на в. л. Атанасов, съдът е приел, както следва : че по действащия регулационен план (първа регулация), одобрен през 1986 г. УПИ ХIII, в който е разрешен строежа, е отреден за имот пл. № 181, а съседният УПИ ХV е отреден на имот пл. № 184, идентичен с имота, описан в представения от оспорващите документ за собственост (н. акт № 62, т. III, н. д. № 761/68 г.); че по този план към УПИ ХIII-181 от имот 184 са придадени 82 кв. м и че планът не е приложен в сроковете по § 6, ал. 2 и 4 ДРЗУТ. Въз основа на тези установявания, съобразявайки се с разпоредбата на § 8, ал. 1 ДРЗУТ, съгласно която след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява, съдът е извел решаващ правен извод, че с отпадане отчуждителното действие на неприложения в законния срок регулационен план, оспорващите като съсобственици в УПИ ХIII-181 с 82 кв. м имат качеството на заинтересувани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ и оспорването им срещу разрешението за строеж е било допустимо, предвид което издадената в производството по чл. 216 ЗУТ административна заповед е отменена като незаконосъобразна с връщане на преписката за произнасяне по същество. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК е неоснователна. При урегулирането на описаното в цитирания нотариален акт, собствен на ответниците по касация Манушеви, дворно място, същото е получило пл. № 184, за който е отреден парцел УПИ ХV, кв. 14, обстоятелство, установено с неоспореното в хода на съдебното производство писмо изх. № 24-00-790/19.09.08 г. на община Сандански, а от съпоставката на н. акт № 62/68 г. и н. акт № 81/82 г., издаден на Асен Панделиев Божинов се установява, че преди урегулирането им през 1986 г. дворните места, получили с плана пл. № № 181 и 184, с отредени за тях съответно УПИ ХIII и УПИ ХV в кв. 14, са имали обща граница, обстоятелство, установено и от констатациите по т. 1 на заключителната част на техническата експертиза. От тези данни следва, че именно при регулирането на общата граница на дворните места, описани в цитираните нотариални актове, е било налице придаваемо място от имот 184 към УПИ ХIII-181, кв. 14, по отношение квадратурата на което няма спор. С оглед горното, Върховният административен съд намира подложеното на касационна проверка решение правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК