Решение № 3708 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12669/2020 г.

Решение № 3708 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12669/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по касационна жалба на В. М. от гр. Искър, обл. Плевен, чрез процесуалния си представител адв. В., срещу решение № 4489 от 06.08.2020 г. по адм. дело № 5119/2019 г. на Административен съд – София - град, 48 състав, с което е отхвърлена жалбата на В. М. и С. М. от гр. Койнаре, обл. Плевен срещу Заповед № 18 – 2662 от 11.03.2019 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. София, одобряваща изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], Столична община (СО) чрез: 1. нанасяне на нови обекти поземлен имот (ПИ) с идентификатор 44063.6224.4852 (стар идентификатор № 44063.6224.846) с новонанесена площ 588 кв. м., записан като собственост на И. Г. и ПИ с идентификатор 44063.6224.4853 (стар идентификатор № 44063.6224.848) с новонанесена площ 747 кв. м., записан като собственост на В. Д. и 2. Заличаване на обекти ПИ с идентификатор № 44063.6224.846 с площ 358 кв. м. и ПИ с идентификатор № 44063.6224.848 с площ 991 кв. м. и промяна на границите на съществуващ обект ПИ идентификатор № 44063.6224.4206 за второстепенна улица.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда за липса на спор за материално право досежно граничната част между двата имота, като напротив твърди наличието на такъв спор. Посочва в тази връзка, че заинтересованите страни в първата инстанция се легитимират като собственици на урегулиран поземлен имот I – 1024 с площ на УПИ 500 кв. м. с неуредени сметки по регулация, като при липса на приложена регулация и уредени сметки по същата е налице спор за собственост относно частта, която се придава по регулация и не може да е основание за изменение на КККР. Алтернативно посочва, че ако настоящата инстанция счете, че съдът не е събрал доказателства досежно това приложена или не е регулацията, то твърди допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска оспореното решение да бъде отчетено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта, алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответниците Е. Г. и М. Г., чрез процесуалния си представител адв. П., изразяват становище за неоснователност на оспорването. Претендира разноски за тази инстанция.

Ответниците началникът на СГКК - гр. София, Столична община – район "Панчарево" и С. М. не изразяват становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението и неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради и което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

За да постанови съдебното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, тъй като е стигнал до извод, че в случая не е налице спор за материално право, обосноваващ постановяването на отказ от изменение на КККР. Приел е, че това е така, тъй като жалбоподателите в първата инстанция М. се легитимират като собственици на имот по нотариален акт от 1970 г. при действието на плана за регулация от 1965 г. и преди постановяване на съдебно решение от 1988 г. на Софийски районен съд (СРС), потвърдено с решение от 1989 г. на Софийски градски съд (СГС), за които е приел, че са съобразени с настъпилото изменение в регулационния план от 1976 г. Във връзка с тези съдебни решение е приел, че титула за собственост следва да се разглежда заедно с посочените съдебни решение и да се приеме, че имотът на заинтересованите страни в производството Г. е с 200 кв. м. по – малка площ от признатото по техния титул за собственост. Посочил е, че съдебното решение от 1988 г. е вписано в Службата по вписванията и всички трети лица следва да се съобразяват с него, включително административните органи. Поради това е приел, че не е налице спор за собственост, тъй като не се установява разминаване между документите за собственост, с които се легитимират страните и нанесеното изменение досежно размера на имотите по титулите им за собственост. Посочил е и че не са установени и твърденията за неуредени сметки по регулация, тъй като от СТЕ е установено, че между двата имота считано от действащия регулационен план от 1990 г. до приемане на КККР от 2011 г. границите съвпадат. Посочил е и че е установено, че "последното е вследствие на грешка, която се дължи на неотразяване на направено изменение в регулационния план от 1976 г. върху този от 1990 г., който определя, че граничната линия е между парцели 1023 и 1024, защото имотната граница съответства на това". Посочил е, че това не е отразено в плана от 1990 г. върху имоти вече с променени номера 846 и 848, което именно е отразеното несъответствие в приетата КККР, издадена въз основа на данните от плана от 1990 г. и което несъответствие е отстранено с процедираното изменение. Поради това е стигнал до извод за законосъобразност на оспореното заповед и е отхвърлил оспорването.

Решението е неправилно.

Жалбоподателите пред първата инстанция В. и С. М. се легитимират в качеството им на наследници на В. Д. с нотариален акт № *, том IV, дело № 445 от 07.03.1970 г. като собственици на дворно място с площ от 944 кв. м., представляващо имот пл. (кадастрален № по сегашната терминология) № 1024, от който 909 кв. м. са включени като основа на парцел (УПИ по сегашната терминология) I, кв. 100, с. Г. Л., целият парцел с площ 947 кв. м. с неуредени сметки по регулация за придаваемите се 38 кв. м. като останалата част от имота се отчуждава за улица, при съседи от две страни улица, Д. Г. и Т. Д. Неуредените сметки по регулация по нот. акт от 07.03.1970 г. за площта от 38 кв. м. са уредени с нотариален акт № *, том XIX, д. № 3841 от 21.12.1970 г., с който В. Д. е признат за собственик по силата на дворищна регулация на празно дворно място от 20 кв. м., което е взето от имот пл. № 1025, собственост на наследниците на С. Д. и е придадено към неговия имот пл. № 1024, както и на празно дворно място от 18 кв. м. при съседи улица, парцел I – 1023 и имот пл. № 1024, като тези две места с обща площ от 38 кв. м. са придадени към парцел I – 1024 на В. Д.

Заинтересованата страна в първата инстанция и лице, по чието заявление е започнало административното производство И. Г. в качеството му на наследник на Д. Й. Г. е собственик на имот по нотариален акт № , том IV, д. № 658 от 28.03.1952 г., с който Д. Г. е закупил от С. Д. дворно място без посочен номер с площ от 500 кв. м. в землището на [населено място], като в този нотариален акт е посочено, че "неуредените регулационни сметки на мястото ще се уредят от купувача на Д. Й. Г. ". Представен е нотариален акт № *, том I, д. № 136 от 30.01.1957 г. за право на собственост върху недвижим имот въз основа на регулация, с който Д. Г. е признат за собственик на празно дворно място от 312 кв. м. при съседи от север парцел IV, от юг – улица, от изток парцел I и от запад парцел V, което се придава по регулация към мястото на Д. Г. парцел III, кв. 81, [населено място] от мястото на Д. Д..

Със заповед № 92 от 02.03.1976 г. е одобрено попълване на кадастралната основа на имоти пл. № 1023 (на Г.) и пл. № 1024 (на В. Д.) като знака за общност Z на линия А-Б (по приложената графична част) се премахва, а се поставя такъв знак (Z за общност) на линията В-Г и изменението на регулацията на парцели I – 1024, № II – 1023 и № III – 1022, кв. 100 като регулационната линия между парцел I – 1024 и II – 1023 да мине по линията А-Б, а регулационната линия между парцели II и III мине по имотната граница на имоти пл. № 1022 и 1023. С така цитираната текстова част на заповедта от 1976 г. и приложената към нея графична част се установява, че с тази заповед е попълнена кадастралната основа на имоти пл. № 1023 и 1024 като знака за обща граница между тях е преместен от линията А-Б (която е съответна на регулационната граница) и е поставена на линията В-Г (която е съответна на имотната граница между имотите), като по този начин имотната (кадастралната граница) е преместена по кадастралната основа в имот 1023. По тази заповед имотната (кадастралната) граница между имоти 1023 и 1024 не съответства на регулационната граница между тези имоти. По тази заповед регулационната граница е нанесена в съответствие с имотната граница само между имоти № 1023 и № 1022 (парцели II и III), но не и между имоти 1023 и 1024 (парцели I – 1024 и II - 1023). Във връзка с гореизложеното и доказателствата по делото и от тази заповед се установява, че по плана от 1976 имотната граница на имот пл. № 1023 (сега 846) и пл. № 1024 (сега 848) не съвпада с регулационната такава между парцел I – 1024 (сега I - 848) и II – 1023 (сега II - 846), а частта заключена между линиите А-Б (регулационната линия между двата имота) и В-Г (имотната граница между тях) е площ придадена по регулация от имот парцел № I - 1024 към имот парцел № II – 1023. Към момента на издаване на заповедта от 1976 г. сметките по регулация не са били уредени, поради и което в заповедта от 1976 г. кадастралната основа е попълнена с преместената имотна граница по линия В-Г и отразена регулационна граница по линия А-Б.

Със заповед № РД – 09 – 129 от 21.05.1990 г. е одобрен действащия регулационен план на [населено място], от графичната част на който се установява, че отново и по този регулационен план и кадастралната му основа имотната (кадастралната граница) между имоти пл. № 846 и л. № 848 не съвпадат с регулационните граници на УПИ II – 846 и УПИ I – 848. От графичната част е видно, че регулационната граница навлиза в имот пл. № 848, като разликата (разстоянието) между кадастралната граница на имоти пл. № 846 и № 848 и регулационната граница на УПИ I – 846 и II – 848 формира спорните около 200 кв. м.

По делото са представени съдебно решение от 05.12.1989 г. по гр. д. № 391/1988 г. по заведен от Д. Г., наследодател на И. Г. срещу Т. и С. Д., наследодатели на М., иск по чл. 108 от ЗС относно собстевността и владението на 200 кв. м. от парцел II - 1023 (по регулационния план II - 848), като с това решение искът е уважен. Това решение е Потвърдено с решение от 25.11.1989 г. на СГС. По приетата СТЕ експертиза по гр. д. № 391/1988 г. се установява, че за площ от 230 кв. м. от имоти I – 1024 и II – 1023 вещото лице посочва, че и двете страни притежават нотариални актове. В тази експертиза е посочено и че по заповед № 92 от 1976 г. регулационната граница е поставена по линията А-Б.

С оспорената пред първата инстанция заповед на началника на СГКК – София границата между имоти идентификатори № 44063.6224.846 (нов идентификатор № 44063.6224.4852) и № 44063.6224.848 (нов идентификатор № 44063.6224.4853) е поставена в съответствие с границата между урегулиран поземлен имот (УПИ) I – 846 и УПИ II – 848, кв. 100 по регулационния план на [населено място] от 1990 г., повтаряща регулационната граница по плана от 1976 г., при което първия имот стар идентификатор крайни цифри 846 е увеличил площта си от 358 кв. м. на 588 кв. м., а вторият стар идентификатор с крайни № 848 от 991 кв. м. е станал 747 кв. м.

От доказателствата събрани пред първата инстанция се установява, че по действащата, одобрена кадастрална карта границите между двата имота 44063.6224.846 и 44063.6224.848 е поставена съобразно последните одобрени кадастрални планове, а именно по попълнената кадастрална основа на регулационния план от 1976 г. и по кадастралната основа на сегадействащия регулационен план от 1990 г. От тези планове се установява, във връзка с описаните по – горе доказателства, се установява, че е налице разминаване между кадастралната граница и регулационната граница между двата имота.

По приетата по делото съдебно – техническа експертиза, вещото лице е посочило, че няма данни за уредени сметки по регулация досежно придаващите се части от имот пл. № 848 към имот парцел I – 846, а именно спорните 200 кв. м. Вещото лице установява също, че парцелните граници (границите на УПИ) не са прокарани по имотните (кадастралните) граници по одобрения със заповедта от 1990 г. регулационен план, т. е. не е налице съвпадение на кадастралните и регулационните граници. Вещото лице в СТЕ е направил правен извод, че това несъответствие представлява грешка в регулационния план от 1990 г., съответно, че имоти пл. № 846 и 848 са нанесени невярно, тъй като границите им е трябвало да "повторят" регулационните граници на УПИ I – 1024 (сега I – 848) и УПИ II – 1023 (сега II – 848). За да постанови оспореното решение съдът се е позовал на този извод от СТЕ, който като правен не е следвало да кредитира, а да съобрази СТЕ ведно с другите събрани по делото доказателства.

При изложените по – горе факти, основани на събраните по делото доказателства, е неправилен изводът на съда за законосъобразно одобрено изменение на кадастралната карта и поставяне на кадастралната граница между двата имота по регулационната граница между тях с придаване на спорните 200 кв. м. към имота на заявителя в административното производство И. Г. по следващите съображения.

Основание за изменението на кадастъра в хипотезата, приета в оспорената пред АССГ заповед, е предвидено в чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР вр. § 1, т. 16 ДР на закона (със съдържанието на понятието за "непълноти или грешки"), според която "непълноти или грешки" са несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние.

От доказателствата по делото, включително приетата съдебно техническа експертиза, не се установява несъответствие в данните за спорната граница в КК и КР спрямо действителното им състояние, в която границата е нанесена съобразно действащите към този момент приоритети по ЗКИР, а именно съобразно одобрените кадастрална основа от регулационните планове от 1976 и 1990 г.

От доказателствата не се установява към момента на одобряване на кадастралната карта за района и в частност за спорните два имоти и границата между тях да е било налице състояние, което да е различно от приетото в одобрената кадастрална карта, което да наведе на наличието на непълнота или грешка в същата, която да следва да се отстрани с изменението й. Поради изложеното не се установява наличието на непълнота и грешка в кадастралната карта по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, която да обоснове одобрената с оспорената заповед промяна.

Не са били налице и предпоставките за приетото като основание за изменението, а именно – нанасяне на границите между поземлените имоти с крайни цифри на идентификатор № 846 и № 848 в съответствие с границите на УПИ I – 846 и УПИ II – 848 по одобрена със заповеди от 1976 г. и 1990 г. регулация. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР в относимата редакция от ДВ бр. 49 от 2014 г. "Урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот". Т. е. условието за нанасяне е регулационният план да е приложен, а в настоящия случай от доказателствата по делото не се установява планът да е бил приложен, което пък води до липса на основания за изменение от категорията на допуснатото. Безспорно регулационния план от 1990 г. е влезнал в сила, за да бъде обаче същият приложен не е достатъчно да е влезнал в сила като неоспорен.

Както по чл. 182а, ал. 1 ЗТСУ (отм.), така и по § 22, т. 1 ЗУТ регулационният план се счита за приложен с плащането регулационните сметки за придадените имоти или части от тях. В настоящия случай не са представени доказателства дължимите обезщетения за продаваемите се части от имота на В. Д. с наследници жалбоподателите М. към имота на И. Г. по регулацията от 1990 г. да са били платени, нито пък по регулацията по предходните планове от 1976 г. и от 1965 г., поради и което не може да се приеме, че регулационния план от 1990 г. или някои от предхождащите го, са приложени. При липса на приложена регулация, имотите са нанесени в КК по имотните граници от одобрените кадастрални основи (съответни на кадастрален план) от регулационните планове от 1976 и 1990 г. Не са налице нито непълнота, нито грешка в тази връзка и съответно не са налице предпоставки за изменение на кадастралната карта с нанасяне на имотните граници по регулационните такива.

Неотносимо към спора е представеното съдебно решение по гр. д. № 391 от 1988 г. на СРС, тъй като проведения по него ревандикационен иск касае урегулираните поземлени имоти, т. е. имотите по регулационните им граници, но не и имотите по кадастралните граници, като това решение е неотносимо, тъй като спорът в случая е не относно границите на УПИ, а относно границите на поземлените имоти, като спорът досежно притежаваните площи от поземлените имоти не е разрешаван.

При наличие на влезнала в сила заповед за одобряване на регулационния план, регулационната граница е такава, каквато е предвидена в плана, съответно при влезнало в сила одобрено изменение в кадастралната основа на регулационния план, кадастралната основа е такава каквато е предвидена в плана. В тази връзка е необоснован извода на вещото лице по приетата по делото СТЕ, че наличието на разминаване на кадастралната (имотната) граница между имотите с регулационната (парцелната) такава е в резултат на допусната грешка в плана. Напротив не е налице грешка, тъй като имотната граница се поставя в съответствие с регулационната при наличието на уредени сметки по регулация, каквито в случая не се установяват. Представеният нотариален акт от Г. за уредени сметки по регулация за 312 кв. м. касаят различен имот, а именно придаването им към парцел III, а не придаване на площи към парцел I от парцел II, при който неуредените сметки са за 200 кв. м. Действително чл. 110 от ЗТСУ (отм.), действал към момента на одобряване на плана от 1976 г. и на този от 1990 г., предвижда, че отчуждителното действие настъпва по силата на самия план, но чл. 114 от ЗТСУ (отм.) не допуска заемане на тези части от имотите, докато не е заплатено обезщетението и съответно не са уредени сметките по регулация. А и съгласно чл. 182а ал. 2 от ЗТСУ (отм.) "Ако до влизането в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър условията по ал. 1 не бъдат изпълнени, отчуждителното действие на дворищнорегулационните планове се прекратява за съответните имоти", т. е. ако до влизането в сила на ЗКИР не са уредени сметките по регулация, отчуждителното действие на дворищно регулационния план се прекратява, както е и в настоящия случай. Т. е. не е налице и това основание за нанасяне на регулационната граница за имотна, т. е. за граница по кадастралната карта между имотите.

Съгласно § 1, т. 16 от ДР на Наредба № 02 – 20 – 5 от 15.12.2016 г. "Спор за материално право" по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В случая от доказателствата се установява, че жалбоподателите М. като наследници на В. Д. са собственици на имот пл. № 1024 с площ от 944 кв. м., от който 909 кв. м. са включени като основа на парцел I - 1024, кв. 100, с. Г. Л., целият парцел с площ 947 кв. м. с неуредени сметки по регулация за придаваемите се 38 кв. м. като сметките по регулация за тези 38 кв. м. са уредени с нотариален акт от декември 1970 г., с който В. Д. е придобил тези 38 кв. м. Т. е. легитимират се като собственици на кадастрален имот с площ от 985 кв. м., а не за 747 кв. м., както е нанесен по допуснатото изменение с оспорената заповед. Не са налице доказателства за уредени сметки по регулация досежно имота на В. Д. и придаващите се от неговия имот към имота на И. Г. 200 кв. м. по регулация, като отчуждителното действие на регулационния план е отпаднало. А както беше посочено по – горе завземането на имота може да стане само след уреждане на сметките по регулация и заплащането на обезщетение за тях, каквито доказателства липсват. Едва след уреждане на сметките по регулация, регулационната линия може да стане и кадастрална граница, а в случая тези предпоставки не са налице.

От друга страна и И. Г. се легитимира с титул за собственост за имот с площ 500 кв. м., а не за имот от 357 кв. м. както е нанесен в действащата кадастрална карта. От тези доказателства се установява, както и от приетата по гр. д. № 391 от 1988 г. на СРС съдебно техническа експертиза при проведения иск по чл. 108 досежно отредените по регулация парцели за поземлените имоти, че и Г. и Д. се легитимират с титули за собственост досежно 200 кв. м. от поземлените имоти. Т. е. по отношение на спорните имоти и границата между тях и двете страни имат конкуриращи се титули за собственост. Това ведно с цитираното по – горе понятие за спор за материално право обосновават и извод за наличието на спор за собственост досежно част от поземлените имоти (кадастрални имоти), а не досежно урегулираните такива, който спор обаче досежно собственост за част от кадастралните имоти, е основание за постановяване на отказ за изменение на кадастралната карта.

По изложените съображения и предвид установеното, че не се установява непълнота и грешка в кадастралната карта, както и поради наличието на индикации за спор за материално право досежно засегнатите от изменението поземлени имоти, се обосновава извод за незаконосъобразност на допуснатото с оспорената заповед изменение на КККР. Оспорената пред първата инстанция заповед за изменение на КККР е издадена в противоречие със закона, поради което е незаконосъобразна.

Като е достигнал до обратен извод съдът е постановил оспореното решение в противоречие със закона, поради и което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед.

Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора В. М. за присъждане на разноски за двете инстанции, като са представени доказателства за следните суми: 10 лв. заплатена такса за първа инстанция, 669 лв. за съдебно техническа експертиза – основна и допълнителна и 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение към момента на подписване на договор за правна защита и съдействие № 2/2019 г., който служи и за разписка за тази сума, като за договорените допълнително по този договор за заплащане суми едни път от 200 лв. и още един път от 300 лв., за които е договорено заплащане по посочена в договора банкова сметка не са представени доказателства за заплащането им, поради което за тези 500 лв. искането не следва да бъде уважено. За настоящата инстанция са представени доказателства за сторени разноски в размер на 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 30 лв. – държавна такса. Поради това доказано е искането за заплащане на разноски за двете инстанции от В. М. за сумата от 1509 лв. Искането на ответниците по касация И. Г. и М. Г. в тази връзка и предвид изхода на спора е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение