Решение № 2025 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9379/2019 г.

Решение № 2025 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9379/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП против Решение № 1260/24.06.2019 г., постановено по адм. дело № 1073/2019 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 133-ФК от 10.04.2019 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС на "Шелби М" ЕООД, ЕИК 201200536, гр. Варна, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин за домашни потреби и стоки за бита, находящ се в гр. Варна, ул. "Димитър Солунски" № 2, както и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни, за нарушение на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите. От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закона – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се твърди за безспорно доказан факт на извършване на нарушението, в която хипотеза административния орган действа в условията на обвързана компетентност, както и спазване на принципа на съразмерност при определяне срока на ПАМ вкл. при излагане на конкретни факти, които обуславят прилагането й за 10-дневен срок, в която връзка административния съд е сторил неправилна преценка за обратното и за нарушаване на целите за налагане на принудителната административна мярка по чл. 22 ЗАНН. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на процесната ЗНПАМ. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Шелби М" ЕООД, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ № 133-ФК/10.04.2019 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на "Шелби М" ЕООД, ЕИК 201200536, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин за домашни потреби и стоки за бита, находящ се в гр. Варна, ул. "Димитър Солунски" № 2, както и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни, за нарушение чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 05.04.2019 г. при извършена проверка в търговски обект – магазин за домашни потреби и стоки за бита, находящ се в гр. Варна, ул. "Димитър Солунски" № 2, стопанисван от "Шелби М"ЕООД, ЕИК 201200536, е извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а именно не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) при една контролна покупка на стоки от орган по приходите преди легитимация на обща стойност 1, 90 лева, платени в брой. Установена е положителна касова разлика между фактическата наличност в касата и тази разчетена във ФУ в размер на 35, 90 лева. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0349333/05.04.2019 г. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършването на административно нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо фискално устройство е установено от събраните по делото писмени доказателства. Според съда при правилно установени от административния орган факти, административният акт е незаконосъобразен, тъй като липсват мотиви относно необходимостта от административната принуда; не са изложени конкретни мотиви относно определения срок на мярка; нарушен е принципът на съразмерност и по-специално правилото на чл. 6, ал. 5 от АПК, с мотиви вкл. че ЗНПАМ е издадена преди да бъде издадено НП на търговеца, с което същият е лишен от възможността да се възползва от правилото на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, а и с мотиви, че по принцип е недопустимо прилагането й преди издаването на НП; мярката е в противоречие със специфичните цели на ЗДДС и общите такива, формулирани в чл. 22 от ЗАНН. Решението е неправилно постановено. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена на "Шелби М" ЕООД, ЕИК 201200536, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради неизпълнение на задължението да издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. По делото не е било спорно и е установено от събраните по преписката доказателства, че при извършена контролна покупка от страна на органите по приходите на 05.04.2019 г. на стойност 1, 90 лева от дружеството не е издадена фискална касова бележка при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, ответният административен орган, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Без съществено значение за законосъобразността на издадения администативен акт се явява конкретния размер на неотчетените приходи, който влияе единствено и само на преценката за срока за който се предприема ПАМ, а в случая същият е около минимума – определен е на 10 дни, тъй като мярката е наложена само с оглед така констатираното нарушение и обстоятелствата, при които същото е извършено, и това е напълно достатъчно. Продължителността на срока на наложената принудителна мярка също е обоснован с конкретни фактически основания, наложили именно определения от органа срок на действие, съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, който от друга страна е рамките на долната граница с оглед специалния максимум от 30 дни, посочен в чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Във връзка с размера на срока са изложени мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи срок за действие на мярката. При упражняване на правомощието за определянето му, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая определеният срок за налагане на ПАМ от десет дни е в рамките на законоустановения срок, като в обжалвания акт са изложени мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта на закона. Разбира се принудителната административна мярка е израз на твърде интензивна, административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 2 от АПК. В конкретният случай обаче, не може да се приеме, че с налагането на ПАМ преследваната от закона цел е нарушена. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, респ. на чл. 3 от Наредбата имат за цел, установяване на стриктен контрол на извършваните в брой продажби от субектите в стопанисваните от тях търговски субекти, с оглед определяне на оборота за целите на косвения и преките данъци от една страна и дисциплиниране на търговците при извършването на продажби на дребно от друга страна. Процесната ПАМ е наложена именно с превантивна цел - преустановяването на поведение, водещо до неотчитане на касови приходи /каквато съгласно трайната съдебна практика на ВАС е и специфичната цел на процесната ПАМ, каквито са и целите по чл. 22 ЗАНН/, като от друга страна с оглед на срока на налагането й, предвид характера на нарушението, местоположението на търговския обект, реализираните от дейността обороти, разчетената положителна касова разлика, съдът неправилно е преценил мярка като непропорционална, както и че определеният срок на запечатване на обекта от 10 дни не е мотивиран. Без значение съгласно трайната съдебна практика е изходът от административно наказателното производство, започнало с акт за установяване на административно нарушение. Материално правната разпоредба на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, не изисква като предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран административнонаказателен акт с който се установява административно нарушение и се налага съответното наказание. До друг извод не води и разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, тъй като тя е приложима, само когато за поведението на съответното лице е ангажирана и административно наказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване на действието й. Или съображения на съда за незаконосъобразност на оспорения акт не се подкрепят от доказателствата по делото и са в противоречие с материалния закон. От изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Спорът следва да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на "Шелби М" EООД, ЕИК 201200536, против заповед № 133-ФК/10.04.2019 г. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските за двете инстанции се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за всяка инстанция – общо 200 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИОТМЕНЯ Решение № 1260 от 24.06.2019 г., постановено по адм. дело № 1073/2019 г. по описа на Административен съд - Варна и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Шелби М" EООД, ЕИК 201200536, против Заповед налагане на принудителна административна мярка № 133-ФК/10.04.2019 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. ОСЪЖДА "Шелби М" ЕООД, ЕИК 201200536 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. "Вл. Варненчик", бл. 211, вх. 2, ет. 3, ап. 45, да заплати на Национална агенция по приходите съдебни разноски в размер на 200 /двеста/ лева за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.