Решение № 15605 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8310/2020 г.

Решение № 15605 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8310/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез Б. Василев - юрисконсулт в отдел "Обжалване" при ТД на НАП София срещу Решение № 2993 от 16.06.2020 г., постановено по дело № 2113/2020 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С360-0399715/10.02.2020 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП: запечатване на търговски обект - офис, летище, находящ се в [населено място], [улица] забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, тъй като е установено нарушение на чл. 118. ал. 1 от ЗДДС, изразяващо се в неиздаване на фискални бонове. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу издадената заповед, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът [фирма] чрез адв. Райчев обосновава становище за неоснователност на касационната жалба, представя и писмени бележки с искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради това, че административният орган не е съобразил принципа на съразмерност съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока, предвиден в чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Административен съд - София-град е бил сезиран с жалба от [фирма] срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-С360-0399715/10.02.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП: запечатване на търговски обект - офис, летище, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. За да отмени оспорената пред него заповед първоинстанционният съд е приел, че дружеството жалбоподател след като не е изпълнило задължението си за всяка продажба да издава фискален бон от фискално устройство, е нарушило разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, но налагането на ПАМ за срок от 14 дни на процесния обект не би могло да се определи като съразмерно. Преценено е, че при тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Обжалваното решение следва да се остави в сила, но по мотиви, различни от изложените от първоинстанционния съд. По аналогичен случай заместник – директор на НАП в отговор на писмено запитване е изразил становище в писмо вх. № 20 – 00 – 311/25.06.2020 г. на Дирекция "ОДОП", съгласно което за дружеството – наземен оператор, както и за авиокомпанията, не възниква задължение за регистриране и отчитане на процесните продажби чрез издаване на фискален/системен бон. В писмото е прието, че заплащането на допълнителен багаж представлява увеличение на цена на услугата по превоз на пътника т. е на стойността на самолетния билет, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 4, т. 4 от Наредба № Н – 18/2006 г. Посочено е също така, че от гледна точка на ЗДДС, на което основание е издадена и Наредба № Н-18/2006 г., за превоз на пътници се смята и превозът на стоки, когато те са част от багажа на пътника /чл. 29, ал. 2 изречение първо от ЗДДС/. Настоящата касационна инстанция споделя като правилно направеното в цитираното писмо тълкуване на закона. В случая доколкото самолетния билет удостоверява заплащане на превоз на пътник ведно с неговия багаж, то допълнителната такса за свръх багаж следва да се приема като част от самолетния билет. Съответно съгласно чл. 4, т. 4 от Наредба № Н – 18/2006 лицето не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД. Следователно незаконосъобразно е наложена ПАМ и като я е отменил съдът е постановил правилно решение в съответствие с приложимите материалноправни норми. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 720 лв., сумата по представеното пълномощно и договор за правна защита. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,