Решение № 10040 от 9.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Инспекция по труда - гр. Русе, чрез старши юрисконсулт С. Трендафилова, срещу Решение 39 от 20.01.2022г. по адм. дело 641/2021г. по описа на Административен съд - Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в жалбата съображения, моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът ХОЛЛЕМАН БЪЛГАРИЯ ООД, чрез процесуалния представител адв. М. Радева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Не претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С Решение 39 от 20.01.2022г. по адм. дело 641/2021г. Административен съд Русе е отменил Констативен протокол /КП/ по чл.27 ал.3 от Правилника за приложение на Закона за хората с увреждания /ППЗХУ/ 21069923/29.09.2021 г., издаден от инспектори в Дирекция Инспекция по труда /ДИТ/ Русе, с който е установено, че на основание чл.38 ал.6 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ работодателят дължи компенсационни вноски в размер на 30 на сто от минималната работна заплата за страната за 2021г. за един брой работно място за месеците април, май, юни, юли, август и септември, и са присъдени разноски. Съдът е приел, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила /на чл. 35 от АПК/ като при извършване на проверката не е изследвал и установил релевантните за случая факти и обстоятелства относно дължимостта на компенсационни вноски от работодателя, неправилната преценка на която е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. Достигнал е до извода, че контролните органи на ДИТ не са изпълнили задължението си по чл.27 ал.2 от ППЗХУ /който като нормативен акт е с по-висок ранг от вътрешните правила/ да установят относимите в случая обстоятелства: средносписъчния брой на персонала за предходната календарна година, респективно числеността на персонала към 01.01.2021г. и към 31.03.2021г., към който момент изтича срокът за изпълнение на квотата по чл.38 ал.1 от ЗХУ и предприемане на действия за назначаване на лица с увреждания от работодателите. Неизясняването на тези правнозначими факти е довело до неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби, определящи момента, от който работодателят дължи изпълнение на квотата по чл.38 ал.1 от ЗХУ, съответно от който тече срокът за назначаване на лице с увреждания, след изтичането на който за работодателя възниква задължението за заплащане на компенсационни вноски. Приемайки, че органът е определил задължение на работодателя за заплащане на компенсационни вноски за месеците април, май, юни, юли, август и септември 2021г. в противоречие с нормата на чл.29 ал.4 от ППЗХУ, АС Русе е отменил издадения административен акт като незаконосъобразен. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че на 29.09.2021г. в ответното дружество е била извършена проверка от контролните органи на ДИТ Русе относно изпълнението на задължението по чл.38 ал.1 от ЗХУ, резултатите от която били обективирани в оспорения КП. Отразено е било, че числеността на персонала на дружеството към момента на извършване на проверката е 52 бр. Нямало посочени данни за численост на персонала към 31.03.2021г. Отбелязано било, че не са установени действия за изпълнение на квотата по чл.38 ал.1 от ЗХУ, нямало назначени лица с увреждания, не били констатирани основания за освобождаване на дружеството от задължение за изпълнение на квотата. На база на установените факти били изведени констатации, че с оглед капацитета на дружеството с численост от 50 до 99 работници, последното дължи компенсационни такси в размер на 30 на сто от МРЗ за страната за 2021г. за 1 работно място за месеците април, май, юни, юли, август и септември на 2021г. КП е бил обжалван от дружеството пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда /ИАГИТ/, който с решение е отхвърлил жалбата на ХОЛЛЕМАН БЪЛГАРИЯ ООД като неоснователна. По делото пред Административен съд Русе са били изискани и събрани от ТД на НАП Варна офис Русе данни за броя на работещите по трудово правоотношение в дружеството лица към дата 31.03.2021г. 49 лица. С разпоредбата на чл.38 ал.1 от ЗХУ законодателят вменява в задължение на дружествата работодатели, с цел гарантиране на заетостта на хората с трайни увреждания в обичайна работна среда, да назначават работници и служители с трайни увреждания съгласно квота, както следва: работодатели с 50 до 99 работници и служители едно лице с трайни увреждания, а работодатели със 100 и над 100 работници и служители две на сто от средносписъчния си състав. Ал.6 на чл.38 от закона регламентира, че при неизпълнение на задължението по ал. 1 и 5 работодателят дължи ежемесечно компенсационна вноска в размер 30 на сто от минималната работна заплата /МРЗ/ за страната за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане, като в ал.3 са уредени случаите, при които работодателят се освобождава от задължението по ал.1. С нормата на чл.41 ал. 1 законът задължава работодателя да уведомява териториалните поделения на Агенцията по заетостта за свободните работни места и за необходимите му работници и служители, тяхната квалификация и професионални умения, за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1, като в ал.2 уточнява, че в тримесечен срок от уведомяването по ал. 1 работодателят е длъжен да назначи на работа хора с трайни увреждания, които отговарят на изискванията за заемане на работното място. И в разпоредбата на чл.29 ал.4 от ППЗХУ се сочи, че работодателите, които след изтичане на тримесечния срок по чл. 22, ал. 3 не са изпълнили задължението по чл. 38, ал. 1 и 5 от ЗХУ и за които не са налице обстоятелствата по чл. 38, ал. 3 от същия, са длъжни ежемесечно да заплащат компенсационна вноска в размер, определен в чл. 38, ал. 6 от ЗХУ, като съгласно новата ал.6, в сила от 06.04.2021г., компенсационната вноска се заплаща не по-късно от последното число на месеца, за който се отнася, а когато този ден е неработен, вноската се внася най-късно в първия работен ден. Контролът за спазването на задължението за изпълнение на квотата по чл.38 ал.1 от ЗХУ се провежда чрез извършване на проверки от длъжностни лица от териториалните дирекции на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", които служебно проверяват, съгласно вътрешните правила по чл. 28, ал. 1 с цел установяване: средносписъчния брой на персонала за предходната календарна година на съответен работодател, засегнат от квотата; броя на определените работни места за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ съгласно постъпилите уведомления от работодатели; и броя на заетите работни места за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ. Съобразявайки относимите нормативни разпоредби, след прецизен анализ на събраните по делото доказателства, правилно първоинстанционният съд е приел, че при извършване на проверката по чл.27 от ППЗХУ контролните органи не са установили служебно всички релевантни обстоятелства, въз основа на които да се прецени кога изтича срокът за изпълнение на квотата по чл.38 ал.1 от ЗХУ от работодателя, респективно в кой момент настъпва неизпълнение на задължението за назначаване на съответния брой лица с увреждания и възниква задължението за заплащане на компенсационните вноски. В нарушение на задължението си по чл.27 ал.2 т.1 от ППЗХУ, административният орган не е проверил служебно средносписъчния брой на персонала за предходната календарна година; липсват установявания и досежно числеността на персонала към датите 01.01.2021г. и 31.03.2021г., относими към тримесечния срок по чл. 22, ал. 3 от ППЗХУ за изпълнение на задължението по чл. 38, ал. 1 и 5 от ЗХУ. Обосновано АС - Русе е преценил, че липсата на надлежно установяване на тези релевантни за спора факти от органа е довело и до неправилно приложение на материалния закон. По делото не се спори, че персоналът на дружеството е наброявал 52 работници и служители към датата на проверката 29.09.2021г., но липсата на данни за числеността му през предходната календарна година, както и към релевантните дати 01.01.2021г. и 31.03.2021г., които е следвало да бъдат служебно проверени и констатирани от контролния орган, е препятствало правилното установяване на момента на неизпълнение на задължението на работодателя на квотата по чл.38 ал.1 от ЗХУ и на възникване на задължението за заплащане на компенсационните вноски. Предвид липсата на изискуемите установявания и с оглед на събраните в хода на съдебното производство данни, че към 31.03.2021г. персоналът в дружеството е възлизал на 49работници и служители и от 01.04.2021г. се е увеличил на 52 души, не може да се приеме за правилен изводът на административния орган, че се дължат компенсационни вноски за неизпълнение на задължението за квота по чл.38 ал.1 от ЗХУ за месеците април, май, юни, юли, август и септември 2021г. Неправомерно е игнорирана нормата, предоставяща тримесечен срок на работодателя за извършване на действията по чл.41 ал.1 от закона и за изпълнение на задължението по чл.38 ал.1 от същия, едва след изтичането на който и при установяване на неизпълнение на вменените задължения работодателят дължи заплащането на компенсационните такси. Не е съобразена и нормата на чл.22 ал.1-3 от ППЗХУ, според която за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1 от Закона за хората с увреждания ежегодно до 31 март работодателят: предприема съответни действия за наемане на хора с трайни увреждания и уведомява съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта, на чиято територия е неговото седалище, в случай че желае да използва посредничество за наемане на хора с трайни увреждания, като в срок 3 месеца от предприетите действия по ал. 1 работодателят следва да назначи на работа човек с трайно увреждане, който отговаря на изискванията за заемане на съответното работно място. Правилен е изводът на административния съд, че в случая при достигане на изискуемата по чл.38 ал.1 от ЗХУ численост на персонала след 31 март на 2021г., задължението за изпълнение на квотата по чл.38 ал.1 от закона ще е обвързано със срок до 31.03.2022г. Не се споделя виждането на ответника, че работодателят дължи изпълнение на квотата от момента на превишаване на числеността на персонала, т.к. то противоречи на нормативната уредба, предоставяща тримесечен срок за изпълнение на вменените с чл.41 ал.1 от ЗХУ действия и за изпълнение на задължението по чл.38 ал.1 от същия, от една страна, и поради възможност за неравно третиране на отделните работодатели, задължението на които по чл.38 ал.1 от ЗХУ настъпва преди или след 31.03. на годината, което е недопустимо, от друга. При постановяване на решението си съдът е приложил правилно материалния закон и е достигнал до обоснован и верен извод, кореспондиращ на събраните по делото доказателства, поради което в отсъствие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК съдебното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски не следва да бъде уважена, а ответникът не претендира разноски. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение