Решение № 614 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12518/2010 г.

Решение № 614 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12518/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Недялко Йотков Недялков от гр. София чрез адв. Георги Стоянов против решение № 8626 от 24.06.2010 г., постановено по адм. д. № 9150 по описа за 2009 г. на Върховен административен съд, трето отделение. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност и се отмяната му като постановено в противоречие с материалния закон. Ответникът по касационната жалба - Министерски съвет на Република България не изразява становище по нея. Заинтересованите страни не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неговата недопустимост - чл. 209, т. 2 от АПК, като постановено по недопустима на жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт неблагоприятен поради което допустима за разглеждане по същество. Производството пред Върховен административен съд, тричленен състав е образувано по жалбата на Стана Неделчева Иванова и Недялко Йотков Недялков срещу мълчалив отказ на Министерски съвет на Република България за извършване на административна услуга по заявление вх. № 01-1426 от 14.05.2009 г. Със същото, като заявяват, че върху възстановените им с протоколно решение № 10/24.08.1992 г. земеделски земи в м. "Табан" и "Банчовото" в землището на гр. Червен бряг, държавата е предоставила концесия, желаят извършване на административна услуга - предоставяне на документ за собственост, въз основа на който е взето решението на Министерски съвет за отдаване имота на концесия. С решението си Върховният административен съд е отхвърлил жалбата против мълчаливия отказ на Министерски съвет по заявлението от 14.05.2009 г., като е развил съображения, че последният е законосъобразен, а жалбата - неоснователна. Съдът е установил, че с писмо № 1426 от 20.05.2009 г. заявлението на Стана Иванова е било изпратено на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, който съгласно чл. 69 от Закона за държавната собственост е компетентен да състави и подпише актовете за изключителна държавна собственост. Съгласно чл. 31 от АПК искането за издаване на индивидуален административен акт се отправя до административния орган, компетентен да реши въпроса. Според ал. 2 на същия текст, когато органът, започнал производството установи, че индивидуалният административен акт трябва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството. Очевидно в случая не е било изпълнено условието жалбоподателят да бъде уведомен, за това че преписката е изпратена на министъра на регионалното развитие и благоустройството като орган, съставящ актовете за изключителна държавна собственост, който е натоварен да се произнесе по заявлението от 14.05.2009 г. След като началната дата на административното производство пред министъра на регионалното развитие и благоустройството не му е била съобщена, за заявителя не са започнали да текат сроковете обжалване, вкл. и на мълчалив негов отказ. След като е изпратил преписката на компетентен да се произнесе по заявлението орган, Министерският съвет се е десезирал от административното производство като административен орган, и непроизнасянето му в сроковете по чл. 57 от АПК не може да се приеме за мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Налице е недопустимост на жалбата по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК, Съдът е разгледал и решил по същество спор при липсващо право на съдебно производство, поради което решението е недопустимо и следва да се обезсили. С оглед изложеното, на осн. чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд