Решение № 15135 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13151/2016 г.

Решение № 15135 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13151/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на С. Д. П., подадена чрез процесуалния и представител - адв. Е. Й. против решение № 186 от 30.09.2016 г., постановено по адм. дело № 391/2015 г. на Административен съд К. Със същото е отхвърлена като неоснователна жалбата на С. П. срещу отказ на Д. фонд "Земеделие" за изплащане на финансова помощ по подадено от същата заявление за подпомагане за кампания 2014 г. по схема за единично плащане на площ /СЕПП/ и по схема за плащане на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/, както и в частта, с която е наложена санкция за бъдещ период в размер на 12 103,64 лева общо. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено при съществени процесуалноправни и материалноправни нарушения, като касационния жалбоподател приема, че Административен съд - К. правилно е изяснил фактическата обстановка по делото, но неправилно и незаконосъобразно я е възприел - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане изцяло да бъде отменено обжалваното решение постановено от Административен съд - К. и вместо него да бъде постановено решение, с което да се уважи подадената жалба против отказ на Д. фонд "Земеделие". Претендира присъждане на сторените по делото разноски и за двете инстанции. Ответникът - Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че така разгледаната жалба е подадена в срок, същата е допустима, но по същество се явява неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на С. Д. П. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г. изх. № 02-100-6500/4155 от 29.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, в частта, с която е отказано изплащане на финансова помощ по подадено заявление за подпомагане за кампания 2014 г. по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ - 0 лв, по схема за плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони /НР1/ - 0 лв и в частта, с която е наложена санкция за бъдещ период общо в размер на 12 103, 64 лв. С решение № 186 от 30.09.2016 г. по адм. д. № 391/2015 г. на Административен съд - К. е отхвърлил като неоснователна жалбата на С. П. срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. изх. № 02-100-6500/4155 от 29.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е отказано изплащане на финансова помощ по подадено заявление за подпомагане за кампания 2014 г. по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ - 0 лв, по схема за плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони /НР1/ - 0 лв и в частта, с която е наложена санкция за бъдещ период в размер на 12 103, 64 лв. общо, както и че същата е осъдена да заплати на ДФЗ съдебни разноски в размер на 610 лв. За да постанови този резултат решаващия съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган с оглед представената заповед № 03-РД/323/11.03.2015 г., във връзка с чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 от ЗПЗП, в кръга на предоставените правомощия съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП при спазване на административно производствените правила. Приел е, че са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспореното уведомително писмо и таблиците към него, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка, обективират волята на административния орган. С това се установява, че по спорните СЕПП и НР1, на жалбоподател Пилитова е отказано финансово подпомагане поради наддеклариране и двойно застъпване. С. А. съд - К. е направил извод, че оспореният административен акт - Уведомително писмо изх. № 02-100-6500/4155 от 29.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано и съобразно целта на закона, предвид което жалбата е отхвърлена като неоснователна. За направената преценка за материалната законосъобразност на акта, съдът се е позовал освен на приложените писмени доказателства, още и на изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза, което заключение на вещото лице е кредитирано изцяло като компетентно и обективно дадено. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователен е релевирания от касатора довод относно обстоятелството, че административния орган е действал при неизяснена фактическа обстановка, с което са нарушени административно-производствените правила и въз основа на това материалния закон, като съображенията на касатора за това са: че не е било установено от административния орган да е извършил проверка на място, както и че не е установено аерофото снимките дали са актуални за съответния период, което пък означавало, че би следвало да се изключат от доказателствата по делото. Така изложеното не се споделя от настоящия съдебен състав, поради това, че съгласно чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, на всички подадени заявления се извършват задължителни административни проверки като се съпоставят включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели и системата за идентификация и регистрация на животните и от своя страна включват: 1. проверки за допустимост на кандидата; 2. проверки за допустимост на земеделските площи; 3. кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; 4. кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. Освен административните проверки, законът допуска да се извършват и проверки на място, но не на всички заявления, а само на 5% от подадените заявления за подпомагане, което се прави на случаен принцип (метод на риск-анализ), които се извършват чрез: инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение, следователно може да се направи извода, че проверките на място, за разлика от административните проверки, не са задължителни. В конкретния случай от данните в уведомителното писмо (УП) с изх. № 02-100-6500/4155 от 29.09.2015 г. и събраните доказателства се установява, че на заявените от кандидата С. Д. П. площи са извършени само административни проверки. Проверка на място (ПнМ) не е извършвана, същото е видно от липсата на отбелязване в колона № 4 на таблицата - площи след извършени проверки по чл. 37 от ЗПЗП /стр. 17 от делото/, защото очевидно заявлението и не е попаднало в извадката от 5% от подадените заявления. На последващо място следва да се прави ясно разграничение между проверка на място и теренна проверка, както и различните органи, които ги извършват - Технически инспекторат към ДФЗ - РА и областните и общински структури на МЗХ. За извършване на теренните проверки не се уведомява земеделският стопанин, изготвят се протоколи от измерванията, а не контролен лист и доклад, за които трябва да се уведоми задължително кандидата, за да направи ако иска възражение. В настоящия случай е видно от писмените доказателства намиращи се в кориците на делото, са извършени специализирани теренни проверки на място на физическите блокове. Същите не са проверки за контрол. Те се осъществяват от служители на областни дирекции по "Земеделие" и тяхната цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските земи в Интегрираната система за администриране и контрол. Извършват се по реда на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г., отменен, но действащ към момента на извършването им. Следователно следва да се приеме, че теренните проверки са един от начините за актуализиране на специализирания слой със заповед на министъра на земеделието и храните, която заповед не е предмет на настоящото дело. Недопустимо е в настоящото производство да се прави волеизявление от страна на касационния жалбоподател по изключване на вече приети от първата инстанция писмени доказателства. Следвало е това възражение да се направи своевременно пред първата инстанция. На следващо място неоснователен се явява наведения с касационната жалба довод относно обстоятелството, че Кюстендилският административен съд не е взел предвид, направената постъпка за корекция на заявлението и очертаните БЗС. В. от процесното решение, административният съд е обсъдил относимите писмените доказателства по предприетите действия от страна на касатора по корекция на заявлението, в т. ч. административния съд е взел предвид и обсъдил следното: заявление за подпомагане 2014 г. с отбелязване редакция на парцели от 15.05.2014 г., декларация за запознаване с определенията за нередност, подписана на 15.05.2014 г., резултат от автоматични проверки на въведени данни, подписани на 15.05.2014 г. От същите се е установило, че С. П. се е възползвала от процедурата по отстраняване на грешки при очертаване на БЗС. О. така предприетите действия първоинстанционния съд, е стигнал до извода, че резултата от извършената процедура за редакция е идентичен с първоначалния преди тази допълнителна процедура. В настоящия случай касаторът е заявил, че не е обжалвал Заповед № РД46-287/6.03.2015 г., за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. Поради което следва да се приеме, че щом касационния жалбоподател не сочи доказателства относно обстоятелството дали същия е подал възражение, а и същите не са представени и от административния орган, следва да се приеме, че не е подадено и възражение, което да бъде разгледано, то в случая не са извършени и корекции в допустимите площи спрямо определените с първоначалната заповед от 2014. Съгласно трайната съдебна практика на ВАС, в конкретния случай е недопустимо административния съд да упражни инцидентен /косвен/ контрол за законосъобразност по отношение на Заповед № РД-46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой, тъй като тази заповед е влязла в сила по отношение на бенефициента. В случая, разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът на лицето не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105. В тази връзка всички наведени доводи в касационната жалба относно допустимостта на заявените площи и състоянието им са неоснователни. На последно място неоснователен е и сочения от касатора довод отнасящ се до обстоятелството, че административния съд не е взел предвид показанията от разпитания по делото свидетел. Видно от процесното решение съдът е обсъдил събраните гласни доказателства. Настоящия състав приема, че за материалната законосъобразност на акта, съдът се е позовал освен на приложените писмени доказателства, още и на изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза, както и събраните гласни доказателства. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на процесуалния представител на С. Д. П. за присъждане на направените разноски е неоснователно. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение