Решение № 9826 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5604/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на "БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 130007884, със седалище и адрес на управление в гр. София, район "Триадица", бул. "България" № 55, представлявано от управителите - В. С. и В. В., чрез процесуален представител - адв. Г. Димитрова от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Решение № 5898/13.02.2026 г., постановено по адм. дело № 12000/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № 7772/10.10.2025. г на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), забраняваща на "БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във връзка с ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно: да предоставя на потребителите невярна и подвеждаща информация относно крайните продажни цени на предлаганите за продажба в търговските си обекти стоки.

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на атакувания пред АССГ индивидуален административен акт. Развива съображения, че съдът е достигнал до неправилно заключение относно наличието на предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ), т.к. обратно на приетото от решаващия състав, фактическите констатации на административния орган не обуславят извод за осъществена от дружеството заблуждаваща нелоялна търговска практика. Противопоставя се на констатацията, предопределила и крайния правен резултат по делото, че "БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД е представило невярна и подвеждаща информация относно продажната цена на кренвирши с марка "Clever". Поддържа становище, че дружеството не е обвързано от обозначената от производителя върху опаковката цена, а може да приложи собствено ценообразуване, както и е сторило в случая. Акцентира на обстоятелството, че на регала в непосредствена близост до стоката е била посочена цена, която съвпада и с маркираната на касата впоследствие, което изключва напълно както твърдението за неистинност на информацията, предоставена от търговеца по отношение продажната цена, така и твърдяната възможност за объркване на потребителя. Твърди, че продажбата в магазини като проверявания обект на "БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД - част от търговска верига, се осъществява като предложението относно цената се формулира в етикет, поставен до стоката, а не върху самата нея, каквато е практиката в по-малките магазини, затова и потребителят би погледнал именно тази стойност при вземането на решението си за закупуване на даден продукт и не би я сравнявал с евентуално изписана върху опаковката друга, различна цена. Според касационния жалбоподател изводът на съда, че търговецът е следвало да информира потребителя, че поставената от производителя цена е препоръчителна и не се прилага при различие с отбелязаната в търговския обект от продавача, е неправилен. Като допълнителен аргумент сочи правилото, заложено в чл. 9, ал. 4 ЗЗП, според което търговецът няма право да отстранява или променя поставения от производителя етикет, във връзка с текста на чл. 15 с.з., задължаващ продавача да обозначи продажната цена на видно място до стоката. Намира още, че погрешната констатация за нелоялна търговска практика следва и от факта, че контролните органи са извършили проверка само на един обект от търговската верига. В заключение излага, че евентуалното нарушение на чл. 19, ал. 5 ЗЗП не кореспондира с разпоредения от председателя на КЗП правен резултат.

По изложените съображения претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отмяна на оспорената заповед за прилагане на ПАМ (ЗППАМ). Претендира разноски.

Ответникът - председателят на КЗП, не ангажира становище по подадената касационна жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения:

С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на "БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД против Заповед № 7772/10.10.2025. г на председателя на КЗП, забраняваща на "БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във връзка с ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в ЗЗП, а именно: да предоставя на потребителите невярна и подвеждаща информация относно крайните продажни цени на предлаганите за продажба в търговските си обекти стоки.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че в Комисията е постъпил сигнал с вх. № В-03-1756/07.08.2025 г., съдържащ твърдения за разминаване между поставената от производителя на кренвирши "Clever" продажна цена и тази, обозначена върху регала в непосредствена близост до стоката и фигурираща като крайна такава на касата в магазина.

При извършена на 08.08.2025 г. проверка, резултатите от която са обективирани в Протокол № К-2774551/08.08.2025 г., подписан от И. Атанасова в качеството й на старши инспектор в КЗП - ТО Варна и П. Р. П. в качеството му на представител на "БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, е установено, че в хладилната витрина на магазин "Билла" № 530, находящ се в гр. Варна, ул. "Дубровник", са изложени 7 бр. "Clever" кренвирши варено - пушен, във вакуум опаковки, с различни грамажи, пред които е поставен етикет с обявена цена 5, 49 лева за 1 кг., а на опаковките им е записана цена 4,49 лева за 1 кг. Извършена е контролна покупка, за която е издаден касов бон № 2921/08.08.2025 г., на три произволно избрани артикула с различен грамаж, както следва:

• "Clever" Кренвирши варено-пушен: нетно количество 0, 810 кг., цена за кг. върху опаковка 4, 49 лева, цена на опаковка 3, 64 лева; при маркиране на касова зона, същите са с цена 5, 49 лева/кг. и крайна цена 4, 45 лева;

• "Clever" Кренвирши варено-пушен: нетно количество 0, 815 кг., цена за кг. върху опаковка 4, 49 лева, цена за опаковка 3, 66 лева; при маркиране на касова зона, същата е с цена 5, 49 лева/кг. и крайна цена 4, 47 лева.;

• "Clever" Кренвирши варено-пушен: с етикет върху стоката - нетно количество 0, 800 кг., цена за кг. върху опаковка 4, 49 лева, цена на опаковка 3, 59 лева; при маркиране на касова зона, същата е с цена 5, 49 лева /кг. и крайна цена 4, 39 лева.

На 12.08.2025 г. в КЗП е постъпило становище с вх. № В-03-1756/12.08.2025 г., в което "БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД поддържа, че артикулът "Clever" Кренвирши варено-пушен за 1 кг." е предварително оразмерен и опакован от производителя, но видно от поставеното на регала до него отбелязване, същият се предлага за продажба в магазини БИЛЛА на цена от 5, 49 лева за 1 кг. Според търговеца маркираната на касата цена съвпада с посочената на регала, поради което и представената информация досежно покупната стойност на продукта е вярна. Допълва, че продавачът няма възможност да прави промени по предварително поставения етикет от производителя.

Във връзка с констатациите от извършената проверка, на заседание на КЗП, проведено на 09.10.2025 г. и след обсъждане на всички установени обстоятелства, Комисията единодушно е взела решение, че "БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД прилага нелоялна практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП.

Въз основа на взетото решение е издадена и атакуваната заповед, с която председателят на КЗП е забранил на "БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във връзка с ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в ЗЗП, а именно: да предоставя на потребителите невярна и подвеждаща информация относно крайните продажни цени на предлаганите за продажба в търговските си обекти стоки. Формулирал е заключение, че информацията досежно цената на продукта "Clever" Кренвирши варено-пушен за 1 кг.", отбелязана върху етикета, е невярна, доколкото не съвпада с маркираната на касата такава, и след като безспорно стойността на една стока е тази нейна характеристика, която предопределя вземането на решение от средния потребител за закупуването й, са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на приложимата процедура, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на атакуваната ЗППАМ с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните в акта нормативни разпоредби, и съотнасяйки към нея установените по делото факти и обстоятелства, е формулирал крайно заключение за законосъобразност на волеизявлението. Потвърждавайки факта, че чрез предоставянето на данни относно продажната цена на процесните артикули е осъществена "търговска практика" по смисъла на §13, т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП, а информацията е невярна, предвид констатираното несъответствие, съдът е приел, че е налице възможност за вземане на търговско решение, съгласно дефиницията на §13, т. 31 от ДР на ЗОП, което средният потребител не би взел без прилагането на практиката. Според съда цената за конкретната разфасовка е отбелязана единствено върху етикета на стоката, поради което и е житейски оправдано и логично потребителят да погледне именно посочената на това място цена, и да счете, че има грешка в цената, описана на регала. Последното, с оглед мотивите на решаващия състав, следва от поведението на останалите потребители и възможността стоката да се размести от предвиденото за нея място на стелажа. Съдът е обосновал извод, че "БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД е представила информацията за цената на проверените кренвирши по подвеждащ начин, доколкото, макар да има право да ги предлага на различна стойност от посочената от производителя, е длъжно при подобна разлика да укаже на потребителя коя е действителната цена на артикула. В заключение АССГ е посочил, че промяната в икономическото поведение на потребителя е продиктувана от същественото значение на цената като елемент на предлаганата стока.

По изложените съображения АССГ е отхвърлил жалбата на "БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД против атакуваната заповед на председателя на КЗП.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, и спазването на формата и процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие.

Защитата на потребителите е основен приоритет на ЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 153, § 1 и § 3, буква "a)" от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Общността допринася за постигане на високо ниво на защита на потребителите чрез приетите от нея мерки, съгласно член 95. Безспорно възможността на потребителя да вземе своето информирано решение досежно потребността си от дадена стока или услуга може да бъде силно повлияна от нелоялни търговски практики. Именно по тази причина европейският законодател императивно ги забранява, регламентирайки комплекс от правила, съдържащи се в Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29/ЕО /Директивата), които да хармонизират уредбата в държавите членки в посочената сфера.

Единната забрана за прилагане на нелоялни търговски практики, които изопачават икономическото поведение на потребителите, е изрично изведена в Съображение 11, изр. 2-ро от преамбюлната част на Директивата, и се съдържа като правило в разпоредбата на чл. 5, § 1. Съгласно дефинитивната норма на чл. 5, § 2 Директивата една търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа и съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители.

В синхрон със съдържанието на цитираната наднационална разпоредба текстът на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП категоризира търговската практика като нелоялна, когато същата противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.

Според предписанието на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, на която се е позовал и административният орган в случая, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. В същия смисъл е и текстът на чл. 5, §4 Директивата, който категоризира търговските практики като нелоялни и когато същите са заблуждаващи по смисъла на членове 6 и 7 или са агресивни по смисъла на членове 8 и 9.

Съгласно текста на чл. 6, §1 заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените по-долу елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел: a) съществуването или естество на продукта; б) основните характеристики на продукта, като неговата наличност, преимущества, рискове, изпълнение, състав, екологични или социални характеристики, принадлежности, аспекти, свързани с кръговостта, като трайност, наличието на възможност за ремонт или рециклиране, извънгаранционно обслужване на клиента и разглеждане на жалби, метод и дата на производство или предоставяне, доставка, пригодност за използване по предназначение, употреба, количество, спецификация, географски или търговски произход, или резултатите, които могат да се очакват при неговата употреба, или резултатите и съществените характеристики от изпитвания или проверки, извършени върху продукта; в) обхват на задълженията на търговеца, мотивите за търговската практика и характеристика на продажбения процес, всяко изявление или символ относно пряко или косвено спонсорство, или преценка на търговеца или продукта; г) цената или начина, по който е формирана цената или съществуването на специфично ценово предимство; д) потребността от сервизно обслужване, резервна част, подмяна или ремонт; е) характера, качествата и правата на търговеца или неговия агент, като неговата самоличност и имущество, неговата квалификация, статус, одобрение, съдружие или обвързаност и права върху индустриална, търговска или интелектуална собственост или награди и отличия; ж) правата на потребителя, включително правото на замяна или възстановяване на цената съгласно Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно някои елементи на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (4), или рисковете, с които може да се сблъска.

Следвайки съдържателната логика на посочената наднационална разпоредба, нормата на чл. 68д, ал. 1 ЗПП определя търговската практика като заблуждаваща, когато същата съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

С оглед изложеното, за да обоснове заключение за нелоялна заблуждаваща търговска практика по специалния състав на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП, административният орган следва да установи наличие на три материалноправни предпоставки в условията на кумулация, както следва: 1) действия, категоризиращи се като търговска практика; 2) тази търговска практика съдържа невярна информация и следователно да е подвеждаща; и 3) като резултат (вкл. възможен) да е взето търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика.

Съгласно дефинитивната норма на §13, ал. 1, т. 23 ДР на ЗЗП търговска практика е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Както първоинстанционният съд правилно е установил, "БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД е осъществило търговска практика по смисъла на дефинитивната норма чрез отправянето на предложение за сключване на договор за покупко-продажба на артикул от мрежата на търговската верига и предоставянето на информация досежно съответната продажна цена. Дали това действие е осъществено еднократно през перспективата на потребителя, подал процесния сигнал до КЗП, или е повторено многократно, е ирелевантно. За да бъде окачествено като "търговска практика", е достатъчно търговецът да е извършил дори само един акт във връзка с продажбата на стока на потребител и това следва изрично от цитираното нормативно предписание. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав споделя (Вж. например: Решение № 2969/17.03.2026 г., постановено по адм. дело № 10291/2025 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 5009/11.05.2026 г., постановено по адм. дело № 3356/2026 г., VII о. на Върховния административен съд и др.).

Правилно е заключението на съда и относно констатацията на председателя на КЗП за наличие на втория елемент от фактическия състав на описаната в чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП ПАМ. Страните не спорят, а и от ангажираната по делото доказателствена съвкупност е видно, че продуктът "Clever" Кренвирши варено-пушен за 1 кг.", предлаган в обекта на "БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД в гр. Варна, ул. "Дубровник", е обозначен с две различни цени - на поставения върху опаковката етикет е вписана сумата от 4,49 лева за 1 кг., а върху регала цената е посочена като 5,49 лева за 1 кг, колкото е визуализирана и на касата при приключване на покупко-продажбата. Едновременното присъствие на две различни стойности автоматично прави едната неприложима, затова и потребителят е разполагал и с вярна, и с невярна информация относно продажната цена на тази стока.

Определящо за наличието на елемент от фактическия състав по чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП обаче е дали невярната информация е предоставена именно от "БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД.

Действително, както правилно сочи и касационният жалбоподател, търговецът не е обвързан от изписаната от производителя на поставения от него етикет и може да продава закупената стока на съвсем различна стойност – по-висока или по-ниска. Както отбелязва още касаторът, според еднопосочната съдебна практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав споделя, различната цена върху етикета не обуславя констатация за осъществена от търговеца нелоялна заблуждаваща търговска практика, доколкото етикетът се изработва и залепва за артикула от производителя, а не от субекта, който го предлага за продажба в своя търговски обект. (Вж. в този смисъл: Решение № 12483/19.11.2024 г., постановено по адм. дело № 11456/2023 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 4522/24.04.2026 г., постановено по адм. дело № 1846/2026 г. VII о. на Върховния административен съд, Решение № 1924/18.02.2026 г., постановено по адм. дело № 12014/2025 г., VII о. на Върховния административен съд и др.).

Случаят обаче е различен. По делото присъстват доказателства, а този факт не се и оспорва, че макар като производител да е посочено друго дружество, марката, с която са обозначени процесните стоки - "Clever", е собственост именно на търговеца, по отношение на който е приложена ПАМ - "БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД. По силата на чл. 9, ал. 1, изр. 1-во от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията. В този смисъл функцията на марката е да гарантира на потребителя идентичност на произхода на обозначената с нейния облик стока или услуга, което му позволява да направи разграничение, без възможност за объркване на продукти или услуги с различен произход. Тя следва да гарантира, че всички обозначени с нея продукти или услуги са създадени под контрола на едно предприятие, което може да бъде отговорно за тяхното качество (В този смисъл - Решение на Съда на ЕО от 29 септември 1998 г. CASE С-39/97 (Canon - Metro Goldwyn Mayer Inc) и С-10/89 ECR). Следователно обозначението на кренвиршите с марката, принадлежаща на "БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, предполага връзка с последното, което ако не е техен производител, поне отговаря за тяхното производство. Затова и етикетирането е логично да се подчинява на правилата, зададени именно от контролиращия правен субект, под чиято марка се разпространява стоката.

Горното означава, че търговецът на практика директно или чрез друго лице е представило на потребителя две различни цени на един и същ артикул, което прави едната информация невярна. Обратно на застъпената от касатора теза, налице е и вторият елемент от понятието за нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП. Разнопосочните данни досежно продажната цена съставляват заблуждаваща информация, т.к. провокират объркване досежно правилната стойност, на която може да бъде закупена стоката.

Вярно е заключението на решаващия състав и по отношение на третия елемент от дефиницията, а именно - като резултат (вкл. възможен) да е взето търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика. Съгласно формиралата се еднопосочна съдебна практика преценката дали пазарното поведение на търговеца извършва нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. (Виж: Решение № 15363/11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 11267/2017 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 9627/15.07.2020 г., постановено по адм. дело № 7983/2019 г., VII о. на Върховния административен съд и др.). Изхожда се от средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител, като съгласно съображение 18 Директива 2005/29/ЕО "критерият за "средния потребител" не е статистически, а националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в съответния случай. Не само е житейски логично, но и съгласно нормата на чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП цената е сред обстоятелствата, които законът определя като съществени и с вероятност да рефлектират върху поведението на потребителя. Нещо повече - разликата от 1,00 лев при цена от 4,49 лева, респ. 5,49 лева за 1 кг., не е незначителна и безспорно би могла да окаже влияние върху решението на средния потребител да закупи стоката или да се въздържи от покупка.

Горното прави извода за наличие на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП правилен.

Предвид изложеното, атакуваната ЗППАМ отговаря на условията за нейната законосъобразност, предвидени в разпоредбата на чл. 146 АПК. Следователно, отхвърлявайки жалбата на "БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД против оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно резултат съдебно решение, което следва да се остави в сила.

Оплакването за неправилност на решението на АССГ, поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила, не е аргументирано с конкретни съображения, поради което и предвид обхвата на настоящата проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция не дължи произнасяне по него.

В отговор на довода за необоснованост на обжалваното решение, касационната инстанция следва да посочи, че първоинстанционният съд е приел и анализирал доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, "БИЛЛА БЪЛГАРИЯ" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на КЗП - администрацията, в която се намира понастоящем органът, издател на атакувания индивидуален административен акт, разноски в размер на 100 евро, съставляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,