Решение № 568 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14732/2019 г.

Решение № 568 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14732/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та), срещу Решение № 6244 от 24.10.2019 г., постановено по адм. д. № 4864 по описа на Административен съд – София-град (АССГ) за 2019 г. С него, по жалба на "Национална електрическа компания" ЕАД (НЕК) е отменен мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по жалбата му с вх. № Е-13-01-8 от 20.02.2019 г. и преписката е върната на административния орган за произнасяне с решение по чл. 13 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Наред с това, КЕВР е осъдена да заплати на НЕК разноски за производството в размер общо на 200, 00 лв. за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател се позовава на разпоредбите на Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ). Оспорва направения от съда извод, че в случая е формиран мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по жалба, подадена от НЕК срещу действия на "Енерго – Про продажби" АД. Сочи, че Комисията дължи задължително произнасяне във връзка с разрешаване на спор, какъвто е конкретния казус, а при искане за издаване на индивидуален административен акт, може да се формира мълчалив отказ. Моли отмяната на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което жалбата на НЕК да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощения юрисконсулт Ненков, който от името на КЕВР поддържа жалбата, а по същество моли да се уважи, като алтернативно иска обезсилване на същото с оглед представеното, като доказателство Решение № - Ж-100/6.02.2020 г. на КЕВР. Сочи, че с това решение КЕВР се е произнесъл по подадената от НЕК жалба. Ответникът – Национална електрическа компания представя писмено становище на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд, чрез процесуален представител - юрисконсулт Дамянова, оспорва касационната жалба. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представя писмена защита. Ответникът - "Енерго - Про Продажби" АД, не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно валидността и допустимостта на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по други съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на НЕК против мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по нейна жалба с вх. № Е-13-01-8/20.02.2019 г., насочена срещу "Енерго - Про Продажби" АД с твърдения, че енергийното дружество нарушава чл. 162 ЗЕ и чл. 31, ал. 5 и ал. 8 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), както и за издаване на НЕК на съответните данъчни документи. С обжалваното решение административния съд е приел, че е налице мълчалив отказ, който отменил и върнал преписката на административния орган за произнасяне с решение по дадените указания. За да постанови този резултат съдът приел, че КЕВР има задължение да се произнесе по жалбата, с която е била сезирана, като не съществува възможност да не се произнесе изобщо, както в спорната хипотеза. Приел е, че в законовата уредба не е предвидена възможност за мълчалив отказ., като се е позовал и на съдебна практика. Изразил становище, че на КЕВР, по силата на чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗЕ е определено правомощие и задължение да разреши спор между лицензианти свързан с изпълнението на лицензионна дейност по ЗЕ, а непроизнасянето й във всички случаи съставлява мълчалив отказ по смисъла на АПК, който подлежи на съдебен контрол. Посочил, че обратното становище би лишило подателя на жалбата до КЕВР от защита срещу нейното непроизнасяне. Съдът приел, че жалбата попада в хипотезата на чл. 147, ал. 1 и 2 НЛДЕ и чл. 22, ал. 1 ЗЕ, поради което в правомощията на КЕВР е да я разгледа и да се произнесе по нея. Според АССГ правомощието на административния орган, не означава само право да се произнесе по даден въпрос, но и задължение. След като Комисията не се е произнесла в срок, съдът е счел, че е формиран мълчалив отказ. По тези съображения било постановено обжалваното решение. Решението е валидно, но е недопустимо. Действително, съгласно чл. 22, чл. 75 - 81 ЗЕ, както и чл. 142- 149 НЛДЕ, в правомощията на КЕВР е да разреши възникнал спор между лицензианти, като произнасянето в този случай следва да е изрично. Съгласно чл. 22, ал. 5 ЗЕ правомощията на Комисията се свеждат до даване на задължителни указания по прилагането на закона на лицензианта. В настоящия случай обаче след постановяване на съдебното решение предмет на касационната проверка, по делото е представено Решение № Ж-100/6.02.2020 г. на КЕВР постановено по жалбата на НЕК с Вх. №Е-13-01-8 от 20.02.2019 г. от което е видно и с оглед становищата на КЕВР и жалбоподателя - НЕК, че спорът е разрешен. От постъпилото становище на НЕК ЕАД на 1.10.2020 г. се установява, че финансовите спорове между двете дружества - НЕК и "ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ" АД са уредени за целия период от 2015 г. до 2018 г., като е изплатена на НЕК цялата сума от 260 964, 25 лева по банков път. Тази сума представлява стойността надплатена от НЕК енергия от ВИ над размера на НСП за периода от 2015 г. до 2018 г., което обхваща и периодът, посочен в жалба вх. № Е -13-01-8 от 20.02.2019 г. Към становището е приложено и друго Решение № Ж-468 от 9.08.2019 г. на КЕВР и споразумителен Протокол (л. 24) между НЕК ЕАД и "Енерго про Продажби" АД от което се установява, че финансовите отношения между двете дружества са уредени за целия спорен период от 2015 г. до 2018 г. Предвид на установеното за подателя на жалбата до КЕВР не е налице пряк, непосредствен и личен правен интерес от продължаване на съдебното оспорването, поради отпадане на правния интерес от търсената съдебна защита. Като процесуалноправна предпоставка за допустимост тя трябва да бъде налице не само в началото на съдебния процес, но и през цялото време на развитието му. По-късното отпадане на процесуалната предпоставка погасява правото на жалба и води до обезсилване на първоинстанционното решение. Съдебната практика в тази насока е постоянна - във всички случаи, когато гражданите и юридическите лица атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, трябва да е налице засягане или възможност от засягане на техни субективни права, законни интереси или пораждане на задължения за тях - предпоставка, обуславяща активната процесуалната легитимация при упражняване правото на защита по чл. 120, ал. 2 вр. чл. 56 от КРБ. Дори и при възможно най-широко разбиране за правен интерес при обжалване на административни актове, което включва необходимостта от законосъобразна дейност на органите на държавна власт, конституционната и тълкувателната практика на ВАС са категорични, че такъв интерес е налице, когато административният акт пряко засяга права, законни интереси или създава задължения за конкретно физическо или юридическо лице. Правният интерес следва да е правомерен, личен и обоснован с конкретно твърдяно настъпило или предстоящо засягане на права или законни интереси. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСК на ВАС, което изрично разяснява, че процесуалноправният интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на обжалването следва да е личен, пряк и непосредствен. Тази процесуална предпоставка по делото както се посочи по-горе в мотивите, не е налице, поради отпадането и - междувременно разрешаване на спора на двете дружества с издаването на Решение на КЕВР № Ж -100/6.02.2020 г. по реда на чл. 22 от ЗЕ. Постановеното в този случай съдебно решение се явява недопустимо, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът следи служебно за валидността и допустимостта на съдебното решение. Поради това и с оглед констатираната недопустимост на обжалваното съдебно решение, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, същото следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. С оглед изхода на спора, искането на НЕК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи. На основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден да заплати на КЕВР разноски в размер на 100, 00 лв. за касационната инстаниця и 200 лева разноски за първоинстанционното производство, тъй като комисията с поведението си е дала повод за започване на процеса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение