Решение № 14865 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7468/2020 г.

Решение № 14865 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7468/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 76/17.03.2020 г., постановено по адм. д. № 252/2019 г. по описа на Административен съд-Ловеч (АС-Ловеч). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е недопустимо и неправилно - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, но се иска само да бъде отменено, но не и обезсилено съдебното решение. Касационната жалба съдържа много подробни съображения за законосъобразността на оспорената пред първата инстанция заповед и аргументи за неправилно тълкуване на материалния закон от АС-Ловеч. Претендира се заплащане на разноски. Ответникът З. Пенев оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 76/17.03.2020 г., постановено по адм. д. № 252/2019 г. по описа на АС-Ловеч отменена Заповед № 8121 К-7983/22.03.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на З. Пенев поради съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме предложената му длъжност и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, но при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел, поради което са налице основания за отмяната й. Първоинстанционният съд е установил и приел, че е запазена длъжността на З. Пенев, не е намален и броят на служителите в организационната единица СБОП Плевен, Ловеч, които я изпълняват. Обоснован е извод, че премахнатата като нормативно определена позиция продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания в същата организационна единица само с промяна на мястото на изпълнение на длъжността, без да са намалени броя на лицата, които е предвидено да е заемат. Допълнително са изложени мотиви, че трите щатни бройки за заеманата от З. Пенев длъжност, на които е променено мястото на изпълнение, не са предложени на служителя и той не е отказал да ги заеме. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Твърдението в касационната жалба, че обжалваното съдебно решение е недопустимо не е подкрепено с никакви съображения и при служебната проверка настоящият съдебен състав не констатира основания за обезсилване на съдебния акт. АС-Ловеч се е произнесъл по оспорване, подадено в срок от заинтересовано лице срещу обжалваем административен съд, а родовата му компетентност е определена с определение № 10130/03.07.2020 г., постановено по адм. д. № 7474/2019 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Фактическите и правни изводи на решаващият съд са обосновани и са в съответствие със събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 226, ал. 1, т. 5 и чл. 226, ал. 5 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при съкращаване на заеманата от него длъжност и служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него. Наредбата № 8121 з-311 от 17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи относно прекратяване на служебното правоотношение по чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР не съдържа специална процедура като само относно предлагането на друга длъжност препраща към наредбата, издадена на основание чл. 164, ал. 5 от ЗМВР т. е. към Наредбата № 8121 з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При тази нормативна уредба, АС. Ловеч е обсъдил събраните по делото доказателства, за да установи дали е налице съкращение на длъжността като първа предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Изводът на решаващият съд за липса на реално съкращение е обоснован и в съответствие със събраните по делото писмени доказателства и не е резултат от осъществен инцидентен съдебен контрол върху Заповед № 8121 к-50/05.11.208 г. на министъра на вътрешните работи. Административният съд е извършил анализ на извършената промяна в администрацията на МВР с тази заповед, за да обоснове правилния извод, че независимо от използваните изрази, с нея не е извършено съкращаване на щата, защото фактически е запазена щатната численост на персонала, не е намален броя на служителите, които заемат длъжността "разузнавач IV степен", а е извършена трансформация чрез промяна само на местоизпълнението на длъжността в рамките на един и същ сектор. Действително този извод е подкрепен само с показанията на свидетел, но те са напълно достоверни, логични и последователни, поради което правилно решаващият съд ги е кредитирал. В тежест на административния орган е при условията на пълно пряко доказване е да установи всички фактически обстоятелства, на които се е позовал при издаване на оспорената заповед. Следователно при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса АС-Ловеч е приел, че не е доказано по несъмнен начин извършването на съкращение в щата по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР като основание за издаване на оспорената пред него заповед. Преструктурирането на администрацията, при което се запазва системата от функции, задачи и изисквания към конкретна длъжност и броя на лицата, които я заемат, не представлява съкращение на щата. Промяната на местоизпълнението на длъжността в този случай не съставлява съкращение на щата независимо от формалното изявление за съкращаване на длъжността като позиция в щатното разписание, защото е извършено трансформиране на длъжността, която е продължила да съществува в същия сектор с идентични функции, задачи, отговорности и изисквания за заемането й при ненамалена обща численост на лицата, които я заемат. Законосъобразен и в съответствие със събраните по делото доказателства е и другото основание, на което АС-Ловеч се е позовал, за да отмени оспорената пред него заповед. Наредба № 8121 з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (приложимата редакция, ДВ, бр. 29 от 2015 г., в сила от 21.04.2015 г.) не съдържа изисквания към длъжността, която трябва да бъде предложена на служителя с изключение на служител, чието уволнение е отменено като незаконосъобразно, но въпреки това обосновано АС-Ловеч е приел, че за да е спазено изискването на чл. 226, ал. 5 от ЗМВР целта на закона изисква на служителя да бъдат предложени подходящи в смисъл на равностойни вакантни длъжности, които да отговарят на неговата квалификация и практически да е възможно да бъдат заети от него. В случая съдът е приел за установено, че на З. Пенев не са предложени всички вакантни изпълнителски длъжности, които съответстват на заеманата от него до този момент длъжност, включително и вакантна длъжност за разузнавач, каквато той е заемал в същия сектор с променено само място на изпълнение. Устното волеизявление на служителя, че не проявява интерес към част от възможните позиции, не освобождава органът по назначаване от изпълнението на процедурата по чл. 226, ал. 5 от ЗМВР, за която чл. 7, ал. 4 от Наредба № 8121 з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи изисква да бъде удостоверено писмено със съставянето на протокол с подписите, трите имена и длъжностите на двама служители. Липсата на такова предложение представлява нарушение на чл. 226, ал. 5 от ЗМВР и чл. 9 и чл. 11 от Наредба № 8121 з-311/17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР. При тези установени нарушения правилно АС-Ловеч не е обсъждал задълбочено събраните по делото доказателства относно оценката за постигнатите резултата в служебната дейност, поради което и аргументите в касационната жалба относно спазването на процедурата по Наредба № 8121 з-254 от 13.02.2017 г. за условията и реда за формиране на допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност на служителите в Министерството на вътрешните работи също не се налага да бъдат обсъждани като неотносими към наведените касационни основания. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция З. Пенев е направил разноски в размер на 600 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени от бюджета на МВР. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение