Решение № 1007 от 23.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10288/2008 г.

Решение № 1007 от 23.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10288/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Христо Шошев-Ники-Йорданка Шошева"против решение № 267/10.06.08 г. постановено от Пловдивски окръжен съд по адм. д. № 1749/06 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 375/6.07.06 г. издаден от ТД на НАП-Пазарджик, потвърден с решение № 1060/26.10.06 г. на директор на ДОУИ-Пловдив относно непризнат данъчен кредит в размер на 36 000 лева и начислена лихва в размер на 8 809, 11 лв. В касационната жалба се твръди неправилност на решението като релевираните касационни основания са тези, визирани в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са следните: - окръжният съд неправилно е извел извод за липса на облагаема доставка по фактура № 0. . . 4387/8.06.04 г. с издател "Белмекен"ЕАД с данни относно друга такава между предходни доставчици, - съдът е възприел невярна правна квалификация, - налице е реално извършена услуга по СМР, която е довършена през м. 10.04 г. когато това е документирано с акт обр. 19, - данъчното събитие към момента на фактурата е авансово плащане, което е осъществено и за което са налице доказателства Иска се отмяна на решението. Ответникът- директорът на ДОУИ-Пловдив оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според участващия прокурор, липсата на безспорно установено реално престиране на фактурираните услуги между отделните доставчици се равнява на липса на реално осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия преценява жалбата като допустима и неоснователна. Първоинстанционният съд е извършил преценка за законосъобразността на процесния РА в частта относно отказания данъчен кредит на ревизирания субект по фактура № 0004387/8.06.04 г. издадена от "Белмекен" ЕАД. Фактурата е с предмет на стопанската операция- "авансово по договор за СМР". С РА правото на данъчен кредит е отказано на основание- липсата на облагаема доставка по фактурата по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм). Фактическите констатации, мотивирали този извод са, че "Белмекен"ЕАД не е пряк изпълнител на СМР, а те са осъществени чрез подизпълнители-ЕТ"Яни Трейд- Янко Методиев" и ЕТ"Павел Ганчев-Славима" Собственикът на първата фирма, Янко Методиев с писмена декларация от 27.09.04 г. декларира, че фирмата му няма собствени- материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на СМР и сочи като подизпълнител - "Тонис 2003"ЕООД по две данъчни фактури. За този подизпълнител, данъчните органи установяват, че фирмата е с прекратена регистрация по ЗДДС с дата преди издаването на фактурите, както и, че представляващият дружеството е представил декларация, че не може да представи изисканите документи, доказващи извършването на реални доставки по фактурите. За ЕТ "Павел Ганчев-Славима" е констатирано, че не притежава ДМА, няма обороти по счетоводни сметки от гр. 30 (материали, продукция, стоки) не притежава необходимата кадрова обезпеченост за извършване на СМР. В съдебната фаза на обжалването е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза, от чиито констатации се установява, че процесната фактура е издадена във връзка със сключен договор за СМР от 15.03.04 г. с предмет- извършване на СМР по изграждане на фабрика за преработка на дървесина в с. Костадиново с цена на договорените СМР -450 000 лева. Инвеститор на обекта е "Кронос 2000" ООД, като обектът се изпълнява по проект, одобрен по програма "Сапард" на обща стойност 817 768лв. Жалбоподателят -ЕТ"Христо Шошев-Ники" е изпълнител по договора от 9.02.04 г. сключен с инвеститора -"Кронос- 2000" ООД на обща стойност 774 735лв. в това число СМР-526 500лв. От заключението се установява също така, че жалбоподателят е извършил последваща реализация на СМР по процесната фактура в резултат на което е издал ф. № 2601/9.06.04 г. на стойност 180 000лв. и ДДС- 36 000лв. с предмет на достваката-авансово плащане по договор за СМР на инвеститора -"Кронос 2000"ООД. Установено е, че по счетоводни данни от инвеститора, всички работи по изграждане на обекта са извършени от жалбоподателя и цялата стойност на работите по обекта в размер на 774 735лв. е фактурирана от ЕТ"Христо Шошев-Ники" с осем броя фактури, като първите 7 от тях са с предмет-авансово плащане, а последната е с предмет- окончателно плащане. Мотивите на Пловдивски окръжен съд, за да отхвърли жалбата срещу обжалваната част от РА са следните: по процесната фактура е налице авансово плащане на доставката, но не е престирано реално извършване на услуги-СМР, а последните са извършени в по-късен период- м. 10.04 г. и тъй като към този момент не е издаден друг данъчен документ (друга фактура или ДКИ) въпросната такава освен данъчно събитие следва да удостоверява и доставка на услуга по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Съдът е приел, че от доказателствата по делото не се установява реалното престиране на СМР при предходни доставчици, поради което не може да се установи реалното изпълнение на услугата Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че обектът е построен и въведен в експлоатация, но е приел за недоказано обстоятелството, че това строителство е извършено от прекия доставчик на жалбоподателя- "Белмекен"ЕАД. Съдът е стигнал до извод, че при липса на реализирана облагаема доставка по въпросната фактура, начисленият по нея ДДС е без основание. Настоящата съдебна инстанция преценява решението на окръжния съд като правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства е направена вярна и точна оценка на фактическата обстановка по спора. Установено е, че жалбоподателят чрез въпросната фактура е заплатил авансово СМР, които да се извършат в имот, принадлежащ на трето лице. Установено е също така, че сумата по аванса е заплатена реално от жалбоподателя, като последния издава на инвеститора на строежа през същия месечен период, фактура за същата сума със същия предмет на стопанската операция. При тези обстоятелства, изводът е, че авансово заплатените СМР по спорната фактура са извършени реално, но не са станали част от партримониума на ревизираното лице, а са увеличили патримониума на трето лице, т. е. изводът, че данъчното събитие, удостоверено с фактурата не е последвано от действително извършена услуга между страните по нея е правилен. Този извод се подкрепя и от констатираното в ревизионния доклад, а именно, че ЕТ"Христо Шошев-Ники" през отчетния период е отчел разходи за външни услуги по сметка 602 в значително по-малък размер-346, 07лв. в сравнение със сумата платена като аванс по спорната фактура. В конкретния случай не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 10, т. 4 от ЗДДС (отм.) съгласно която приравнени на доставки на услуги са и случаите, когато данъчно задълженото лице действа от свое име и за чужда сметка, като се приема, че то е получило и предоставило услугите. Основание за такова косвено представителство е сключен договор за поръчка между доверител и довереник, какъвто в конкретния случай липсва. В договора от 9.02.04 г. между "Кронос 2000"ООД и ЕТ"Христо Шошев- Ники" липсва уговорка, че едноличният търговец ще действа като довереник на инвеститора за доставките на СМР. По тези съображения не може да се приеме, че в конкретния случай, ревизираният субект е получил от "Белмекен" във връзка със спорната фактура услуги по извършване на СМР. Решението на първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да се потвърди. Воден от горното, Върховният административен съд на осн. чл. 221, ал. 1 и ал. 2, хипотеза първа АПК