Решение № 2411 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 210/2011 г.

Решение № 2411 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 210/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 34б, ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). Образувано е по жалбата на Мая Миткова Димитрова, в качеството й на Нотариус с район на действие гр. Златоград срещу заповед № ЛС-И-1003 от 3.11.2010 г. на министъра на правосъдието. С жалбата се иска отмяна на отказа. Претендират се и разноски. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Ангелов, оспорва жалбата и излага становище за нейната неоснователност. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е депозирана в срок, доколкото по делото няма представени доказателства, от които да е видно на коя дата е връчен на жалбоподателката оспорвания административен акт, при наличие на правен интерес от оспорването, тъй като решението е неблагоприятно за страната, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна при следните съображения: С оспорваната заповед № ЛС-И-1003 от 3.11.2010 г. министърът на правосъдието е отказал преместване на нотариус Мая Миткова Димитрова, вписана в регистъра на нотариалната камара под № 184, от район на действие Районен съд Златоград, в район на действие Районен съд София. За да постанови този резултат административният орган, въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства, е приел че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 34б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), а именно важни причини по смисъла на чл. 34б, ал. 1 от ЗННД и свободно място по смисъла на чл. 10 от същия закон. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. Същото е постановено при неправилно тълкуване на материалния закон. От представените по делото доказателства е установено, че на 4.05.2010 г. нотариус Димитрова е депозирала заявление до министъра на правосъдието, с което и на основание чл. 34б от ЗННД е поискала да бъде преместена от район на действие РС - Златоград в район на действие РС - София. Мотивирала е искането си с причини от здравословен и семеен характер, като е приложила и съответните писмени доказателства: разведена от 1999 г.; с предоставени родителски права върху родените от брака две деца; затруднен родителски контрол; тежко белодробно заболяване застрашаващо живота й, протичащо с множество странични усложнения и изискващо непрекъснато наблюдение, грижи и периодични изследвания в специализирано болнично заведение; задължение за спазване на двигателен режим; необходимост от странична помощ. Заявеното искане и доказателствата на молителката са били предмет на обсъждане на заседание на помощния орган на министъра, а именно Комисия по чл. 34б от ЗННД в състав от двама инспектори към Инспектората на министъра на правосъдието и мл. експерт в отдел "ВОСВКСС". Тази Комисия е изготвила мотивирано предложение от 26.10.2010 г. (л. 15-19) заявлението на нот. Димитрова да бъде оставено без уважение поради отсъствие на законово изискуемите предпоставки. В изричния си отказ министърът на правосъдието се е позовал на Протокола на Комисията по чл. 34б от ЗННД. След като е обсъдил подробно представените от жалбоподателката доказателства, е посочил че не е налице открито и незаето място по чл. 10 от ЗННД в района, за който се иска преместването, а и съгласно справка от Националния статистически институт за района на гр. София са назначени повече от необходимите 125 нотариуса (138 по-точно), поради което не е налице първата от изискуемите от ЗННД предпоставки за преместване на нотариус Димитрова. По отношение на втората изискуема от закона предпоставка - наличие на важни причини, административният орган е приел, че в конкретния случай посочените от Мая Димитрова причини не са "важни" по смисъла на чл. 34б от ЗННД, обосновавайки се с отсъствието на законова дефиниция на това понятие и правото му сам да прецени наличието на такива. Обосновал е отказа си и със случай при който е била ангажирана дисциплинарната отговорност на нот. Димитрова поради неспазване на работното време. В хода на административното производство жалбоподателката е представила писмени доказателства за семейното си състояние: - решение № 334 от 14.06.1999 г., постановено по гр. дело № 62/1999 г. от Златоградския районен съд (л. 29-31); удостоверение № 252 от 29.10.2009 г. от 105-то СОУ "Ат. Далчев" гр. София (л. 23); служебна бележка (л. 32); удостоверение № 001104 от 22.07.2010 г. за семейно положение (л. 33); диплома за завършено средно образование (л. 34); декларация за гражданство и гражданско състояние (л. 35), както и за здравословното - експертно решение на ТЕЛК от 23.04.2010 г. (л. 21-22); епикризи (л. 41, 42, 43,45); резултат от изследване по доплерова сонография (л. 47); резултат от ядрено - магнитен резонанс, установяващи развитието на болестта в годините и трайната загуба на работоспособност - 66 %. Въз основа на така представените доказателства настоящата инстанция прави следните правни изводи: Няма спор, че по делото е налице "мотивирано искане" за преместване на район на действие от нотариус Димитрова. Не е спорно също, че това искане е подкрепено с необходимите писмени доказателства. Отново, и за пореден път, спорният въпрос е налице ли са останалите две изискуеми от ЗННД предпоставки - "важни причини" и "открито място по чл. 10". Изводите на административния орган за отсъствие на тези предпоставки не се споделят от настоящия съдебен състав. Вярно е, че в закона понятието "важни причини" не е дефинирано. Вярно е също, че наличието на такива причини следва да се преценява във всеки случай конкретно с оглед на твърденията на молителите и представените от тях доказателства. Именно в това се изразява и оперативната самостоятелност на административния орган - да прецени, въз основа на доказателствата, наличието или отсъствието на "важни причини". При тази преценка органът следва да изхожда от доказателствата по преписката, от житейската и правна логика и от всички други обстоятелства, които биха имали значение за правилното решаване на конкретното искане. В случая обаче преценката на административния орган не намира опора нито в доказателствата, нито в житейската и правна логика. Жалбоподателката страда от тежко заболяване и вече е със 66 % загубена работоспособност. Това заболяване е придобито след като тя е заела мястото си на нотариус с район на действие РС - Златоград и е с хронично-рецидивиращ ход (л. 41). Същото е с множество странични усложнения и изисква съблюдаване на определен двигателен режим - намаляване на физическо динамично и статично натоварване на засегнатите стави, намаляване на продължителното ходене и продължителното пътуване с автомобил. Налице е нужда от дългосрочно много месечно лечение. Тъй като става въпрос за рядко заболяване е "желателно да бъде под непрекъснато наблюдение на СБАЛББ " Св. София" (л. 43). Следователно, в случая са доказани всички твърдения на жалбоподателката за наличието на сериозен здравословен проблем, застрашаващ реално нейния живот и налагащ непрекъснат лекарски контрол от специализирани клиники. При условията на отдалеченост от такива и от семейството й за Мая Димитрова е невъзможно да вземе адекватни мерки за здравето и живота си. Ето защо настоящият състав счита, че тази причина за искането е повече от "важна" и не може да бъде пренебрегвана. Не може да се пренебрегва и факта, че жалбоподателката има нужда от помощ от трети лица пред вид високия процент загуба на работоспособност. Изложеното е достатъчно на настоящия състав, за да приеме че за молителката Димитрова са налице "важни причини" и същата има сериозни основания да бъде преместена като нотариус в район на действие София, без дори да се обсъжда семейното й положение, както и фактът, че в миналото е била ангажирана дисциплинарната й отговорност поради неспазване на работното време. Тези обстоятелства са без значение с оглед тежкото здравословно състояние на жалбоподателката. Втората кумулативна предпоставка по чл. 34б, ал. 1 от ЗННД е наличието на открито място по чл. 10. С тази препратка законодателят не е уточнил коя от хипотезите на правната норма на чл. 10 визира, поради което следва да се приеме, че има пред вид и хипотезата на ал. 4 на текста - при необходимост на повече от определените по ал. 1 нотариуси министърът на правосъдието може по свой почин или по предложение на Съвета на нотариусите да открие допълнителни места за нотариуси в съответния район. По делото е налице становище на Председателя на Нотариалната камара по молбата на Димитрова до министъра на правосъдието (л. 37). Отново законодателят не е дал дефиниция на понятието "необходимост", поради което преценката за такава е на министъра на правосъдието. Целта на закона в случая е да бъде дадена законова възможност за преместване на вече вписан нотариус в друг район на действие при наличие на важни причини, без да се явява повторно на конкурс. В този смисъл министърът на правосъдието следва да прецени дали е налице необходимост от откриване на допълнително място за нотариус, при наличието на причини, които са извън волята на нотариуса, поискал преместването, които могат да бъдат и от субективен характер. Затова е възможно едни и същи обстоятелства да обосновават едновременно необходимост от откриване на допълнително място и в същото време да представляват важни причини за преместването на нотариуса. Ноторно е, че населението на град София, независимо от статистиката, е повече от 1,5 милиона. С оглед на това не съществува законова пречка министърът да открие допълнително място за град София. Предвид на изложеното, обжалваният отказ следва да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона и при обсъждане на представените в хода на съдебното производство писмени доказателства. При този изход на правния спор претенцията за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена. Видно от приложените по делото доказателства - договор за правна защита и съдействие, Димитрова е заплатила възнаграждение на адв. Ал. Джеров в размер на 2 000 лева. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК тази сума, представляваща разноски за процесуално представителство следва да бъдат възстановени от бюджета на административния орган - Министерството на правосъдието. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение