Решение № 2628 от 2.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1492/2016 г.

Решение № 2628 от 2.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1492/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] със седалище в [населено място], чрез пълномощник, против решение № 7776/11.12.2015 г. по адм. д. № 8884/2015 г. на Административния съд С. - град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № 543/29.07.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Касаторът развива подробни съображения за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода, че визьорът за кола "К. Вю" е опасен продукт по смисъла на Закона за защита на потребителите. Акцентира върху липсата на характеристиката "лично предпазно средство" по отношение на този продукт и счита, че продуктът не подлежи на задължително тестване по смисъла на Директива 89/686/ЕИО и съобразяването му с БДС EN 168/2005 е напълно необосновано. Според касатора, в случая следва да намерят приложение разпоредбите на Директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите. Поддържа твърденията си, че продуктът не е опасен за здравето и безопасността на хората, а като е достигнал до друг правен извод, съдът е постановил неправилно решение. Иска неговата отмяна. Претендира разноските по делото. Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че производството пред административния орган е открито по жалба на потребител, изразил мнение за опасността на закупен от него продукт - визьор за кола "К. В." (C. V.), предлаган в магазините на [фирма]. Според потребителя, през нощта отблясъците от насрещни фарове се намаляват много малко, видимостта е значително занижена, което създавало реална опасност от произшествия на пътя; през деня ефектът на защита също бил много малък, поради което потребителят се оплакал, че рекламираните качества на продукта не отговарят на реалните такива и счита визьора за опасен. Комисията е извършила проверка в един от магазините, предлагащи продукта, иззела е комплект от два визьора в опаковка на C. V., d. &n. v., бар код 7 640 160 253989, made in China, ORT 15-000174, ID 103209141. Изготвен е констативен протокол, установени са излъчени телевизионни реклами на конкретния продукт за редуциране на отблясъци през нощта, в сняг и дъжд, и през деня. Продуктът е подложен на изпитване, резултатите от което са отразени в изпитвателен протокол и експертно заключение на [фирма]. Според изпитващите експерти, продуктът крие потенциална опасност от объркване, погрешно възприемане на пътната обстановка, маркировка, знаци и светофари. На свое заседание КЗП е обсъдила резултатите. С оспорената пред административния съд заповед председателят на КЗП е наредил на [фирма] да организира незабавното и ефективно изтегляне от пазара на конкретното приспособление против заслепяване за кола ( визьор К. В.) като стока, опасна за здравето и безопасността на потребителите. Актът е издаден на основание чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП, чл. 88, ал. 1, т. 2 ЗЗП, Наредбата за условията и реда за изтегляне от пазара, изземване от потребителите и унищожаване на опасни стоки и реда за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасни стоки, чл. 99 ЗЗП, във връзка с констатациите от протокола за изпитване, експертното заключение и протокола от проведеното заседание на Комисията от 16.07.2015 г. Първоинстанционният съд е обсъдил констативния протокол и експертното заключение, изготвени при изпитването на продукта от [фирма]. Установил е, че липсва маркировка "СЕ89" върху продукта за разпространение в страните-членки на ЕС. И. е извършено при позоваване на БДС EN168:2005 "Индивидуална защита на очите. Неоптични методи за изпитване". Съдът е констатирал, че приложения стандарт е хармонизиран с действащите европейски стандарти за общата безопасност на продуктите и на личните предпазни средства, съгласно справка от сайта на Българския институт за стандартизация. Заключил е, че дружеството не е представило доказателства, които да опровергават констатациите на административния орган за опасността на продукта. Въз основа на установените факти съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа от формална страна фактически и правни основания и е съответна на целта на закона. Счел е, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че заповедта е в съответствие с чл. 88, ал. 1, т. 2 ЗЗП, тъй като е налице стока по смисъла на § 13, т. 13 ЗЗП, пусната на пазара, която е опасна за здравето на потребителите. Въз основа на това е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. Основен довод на касатора е за нарушение на материалния закон, тъй като счита, че не е ясно спрямо кои стандарти и въз основа на какви критерии проверяваната стока е обявена за опасна. Счита, че показателите за определяне риска от използване на конкретния продукт не са съответни на тези, спрямо които е изготвено заключението на изпитващата лаборатория, тъй като визьорът не е лично предпазно средство по смисъла на Директива 89/686/ЕО. Затова този продукт не подлежи на задължително сертифициране и маркиране за качество. По принцип касаторът, в качеството си на лице, което участва в процеса на реализация на стоката и чиято дейност не оказва влияние върху характеристиките за безопасност на стоката, по смисъла на чл. 77, ал. 2 ЗЗП, бе следвало да е наясно с нормативните изисквания досежно безопасността на предлаганата от него стока. По делото е безспорно, че сертификат на предлаганата от касатора стока - C. V., d. &n. v., made in China, не е представен нито пред административиня орган, нито пред първоинстанционния съд. Тя не е подложена на изпитване за безопасност преди да бъде оферирана на пазара. Единственият писмен документ, представен от касатора, е препис от декларация, с официален превод на български език, на производителя T. G. D. G., че произвеждат продукта съгласно добрите производствени практики. Представеният едва пред касационната инстанция доклад за изпитване е от лаборатория във Флорида, САЩ (не от европейска сертифицираща лаборатория, с приложение на съответния стандарт), с дата 27.05.2015 г. - след образуването на производството пред административния орган. Административният съд неправилно е приел, че органът надлежно е доказал опасността на процесната стока. Административният орган се е позовал на протоколите от изпитване, като безкритично е приел обективираните в тях констатации по приложения стандарт за безопасността на личните предпазни средства. Безспорно, стандартът БДС EN168:2005 "Индивидуална защита на очите. Неоптични методи за изпитване" е в съответствие с международния стандарт N 168:2001. Но липсват каквито и да са съображения както от страна на административния орган, така и от съда, дали това е приложимият стандарт в конкретния случай. Всеки продукт, предлаган на българския пазар, следва да отговаря на общите изисквания за безопасност на стоките съгласно Закона за защита на потребителите и съответните стандарти за производство и употреба. Европейски стандарт, съгласно чл. 1, т. 4 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22.06.1998 г. за определяне на процедурата за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти, означава стандарт, приет от европейски орган по стандартизация и направен достояние на широката общественост. Съгласно чл. 46 ЗНСт европейските стандарти се въвеждат в България като български, а чл. 47 ЗНСт. установява, че европейските стандарти се въвеждат идентично като български, като потвърждение за прилагането им като български се извършва чрез издаване на национална страница за потвърждаване или чрез обявяване в официалния бюлетин на Българския институт по стандартизация. Настоящият касационен състав счита, че няма неяснота относно определяне характеристиката на предмета на принудителната мярка - визьорът за кола "К. В.". Тази стока следва да отговаря на общите изисквания за безопасност на продуктите и да бъде проверявана по съответните стандарти. Тази стока няма белезите на лично предпазно средство по определението на чл. 1, т. 2 от Директива 89/686/ЕО с изключенията по Приложение 1. Според общото си предназначение тя се отнася към аксесоарите за кола - сенник със специфични характеристики и показатели. След като съдът подробно е изложил съдържанието на относимите за спора доказателства и по същество е цитирал и преразказал норми на Закона за защита на потребителите, Директива 89/686/ЕИО и Директива 2001/95/ЕО, е направил пестеливо правно заключение за законосъобразност на административния акт. Касационният съдебен състав приема, независимо от подробното описание на процесната стока и на резултатите от тестването й както от административиня орган, така и от съда, че оспорената заповед не съдържа необходимите правни основания. Заповедта е мотивирана с чл. 88, ал. 1, т. 2 и чл. 99 ЗЗП. Член 99 ЗЗП е норма, която оправомощава Министерския съвет да приема подзаконови нормативни актове по изпълнение на Закона за защита на потребителите. Но кой подзаконов нормативен акт има предвид органът не става ясно от заповедта. Безспорно е, че въз основа на чл. 99 ЗЗП е приета Наредба за условията и реда за изтегляне от пазара, изземване от потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасните стоки, но каква е относимостта на Наредбата и на коя нейна разпоредба се позовава органът е неясно. Член 88, ал. 1, т. 2 ЗЗП безспорно е правното основание, на което органът, когато установи опасна стока, може да наложи като принудителната мярка изтегляне на стоката от пазара. Но елемент на фактическия състав на чл. 88, ал. 1, т. 2 ЗЗП е наличието на опасна стока. Кога стоката е опасна сочат разпоредбите на чл. 70 и 71 ЗЗП. Коя от хипотезите на тези две разпоредби органът е приел, че е приложима в случая, не е посочено в оспорения акт. Не е посочено и в приобщения към мотивите на заповедта протокол № 30/16.07.2015 г. на Комисията за защита на потребителите. От мотивите на заповедта може да се приеме, че органът вероятно е имал предвид чл. 71 ЗЗП. Но тази разпоредба съдържа различни хипотези като две от тях са необорими презумпции - алинея 1 и 2, което означава, че следва да са налице визираните в правните норми предпоставки, а алинея 3 съдържа шест хипотези. Видно е, че органът не е посочил правното основание, въз основа на което е приел за доказан правопораждащия за налагане на мярката юридически факт - опасността на стоката, а това лишава съда от възможност да извърши контрол за законосъобразност на оспорената заповед и е основание за нейната незаконосъобразност. В мотивите към съдебното решение са изброени разпоредбите на чл. 70 ЗЗП и чл. 71 ЗЗП, които дават определение коя стока е безопасна, презумпциите за безопасност по чл. 71, ал. 2 ЗЗП и оценка на безопасността по чл. 71, ал. 3 ЗЗП, когато не е налице презумпция. Административният орган обаче не е посочил правното основание, въз основа на което проверената стока е определена като опасна. Само това нарушение е достатъчно основание за отмяна на административния акт поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Като не е съобразил изложеното, съдът е постановил съдебно решение в нарушение на материалния закон. Делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събирането на доказателства по смисъла на чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК. Поради това касационният съдебен състав следва да отмени обжалваното съдебно решение. При изяснена фактическа обстановка и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено ново, по съществото на спора, при което атакуваният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. При този изход на правния спор неоснователно е искането на касатора за отравяне на преюдициално запитване по чл. 629 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. За да възникне необходимост Върховният административен съд да отправи преюдициално запитване, следва да има съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, което е предмет на съдебен контрол. Искането за преюдициално произнасянето от СЕС може да се отнася до тълкуването на общностното право. Питането следва да се отнася именно до тълкуване на правото, а не до разрешаване на конкретен правен спор. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от касатора искане за присъждане на сторените в настоящото производство разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати съдебни разноски в общ размер на 2065 лв., съгласно приложен списък и писмени доказателства за извършено плащане (стр. 75-78 от делото). Воден от горното, Върховният административен съд